Като дете се виждах в разни роли, исках примерно да стана космонавт, с пълното съзнание, че мога, защото не отговарям на физическите данни.
Това сподели пред Мариян Станков - Мон Дьо Татяна Дончева, лидер на "Движение 21".
Бях много находчиво, независимо, много целенасочено дете. Отраснало в семейство, където хората са били много привързани един към друг и много са се обичали без това да бъде демонстрация. На баща ми дължа много за формиране на ценностите ми. Аз казвам, че имам 6, но той казваше, че има много шестици и трябва да направя нещата толкова добре, колкото най-добре мога, "ако е за 10 или 12, направи го. Ако е за 4, нека де да е 4, защото толкова можеш".
Дончева разказа, че до 16-годишна в нейно присъствие баща й не позволявал някой да й прави комплименти. "Никога нито той, нито майка ми ми позволиха да ме натоварят с нещо, че са прочели, че са смутени да попитат нещо. Те са били убедени, че възпитанието, което са ми дали, е гаранция, че ще имам чувство на мярка и достатъчност в всякакви ситуации и, че ако се пишат гадни неща, те нямат отношение към мен", спомня си тя.
Според нея българите имат някои манталитетни особености - не сме търпеливи, не сме способни дълго време на скучен труд, искаме за една нощ нещата да станат и да ни ги направи някой друг. "Трудно признаваме и приемаме по-способните от нас", смята тя.
"На Балканите има сексизъм, жените се допускат трудно, а истината, е, че те са по-понасящите тежести, по-издръжливите, дори на най-негативни усещания и по-последователни. Към мен винаги са били безжалостни", добавя още Дончева.
"Имам потребност към тишина, да седна в градината, в моята селска къща, която е къщата на баба ми , да чувам птичките, да гледам цъфналите дървета, да не чувам човешка реч. За мен е важно, защото това е паметта на моите предци, споменът от моето детство, това е начинът да им благодаря като съхраня това, което те са оставили. Мисля си, че ни гледат отгоре, помагат ни, следят дали сме унищожили това, което са ни ставали", казва лидерът на "Движение 21".
Категорична е, че за нищо не съжалява. "Не ми стигна времето, но колкото толкова".
"Никога не съм се чувствала самотен човек, нямам нужда от компания. Отделно на това имам достатъчно добри приятели", казва тя, но си признава, че има хора, които е зачеркнала.
