Боряна Йовчева, позната като инфлуенсър в социалните мрежи, влиза в главната роля
Кейко е млада японка, която не се вписва в обществото. За да намери спокойствие и хармония в живота си, започва работа в денонощен магазин, който в Япония се нарича конбини.
Това накратко е историята на Саяка Мурата, която описва в романа си “Жената - конбини”. Той се превръща в бестселър и е преведен на над 30 езика. Историята оживява за първи път и на българската театрална сцена.
Представлението се играе на уютната сцена "Апостол Карамитев" в Народния театър "Иван Вазов", а негов режисьор е Марий Росен.
“Една от основните теми, които припознах като своя, е за различния човек, който трудно намира начин да се приспособи към “нормалността”, разказва режисьорът пред “24 часа”.
Главната героиня изцяло подчинява живота си на магазина, в който работи. В конбини всъщност може да се намери “от пиле мляко”, предлага не само хранителни стоки, а и билети, там може да се платят сметки, да се организира дори екскурзия. Емблематичните места, разположени почти на всеки ъгъл, са част от културата на Япония. Те са еднотипни,
служителите са в
еднакви униформи,
обслужването е
стандартизирано
с репетирани и майсторски отработени фрази към клиентите. В магазинчето, в което работи героинята, всичко е подредено и безупречно, затова тя открива ред и смисъл там.
Кейко е странна още от дете. Собствената ѝ логика не се вписва в цялостния модел на обществото, чиито правила тя не може да проумее. Ето защо решава да се затвори в себе си и да имитира поведението на околните, за да бъде “нормална”.
В образа влиза Боряна Йовчева, която за първи път играе в Народния театър. Аудиторията обаче я познава от социалните мрежи. Актрисата рядко излиза на сцена, но има почти 30 хиляди последователи в Инстаграм. Видеата, които публикува, са с чувство за хумор, но са по социални теми и показват активната ѝ гражданска позиция - било за образование, политика или правата на различните групи.
Заедно с нея на сцената излиза Александър Тонев. Младият актьор е част от трупата на Народния театър. Само през този сезон играе в още 5 спектакъла - “Глембаеви”, “Розенкранц и Гилденстерн са мъртви”, “Венецианският търговец”, “Разходка с Гогол” и “Синът”.
“Другият персонаж в историята е сложно устроен. Той пак е “чуждо тяло” в общността, но по доста по-различен начин. Това го превръща в антагонист на главната героиня”, обяснява Марий Росен за героя на Александър Тонев.
Между двата персонажа се случват интересни завръзки, но не са любовни. Те се възползват един от друг. Помежду им има не любов, а полза, защото и двамата се опитват да оцелеят и да се приспособят към живота в Япония.
“Много теми излизат на повърхността от всичките истории в романа - за стереотипите за жената и мъжа, ролите им в съвременното общество. Това е интересна история от островна култура, която е различна от континенталната”, така Марий Росен описва сюжета на спектакъла.
Авторката на романа, по който е пиесата - Саяка Мурата, е известна в модерната японска литература. Тя издава “Жената - конбини” през 2016 г., като това е десетият ѝ роман. След успеха на книгата и големия интерес писателката влиза в класацията на японското издание на списание “Вог” за “Жена на годината”.
“Романът е земен, много лесно може да бъде разбран, но въпреки това ние наблюдаваме историята с почуда, защото не може напълно да се припознаем културно”, казва режисьорът.
По думите му спектакълът няма да е само за ума, а цялостно сетивно преживяване.
Предизвикателство за зрителите е
да “надникнат” в
този чужд свят, за
да открият колко
общи неща имаме
всъщност
В пиесата се преплитат и комичното, и драматичното. “Залата е интимна и публиката е близо до действието, до персонажите. Но както е наравно приближена, така е и наравно отдалечена от този спектакъл”, казва Марий Росен.
Освен режисьор той е и актьор, поет, автор на стихове за песни и музикант. В постановките, които режисира, често се фокусира върху темите за самотата, социалните норми и вътрешния свят на човека.
За осъществяването на “Жената - конбини” му помага сценографката Петя Боюкова, композитор е Александър Евтимов - Шаманчето, а хореографията е дело на Яница Атанасова, която прави голямо проучване на японската култура. Драматург е Анелия Янева. След премиерата си на 31 януари представлението ще се играе и на 11 февруари.
