Лятото на 1989 г. Телефонът в квартирата на столичната улица “Чавдар войвода” №7, където живее семейството на Желю Желев, звъни. Обажда се Велислава Дърева. Между другото пита:
- Какво прави проф. Кушев?
- Много е добре, изтегнал се е на дивана - отговаря Желев.
След време от ДС привикват Дърева на разпит в Пловдив. И наред с многото въпроси я питат кой е проф. Кушев. “Как кой? Не знаете ли? Той е много известен модернист!”.
Така се потвърждават подозренията, че домът на Желеви се подслушва. А проф. Кушев всъщност е черният котарак Кушо, който “участва” в
дисидентската
дейност, кипяла в
кухничката на Желеви
Преди всяка революция и в смутни времена на драматични промени в обществото се появява къща или отделна стая в нея, която след това се окичва с табелка “Kонспиративна (нелегална) квартира”.
Такава е например къщата на ул. “Жеко Димитров” №1 в София, където е заседавало нелегалното Политбюро на ЦК на БКП.
В началото на септември 1944 г. там Антон Югов, Трайчо Костов, Цола Драгойчева и други вземат решение за всенародно въстание срещу “фашистката власт”.
С такава “слава” се кичи прословутата кухня в дома на Желю Желев. На вратата на апартамента имало нарисуван петел, който тълкувателите на историята определят като метафора за разкукуригването на дисидентството през 1988 и 1989 г. Всъщност го нарисували дъщерите на Желев.
В апартамента на втория етаж семейство Желеви живее под наем. Домът бил на техни приятели, емигрирали в чужбина. Семейството се настанява там, след като изтича заточението на Желев в Грозден - родното село на жена му Мария. Там той престоява от 1965 до 1972 г.
Причината за строгото наказание е подготвяната дисертация на тема “Определението на материята и съвременното естествознание”.
Желев ревизира ленинското определение за материята. Заради това през 1965 г. е изключен от БКП, уволнен от университета, отнето му е временното софийско жителство. Желев е заточен в Грозден и там написва книгата “Фашизмът”.
С типичната си скромност д-р Желев казваше, че тази кухня не бива да бъде героизирана. В нея наистина се събирали приятелите му проф. Николай Генчев, професорът по ядрена физика Петър Райчев, Ивайло Трифонов, Велислава Дърева... Пият бяло вино, което Желю носи от Грозден, замезват с орехи и бистрят политиката, както и текстове - декларации, писма, заявления и други.
Коментирали вътрешни проблеми, както и дисидентството, когато се появяват първите хора и организации. Но никога не се изживявали като съзаклятници или апостоли на революционно движение.
Проф. Николай Генчев води Велислава Дърева в дома на Желев. Според нея тогава се запознава с Желю, преди това се знаят задочно - той от нейните публикации, тя от книгата “Фашизмът” и статиите му. И двамата остават изненадани един от друг.
Желев признава, че от текстовете на маститата авторка Велислава Дърева очаквал да види “една корпулентна дама”. Тя отговаря, че докато четяла книгата му, си представяла автора “така малко по-англосаксонски”.
Тя пристига от Пловдив, в кухнята заварва режисьора Дучо Мундров и полк. Борис Спасов, които пият чай и хапват сельодка. След малко с разкопчана канадка и развят шал буквално влетява Желю Желев. И от вратата вика: “Тодор Живков падна!”. Тримата не вярват и Желев повтаря: “Честно! Живков падна!”.
В този момент в кухнята влиза баба Танче, тъщата на Желю, и те ѝ казват, че Живков е паднал. “И много лошо ли се е ударил?”, притеснено пита възглухата баба. Не, бе, паднал е от власт.
“Оу, аз реших, че е паднал и се е пребил
То от власт не е страшно...”. Това била първата рецензия, която Дърева чува за историческото събитие.
Много интересна е и информацията, разказана от Димитър Иванов, последния шеф на Шести отдел в Шесто управление на ДС. При една среща с д-р Желю Желев, който вече е президент на България, Иванов му казва къде било скрито подслушвателното устройство, наричано “бръмбар”.
Микрофонът бил поставен в единия крак на масата, около която сядали гостите на Желев. И службите записвали всичко, въпреки че разговарящите пускали чешмата да тече постоянно, както и радиото да свири.
След 10 ноември 1989 г. вратата на двустайния апартамент в кооперацията на ул. “Чавдар войвода” №7 дълго време е заключена.
Собственикът Александър Цветков живеел в Париж от дълги години. Той е цигулар, заминава на специализация във Франция в началото на 70-те години на миналия век и остава там.
Сестрите му емигрират в Швеция, където по-късно отиват и родителите им. Малцината, предимно възрастни хора, тогава живеещи в кооперацията, помнят Желю Желев като тих и кротък човек, у когото нямало нищо героично.
Желев и семейството му влизат във властта като безсребърници и излизат от нея с един апартамент в жк “Младост”. Първоначално кандидатът за президент от СДС е д-р Петър Дертлиев, предложен от д-р Желев, тогава лидер на съюза. След петото гласуване става ясно, че д-р Дертлиев е неизбираем и тогава от СДС издигат кандидатурата на д-р Желев. Има и хора против - те смятат, че без него СДС ще се разпадне. Което и става.
На 30 юли 1990 г. се срещат контактните групи на БСП и СДС. Луканов прочита от едно листче 7 условия, при които социалистите биха подкрепили д-р Желев. Едно от условията е вицепрезидент да бъде ген. Атанас Семерджиев.
Подразнен от ултимативния тон на Луканов и от невъзможността някои от условията на БСП да бъдат изпълнени, Желев казва:
“Има и осмо
условие - отвод!”
Започват дълги преговори и договорки. На 31 юли е издигната официално кандидатурата на лидера на СДС.
На 1 август след драматични перипетии в пленарната зала и зад кулисите д-р Желю Желев е избран за председател (президент) с 25 гласа над необходимия кворум от 2/3.
В суматохата, докато депутатите от СДС се радват, от трибуната на парламента д-р Желев предлага за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев.
В дълголетната ни история д-р Желю Желев е и първият държавен глава, застанал начело на страната чрез преки, свободни и демократични избори. А не по монархическо наследство, чрез заговор, преврат, кърваво въстание или революция.
Първият указ, който новият държавен глава подписва, е №51 от 7 август за отмяната на софийското жителство.
Д-р Желев беше начело на държавата два мандата. От 1 август 1990 г. до 19 януари 1992 г., избран от ВНС, и от 21 януари 1992 г. до 21 януари 1997 г., избран чрез пряк вот на народа.
