В тандем с Келбечева записва една от най–бляскавите страници в олимпийската ни история
Стоянка Груйчева празнува днес 70-годишен юбилей. Пловдивчанката е представител на златното поколение в родното гребане, което на 24 юли 1976 г записва най-богатия ни като брой спечелени олимпийски отличия ден в българската спортна съкровищница.
Тогава тандемът Стоянка Груйчева - Сийка Келбечева грабва златото на двойка без рулеви и стават част от тези девет наши сънароднички, окичили се с медал на гребния канал в Монреал. Във визитката й блестят още бронз от Олимпийските игри в Москва 1980 и четвърто място на Световното първенство в Нотингам 1975 г. След края на състезателния си път Стоянка работи като главен спортен експерт за Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска области.
Българският олимпийски комитет честити юбилея на Стоянка Груйчева, като й пожелава здраве, сила и още много житейски победи.
* * *
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП")
Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева
Златните вълни на сензацията
„...По-добре късно, отколкото никога. Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева се събират като тандем в спорта тогава, когато конкурентките им вече гребат като добре смазани машини. Келбечева е родена в Рудозем и като малка изобщо не тренира. Едва на 19 години, вече студентка в Пловдивския университет, тя се насочва към гребането, след като нейна колежка я води на канала. Талантът й е открит от Андон Субашев през 1970 година, а по-късно в кариерата си работи и със заслужилия треньор Любен Голев.
За разлика от нея, Стоянка Груйчева отрано се впуска спорта, но също се ориентира към гребането късно – малко след като навършва 17 години. В детството си тя впечатлява всички с неизчерпаема енергия. Тренира баскетбол, но една случка променя предпочитанията й завинаги. Като ученичка в Техникума по обществено хранене я среща треньорката по гребане Милка Кулева, която ентусиазирано търси попълнения за своя клуб. „Не се колебах, бързо приех поканата, най-вече защото лодките в езерото ми изглеждаха много красиви...," спомня си Груйчева.
Първоначално Сийка гребе в осморка, а Стоянка в четворка, но това скоро се променя. Треньорът на българския отбор Николай Здравков през 1974-а събира двете в една лодка. Първо са двойка скул, но по-късно се установяват в разпашното гребане. При този стил се гребе само от едната страна на лодката - Сийка отдясно, а Стоянка отляво. Те бързо се сработват и стават неразделен тандем. Още през следващото лято на световното Нотингам 1975 българките показват класа – класират се четвърти, оставайки на стотни от бронза.
Ски-бегач ги води към олимпийския връх
Този първи успех още повече ги мотивира да продължат заедно. Тогава за техен личен треньор назначават руснака Виктор Дорофеев. Двете го посрещат с големи резерви, защото смятат, че е спуснат по партийна линия и най-вече защото никога не се е занимавал с гребане. Бившият ски бегач обаче се оказва печеливша карта. Наред с физическата подготовка, той набляга на техниката и на детайлите в тренировките. Постепенно ледовете се стопяват, вследствие на отличните резултати в подготовката. Олимпиадата наближава и двете амбициозни спортистки категорично се убеждават – Дорофеев може да им помогне в преследването на медал от игрите.
В Монреал 1976 погледите към новата дисциплина - женско гребане са насочени най-вече към представителките на ГДР и ФРГ, които доминират на последните световни първенства. Сред фаворитите са и румънките. В сериите най-бързи са западногерманките, Келбечева и Груйчева остават втори, а тогава само победителите продължават напред. В репашажа обаче българките изпреварват ГДР и това се отчита като голяма изненада.
Във финала лодката на ФРГ е фаворит. Немският тандем обаче два пъти преплита гребла в шамандурите на индикиращите линии и това не само го изнервя, но и забавя. Българките са в голямата игра и здраво държат греблата. „Преди последните стотина метра усетих как някаква огромна тежест затиска раменете ми – разкрива Келбечева. - Беше ми много трудно, но точно тогава чух гласа на Таня и сякаш някаква ръка махна тежестта от мен. Последните метри бяха изтощителни. Финиширахме и погледнах таблото. Шампиони! Не можехме да повярваме. От умора едва излязохме от лодката. Още помня, как по време на българския химн всички бяха на крака, а сред публиката видяхме английската кралица. И тя с респект аплодираше нас и развятото най-високо родно знаме."
Денят 24 юли 1976 г. е исторически за българското гребане. В рамките на два часа първо четворката ни с рулеви грабва сребро, после тандемът Здравка Йорданова - Светла Оцетова печели злато на скул и накрая като черешка на тортата триумфират Келбечева и Груйчева. Три отличия и 9 медалистки за два часа! Това са първите олимпийски медали за страната в този спорт."
* * *
Пълния разказ за удивителната кариера на Стоянка Груйчева и цялата статистика на нейните титли и медали ще намерите в спортната енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП" с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
