На 3 януари си отиде Пената. Бог да го прости.
Запознах се на живо с него при много странни обстоятелства. Беше през първите дни на лятото на 1990 г. Аз бях студент българска филология в Софийския университет и учех за изпит по нова българска литература при проф. Милена Цанева.
Бъдещата ми първа тъща, учителка по български език и литература, ми беше дала една книга за Яворов и аз я бях взел със себе си. Тогава се изхранвах с продажба на футболни сувенири и си пишех с между 50 и 100 чужди фенове дневно. Между тях имаше един колекционер на автографи от Нотингам. Той ме помоли да му взема подпис от Стоичков, а и от останалите в ЦСКА. Камата точно беше спечелил "Златната обувка". Или му предстоеше, вече не помня.
Взех един календар, качих се до Панчарево с рейса (единицата, ако не ме лъже паметта) и влязох в базата на ЦСКА. Леко ръмеше, футболистите още не бяха дошли, та аз се подслоних под стряхата на сградата.
Пристигна Пената. Видя ме и ме пита: "Какво правиш тука?". Казвам му: "За автографи". А той: "Изчезвай, забранено е". И влезе вътре. Аз се отдръпнах.
Дойдоха по едно време Любо Пенев и Майкъла (Георги Илиев). Любо (от зимата беше във "Валенсия") се разписа на календара, а Майкъла ми каза: "Момче, тук вали, иди там под стряхата". Отидох, ама излезе Пената и като ме видя, побесня: "Нали ти казах да изчезваш".
И аз, понеже съм двоен Скорпион, роден в годината на Змията,
му се изрепчих:
"Да не съм виновен аз, че паднахте от "Сливен"
във финала за купата". А това беше два дни по-рано. 0:2, Лечков вкара втория гол. Пената побесня. Кресна: "Тук е военна зона, забранено е да влизаш". Обърна се към двете момчета, дето бяха нещо като охрана: "Арестувайте го". И те ме арестуваха. Вярно, не ме вкараха в ареста, но ми взеха всичко и ме изпроводиха до изхода.
Баш тогава започнаха с колите си да влизат футболистите. Изядох се от яд. Най-голям дерт ми беше книгата от тъщата, но след два дни се качих пак там и ми я върнаха. След което вече като журналист гледах на живо двата му първи и двата му последни мача начело на националния.
Пената не си спомни този епизод, когато му го разказах след години, но почти падна под масата от смях. "Верно ли съм те арестувал? Леле..."
Първият първи мач: България - Турция 0:0 Стара Загора, 21 август 1991 г.
Именно роденият през 1945 г. в Мировяне специалист е пеперудата, чийто ефект довежда в крайна сметка до истинското появяване на България на световната футболна карта. Той е начело на националния отбор два пъти и съответно два пъти си тръгва.
Преди него сме имали пет класирания за финали на световно първенство, но най-големият ни успех е класиране за 1/8-финал в Мексико през 1986 г., а без нито една победа. По ирония на съдбата тогава старши треньор на националите е Иван Вуцов, а 5 години по-късно пак той е предшественик на Димитър Пенев.
Малко преди средата на тази 1991 г. българският национален отбор по футбол остава без треньор. След загубата 2:3 в София от Швейцария шансовете ни за класиране отиват на кино, а тогавашният наставник Иван Вуцов - в телевизията. Там той признава, че без да му е оказван натиск, предпочита да се оттегли от поста
На 10 юли одобряват Димитър Пенев за старши треньор на националния отбор. Всъщност бъдещият Стратег от Мировяне
предпочита определението "селекционер"
Според него то е по-точно за длъжността му в променените условия - докато преди треньорът е имал възможност да събира националите на лагери от по 20-30 дни, на които се е отработвала тактиката, то сега с футболисти, играещи в чужбина, той разполага с много по-малко време. Главната му цел ще е да избира най-подходящите, да ги селектира, казано по друг начин. Значи трябва да е селекционер.
Пенев вече има опит начело на националния отбор, макар и споделен. На 10 май 1989 г. той заедно с Георги Василев води тима срещу Румъния в Букурещ при загубата 0:1 в световна квалификация. Причината за това е оставката на Борис Ангелов, под ръководството на когото националите нижат загуба след загуба в квалификациите за Италия '90. След това Пената се съсредоточава върху работата си в ЦСКА, а за треньор е назначен Иван Вуцов.
