Не вярвам в късмета - нещата просто ми се нареждат, защото работя, казва той
За много хора Константин е просто "Коцето" - емоционалният изпълнител с чувство за хумор, който владее сцената и публиката с лекота. Но ако погледнем отвъд светлините на прожекторите и етикета "лошо момче", откриваме един човек, който е извървял дълъг път - от лекоатлетическата писта до върховете на музикалната класация.
"28 години не са малко, след седмица ще събера в "Арена"-та всички мои приятели и любими колеги, с които съм минал през всякакви периоди, Димитър Рачков също ще присъства, обеща ми. И знаете ли, всички искат да присъстват на концерта ми абсолютно на добра воля. Сигурно съм го заслужил с моето поведение към тях", казва Константин, който не се скара през годините с нито един свой колега.
"Приел съм живота като шоу. Моята философия е да остана човек, каквото и да ми коства това. Тези, които ме хейтят в мрежите, ами аз не мога да живея без тях! Ето пускам видео с нова песен, отварям и гледам стотици коментари, сред тях всякакви, дори такива: "Вижда ти се края, братле". Ако ги няма тези хора обаче, ще съм много нещастен. Те са ми индикацията, че нещата вървят в правилната за мен посока", с усмивка казва Константин.
Тази негова човечност и способност да се свързва с аудиторията намират своето най-ярко цифрово изражение още през 2006 г., когато той печели първия "ВИП Брадър" с безпрецедентна и до днес подкрепа - над 339 000 есемеса и близо 80% от вота на зрителите. За него тези стряскащи мащаби на одобрение не са повод за гордост, а естествено продължение на любовта му да бъде сред хората - било то в риалити формати, в "Като две капки вода" или дори в кухнята на "Черешката на тортата". "Най-обичам да си готвя, като имам време. От "царски гювеч" по рецепта на баба ми до топ бобчето ми и телешкото варено, там съм цар", смее се певецът. Този кулинарен ентусиазъм обаче разкрива само едната страна на неговия характер - стремежът към автентичност.
Когато разговорът се насочи към деликатната тема за начина му на живот и етикета "световен шампион по пиене", който сам си е сложил, Коцето отговаря: "Аз съм човек, на когото нищо не му е чуждо. Привърженик съм на фразата на Парацелз: "Няма отрова, има доза". Всичко е в дозата. Пия по едно малко по време на участие, за да вляза "в честотата" на публиката, да веселя хората, не може да съм безизразен. Все пак замислете се - 28 години да си водеща фигура в нашия жанр, да имаш бизнес и хубаво семейство, няма как да съм човек, който прекалява с алкохола, нали", обяснява с усмивка той.
Тази дисциплина и прагматизъм не остават скрити - те му отварят врати към среди, които на пръв поглед изглеждат далечни за един попфолк изпълнител. Когато темата се измести към политиката, Константин е категоричен: "Не, в никакъв случай, далеч съм от тези неща". Той обаче признава, че социалният му кръг далеч надхвърля музикалния бранш, включвайки личности от световна величина като шефката на МВФ Кристалина Георгиева. Дъщеря й Деси е първото гадже на Константин и двамата през годините са поддържали приятелски отношения. "Не искам да прозвучи самохвално, но на нейния юбилей в Албена аз и моето семейство бяхме от малкото хора поканени да гостуват. Ние със семейството на Деси сме постоянно заедно, ходим и по почивки. Дори с нейния съпруг сме замислили общ бизнес", споделя Коцето. За него контактите с Кристалина не са въпрос на политически имидж, а на истинско, човешко уважение. "Тя е невероятно широкоскроен човек, горд съм, че я познавам".
Но колкото и да цени тези рафинирани светове, той остава дълбоко свързан и с онази сурова, неподправена енергия на истинското мъжко приятелство. Емблематичен пример за това е тандемът му с Фънки - двамата отдавна са излезли от рамките на "шоуто" и са превърнали лудешката си химия в успешен бизнес, доказвайки, че зад фасадата на провокатори стоят хора с нюх към реалността. "Ами да, във видеото тичаме с вафлите ми и няма кой да ни стигне, то се вижда", смее се певецът.
И все пак, зад тази самоирония и щуротиите с Фънки, Константин е съгласен, че трябва да я има и "старата школа" на мислене, която да възпитава истински мъже днес. "Вече 150 пола се навъдиха, тази наша безкрайна човешка толерантност ми е много чужда. Аз възпитавам сина си от малък със сериозен режим, той сега е футболист. Дъщеря ми също спазва определени граници както на поведение, така и за храна. Децата трябва да разберат, че света не се върти около тях, а да се научат да се владеят, да са постоянни, дисциплинирани, това е формулата на успеха", казва Коцето. И дава за антипример свои бивши гаджета, които само лежали на дивана и не искали с нищо да се занимават.
"Жените без никаква амбиция не са за мен. Всички мои любими са били силни, за което съм много благодарен. Съпругата ми Надя стана преподавател в НБУ - "Административно право и процес". Вече има и кантора, грижа се за нея, да е пълноценна. Тя прави същото за мен. От ученичка я взех и сватбата ми с нея, както и раждането на двете ми деца е най-хубавото, което ми се е случвало", умилява се Константин. За брака си той с усмивка споделя, че е по-скоро дълъг маратон, а не кратък спринт. "Много обичам да се гушкаме двамата, често си излизаме и без децата, кеф", радва се изпълнителят.
Коцето признава, че музикалността и гласът му не са придобити по пътя, а са наследство от един стар софийски род, наситен с музика и изкуство. "Майка ми е от него. Баба ми беше хористка в хора на Бончо Бончев, майка ми беше цигуларка, а след това преподавател в хореографското училище. Баща ми пък дълги години работи в МВР и от него съм наследил чувството за хумор. Помня, че от 680 деца ме приеха втори в спортното училище, а над главата ми бяха плакатите на Христо Марков и Стефка Костадинова. Носих едни шпайкове 45 номер, натъпкани с памук, защото ми бяха с два номера големи. Е, по-късно станах приятел със Стефка и много се гордея с това", казва певецът.
И ако в спорта дисциплината и амбицията са достатъчни, за да стигнеш върха, то в реалния свят, особено когато си публична личност, трябва да притежаваш и друг вид прозорливост - да умееш да се пазиш. "Благодарение на баща ми се научих да стрелям и боравя с всякакъв вид оръжие. Имам и разрешително. Това е въпрос на отговорност, тъй като пътувам много из страната и е важно", казва Константин, лично преживял повече от седем обира. "Сега живея с огромни огради, а преди време домът ми бе като "разграден двор". Но е важно това за спокойствието на семейството ми", казва с усмивка Коцето.
Може би именно това спокойствие, което днес е успял да си подсигури, му позволява да погледне отвъд материалното и да оцени най-голямото чудо в живота си - самия факт, че е жив. "Най-голямото чудо е, че съм на този свят. Събуждаш се, отваряш очи и виждаш красотата. На фона на цялата еволюция, на целия извървян път, на милионите прадеди - може тъпо да звучи, но това са над 100 млн сперматозоиди и ти си бил най-бързият. И само от това, че си се родил, че си имал шанс да си тук, трябва да се усмихваш и да си благодарен на Бог", казва Константин с неприкрита смиреност.
