Тромбонистът е убеден, че енергията, събрана у хората на изкуството по време на пандемията, съвсем скоро ще даде плодове
Миналия четвъртък, на 20 май, почитателите на хубавата музика имаха възможността да чуят на живо в първо студио на БНР бигбенда на радиото с някои от най-известните мелодии на Йосиф Цанков. Аранжиментите бяха дело на най-виртуозния джаз тромпетист у нас в момента – Михаил Йосифов, който свири солата заедно с тромбониста Велислав Стоянов.
Имената на двамата и на много други техни колеги, обединени от сдружение “Брас асоциация”, могат да бъдат видени често по афишите в последните двайсет и пет години, както и на обложките на многобройни студийно записвани албуми.
Велислав Стоянов е и идеолог и музикален директор на първия фестивал в България, посветен на красотата и богатството на духовата музика BraZZobraZZie, чието първо издание се проведе през 2012 година, и до момента има 9 издания.
Любопитното е, че той е внук на патриарха на българската естрада Йосиф Цанков и от години работи за събирането и популяризирането на творчеството на дядо си. Което обаче е толкова обемно, че едва ли някога ще може да бъде събрано изцяло.
Стоянов преподава тромбон и свирене в комбо състави в музикалната академия. Роден е през 1976 г. Майка му – Анастасия Цанкова, е била убедена, че талантът се предава през поколение. И понеже по-голямата му сестра не давала признаци, че ще се посвети на музиката, надеждите се съсредоточили у Вили.
“Започнах занимания с пиано, но нямам съзнателен спомен да съм се справял кой знае колко добре. Този инструмент изисква поне 5-6 часа упорита и съзнателна работа всеки ден, което в този момент ми се струваше неизпълнимо”, откровен е музикантът.
На всичкото отгоре започнал да носи двойки вкъщи и майка му решила да го заведе при Ангел Заберски-баща за съвет какво да прави, защото било очевидно, че в музикалното училище няма да го приемат с пиано.
“Заберски ме заведе при проф. Димитър Момчилов, който по онова време още не беше ректор на консерваторията. Той забеляза, че имам дълги ръце, и ме попита дали не искам да свиря на тромбон. Казах “да”, започнах занимания и така попаднах в музикалното училище”, разказва Велислав Стоянов.
Там обаче станал пълен отличник, вероятно защото е попаднал в съвсем различна среда.
На свои връстници, които освен че свирят, слушат много, говорят и мислят за музика.
Тромбонът, както и всеки друг меден духов инструмент, е изключително труден за овладяване и добрите инструменталисти се изграждат много трудно и бавно. Ако Велислав съжалява за нещо, то е, че учебните планове, които се използват в момента, са безнадеждно остарели и не са променяни от времето, когато той е завършил.
“Аз излязох неподготвен за професионалната сцена, която ме очакваше. Не знаех нищо за света на оркестъра, за звуковата комуникация, как да съчетаваш себе си с останалите. А и от своя страна участието в един оркестър не е достатъчно само по себе си, за да ти осигури препитание”, казва Стоянов.
Но имайки поглед върху обучението и върху младежите, които са се отдали на този тип инструменти, не може да скрие възхищението си от развитието им въпреки настоящата образователна система.
Според него в момента у нас има много музиканти, които са добри аранжори на музика за малки и големи бигбендови състави и оркестри. Изрежда имената на Ангел Заберски-син, Васил Спасов, Христо Йоцов, Румен Бояджиев-син, Георги Стрезов и др. Убеден е и че тепърва ще се чуят много нови композиции, тъй като много артисти по време на пандемията са се “поразровили в себе си” и са създали неща, които съвсем скоро ще бъдат предложени на публиката.
“Изобщо България в момента музикално се развива много добре. Има един страхотен подем, независимо от пандемията. Всъщност всичко, случващо се в момента, акумулира страхотна енергия, която вярвам, че съвсем скоро ще избухне”, убеден е музикантът.
Самият той например от октомври досега е издал 4 албума и е успял да напише 20 миниатюри за 4 тромбона.
Заниманията му с комбосъстави му доставят огромно удоволствие, защото провокира учениците си не само да свирят музика заедно, а и да създават аранжименти.
“Непрекъснато ги размествам, за да не свикват да свирят с една и съща компания и това също ги провокира. Да имат например елементарното уважение към всеки колега, ушите им да са винаги отворени за това, което правят околните”, казва той.
Предоставя на студентите си и възможността да свирят различни стилове музика. Понякога имат и вокалист.
Това, че преподава и в инструментален, и в поп и джаз отделите на музикалната академия според него е много важно. “Това, с което се занимавам, има различни стилови специфики. Но когато говорим за един инструмент, какъвто е тромбонът, изискванията са еднакви, независимо какво свириш. Основата е една и съща. И само с добре изградена основа можеш да надграждаш стилово”, казва Велислав Стоянов.
Част от времето си тромбонистът отделя и за творчеството на прочутия си дядо. По принцип голямата част от близо 500-те пиеси на Йосиф Цанков не са събрани все още, включително и тези от предвоенния период. Усилено се издирват в цялост легендарните му оперети отпреди Втората световна война като “Мая”, “Продадена любов”, “Жуана”, “Дръж се, Жужи”. Част от т.нар. стари шлагери на Йосиф Цанков са всъщност откъси от тези оперети, но нотите на оперетите не са запазени и не се знае как са звучали в цялост.
Разбира се, отделя време и за своите собствени наследници. Той има три деца. Най-голямата му дъщеря скоро ще навърши 16 години и вече пее, така че ѝ е обещал да ѝ отделя повече време, като замислят общи музикални изяви. Синът му току-що е навършил 14 години, свири на тромбон и често присъства на заниманията със студентите на Велислав Стоянов.
Най-малкото му дете ще направи 5 години и засега досегът ѝ с музиката е, че редовно присъства на публичните му изяви.