Първият мач като титуляр начело на България за Димитър Пенев е срещу Турция. За място на провеждането му е избрана Стара Загора, защото тамошните футболни деятели и местният колоритен бизнесмен и президент на "Берое" Атанас Атанасов - Кеби осигуряват престоя на двата отбора. Българите са настанени в станцията на Строителни войски в Старозагорски минерални бани.
Пенев наследява изключително качествен състав, който обаче все още не се чувства като отбор. Гръбнакът му са играещите в чужбина Борислав Михайлов, Николай Илиев, Красимир Балъков, Илиян Киряков, Емил Костадинов, Наско Сираков, Христо Стоичков и Любослав Пенев.
За мача с Турция обаче е решено да бъде дадена почивка на звездите от чужбина, като Пената решава да изпробва
само ритащите в българското първенство
Южните ни съседи тепърва започват да изграждат отбор, който да е заплаха за утвърдените футболни сили в Европа. За целта е назначен за треньор германският специалист Сеп Пионтек, под чието ръководство Дания стана световна сила - полуфиналист на европейското през 1984 г. В състава е и бившият носител на "Златната обувка" Танжу Чолак.
БЪЛГАРИЯ - ТУРЦИЯ 0:0. Съдия: Карл-Йозеф Асенмахер (Гер). Жълти картони: К. Василев; Чалимбей.
България: Антонио Ананиев, Петър Хубчев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Димитър Младенов, Александър Димов, Йордан Митев (82-Ивайло Андонов), Йордан Лечков (63-Илиан Илиев), Кирил Василев, Диян Ангелов, Велко Йотов (34-Гено Добревски).
Турция: Демирбаш, Р. Четин, Керимоглу, Кескин, Коркмаз, Софоглу, Алтънташ, Чалимбей, О. Четин (46-Озделек), Чолак (75-Бирел), Чакъкчъ.
Първият последен мач:
България - Франция 1:3, Нюкасъл, 18 юни 1996 г.
0:1 Лоран Блан (21), 0:2 Любослав Пенев (64-автогол), 1:2 Христо Стоичков (69), 1:3 Патрис Локо (90).
България: Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Петър Хубчев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Йордан Лечков, Златко Янков (78-Даниел Боримиров), Ивайло Йорданов, Красимир Балъков (82-Георги Донков), Христо Стоичков, Любослав Пенев.
Франция: Бернар Лама, Лилиан Тюрам, Лоран Блан, Марсел Десаи, Бишенте Лизаразу, Кристиан Карембьо, Дидие Дешан, Венсан Герен, Зинедин Зидан (62-Рейнал Педрос), Юри Джоркаеф, Кристоф Дюгари (70-Патрис Локо).
Вторият първи мач:
България - Уелс 0:1, Бургас, 23 август 2007 г.
0:1 Фреди Ийстууд 45+1
България: Димитър Иванков (46-Георги Петков), Радостин Кишишев (52-Чавдар Янков), Игор Томашич, Александър Тунчев, Лусио Вагнер (54-Петър Занев), Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Димитър Телкийски (46-Велизар Димитров), Христо Йовов (66-Цветан Генков), Мартин Петров, Георги Чиликов (46-Ивелин Попов).
Уелс: Уейн Хенеси, Гарет Бейл, Дани Габидон, Крейг Моргън, Люин Нятанга, Сам Рикетс, Андрю Крофтс, Саймън Дейвис, Дейвид Вогън, Джоуи Ледли, Фреди Ийстууд (Робърт Ърншоу, Стивън Евънс, Марк Джоунс, Дани Колинс, Нийл Иърдли, Даниел Нардиело).
Вторият последен мач:
Словения - България 0:2, Целе, 21 ноември 2007 г.
0:1 Благо Георгиев (81), 0:2 Димитър Бербатов (84)
Словения: Ханданович, Йокич, Мьорец, Цезар, Бречко, Стеванович (56-Комац), Жлогар, Корен, Кирм, Бирса (48-Илич), Лаврич (64-Новакович).
България: Иванков, Миланов (46-Й. Тодоров),Тунчев, Томашич, Ст. Ангелов, Ст. Петров (46-Телкийски), Бл. Георгиев, Йовов (77-Лазаров), М. Петров, В. Димитров, Бербатов.
