Актрисата от Стара Загора вече с над 130 роли в театъра, киното и телевизията
"Онази там, в инвалидната количка, дето я показват отдалече, не е ли Галя Александрова?", се питали зрители, които я разпознали, още докато гледали трейлъра, пускан като реклама на новия български сериал "Мамник". В началото създателите на филма искали да я запазят в тайна, но писателят Васил Попов, по чийто роман е снимана лентата, потвърдил в социалните мрежи, че е Галя.
"Моята Венета в първите серии на "Мамник" се показва малко, тя е под прикритие, ще се развихри след 8-ата серия", издава в аванс актрисата Галя Александрова, но с уговорката, че засега няма право да казва повече, както и да покаже снимка в тази си роля. Но е сигурно, че в един близък ден нейната героиня Венета ще стане популярна като злата и властна свекърва Бонка от филма "Пътят на честта", която акрисата от Стара Загора изигра преди 7 години.
Сега тя гледа филма по БНТ всеки четвъртък и се вълнува заедно със зрителите, защото няма навика да преглежда предварително това, което вече е заснела. Нещо повече - "правим по два дубъла, не ми дават повече, колкото и да ги моля, защото били доволни", сподял Александрова.
Всъщност, в началото тя се готвела да изиграе вещарката Дана от "Мамник", заради която през лятото на 2024 г. е поканили на кастинг. Изпратили й две сцени от сценария, за да се подготви. Преди това Галя си купила и книгата, която е от 680 страници. Вече се била вживяла и влюбила в образа на Дана, когато от продукцията й се обадили с новината, че е одобрена, но за друга роля - тази на Венета. В началото тръгнала да спори със създателите на сериала, но след това им се доверила.
Както и в "Пътят на честта", и в "Мамник" Галя Александрова работи с режисьора Виктор Божинов и продуцента Маги Халваджиян, и за двата филма е избрана след кастинг.
Нейната Бонка от "Пътят на честта" отдавна се превърна в нарицателно за лоша свекърва. "Зрителите много мразеха тази свекърва. И до ден днешен моят образ на Бонка остана в съзнанието на хората и като ходя из България, те ме разпознават, макар че във филма съм с черна коса, боядисана, иначе съм блондинка. Казват ми: "В началото толкова те мразехме, ама ти толкова добре си играеш ролята, че сега много те обичаме". И искат още серии. Викам им: "Няма повече, нека да има и други филми". Пък и нали моято героиня по сценарий се обеси накрая, накъде повече", разказва Галя Александрова пред "24 часа".
И добавя, че за нея всяка роля е предизвикателство, но по принцип е много трудно да се играе отрицателен герой. И то не да се играе, а да се живее. "Защото аз съм от тези, които се концентрират и искам това, което го казвам, да излиза от мен. За да изиграя Бонка, събрах опита на много свекърви - на моята бивша свекърва, на свекървата на дъщеря ми, върнах се и към ролите, в които съм влизала преди това - случи се така, че в театъра съм играла и в пиесата на Антон Страшимирав "Свекърва", и в пиесата на Георги Карасловав "Снаха". В популярната някога реклама на БТК пък бях тъщата на Супер Любо - актьора Иван Матев. И целият ми този опит с жените се превърна в събирателен образ на тази моя героиня", допълва разказа си Александрова.
Зад гърба си тя вече има над 130 роли в театъра, киното и телевизията. Като млада актриса е избрана по снимки, тогава нямало кастинги, да участва в българския игрален филм от 1978 г. "Роялът". Снима заедно със звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Велко Кънев, Наум Шопов, които я приемали като равна с тях на снимачната площадка. Под режисурата на Хачо Бояджиев и Димитър Кунев се включва в постановки на телевизионния театър и в различни издания на популярния някога от телевизията "Мюзикхол", играе в театрите на Враца, Ямбол, Добрич, Кюстендил, най-дълго - в Стара Загора. В Кюстендил под режисурата на Димитър Стоянов си партнира със Стоянка Мутафова в "Свекърва", от тогава остава и приятелството между двете.
Името й фигурира в десетки афиши на театрални постановки: "27 вагона памук", "Опак свят", "Госпожа министершата", "Човекоядката", за последно - във "Френския квартал" на старозагорския театър "Гео Милев", преди да я пенсионират неочаквано и за самата нея преди две години. Признава, че винаги й е любима последната роля, която е изиграла. Сега е Венета от "Мамник", която скоро "ще бухне на екрана".
Дава си сметка, че "в нашата професия всяка роля си има възраст. Никога не съм си поставяла като мечта или цел дадена роля. Жулиета не изиграх, но изиграх дойката на Жулиета в "Ромео и Жулиета". В "Свекърва" със Стоянка Мутафова в Кюстендил тя беше свекървата, а аз, много млада - баба Неделя. После в Стара Загора пак поставиха "Свекърва" и аз вече играх свекървата. Вероятно съм можела да изиграя още много роли, но не се е случило, или са ми ги взели с връзки, с обаждания. Но всичко това съм го приемала с гордост и достойнство".
"Питали са ме лесно ли се помни текстът, тъй като има и дълги текстове. За това актьорите имаме своя техника, психотехника, психофизика неща, на които ни учат в академията. Как работя аз? Най-напред трябва да се вникне в това, което иска да каже авторът. След това - което иска режисьорът, накрая да вложиш и от себе си. Ако всички тези неща са ти ясни, както и взаимоотношението ти с колегите на сцената, то става. Но никога не съм зубрила текст. Не съм от тези, които импровизират по време на представление, не харесвам това", изповядва още актрисата, която през миналата година навърши 70 години.
Въпреки тази си богата творческа биография, признава, че и сега преди всяко представление не може да избяга от неизменната сценична треска, която преборва с концентрация преди да излезе на сцената.
Не може категорично да отговори на въпроса кое предпочита - театъра или киното. Да, телевизията прави популярен един актьор, но тя не се вживява в ролята на звезда. Още повече, че за нея театърът и киното са две различни неща. И като жанр, като изкуство, като поведение, като възприятие...
Галя Александрова има привилегията от малка да се докосне до изкуството, тъй като майка й е дългогодишен счетоводител на Старозагорската опера и я вземала на работа със себе си. Сцена, декори, партикабли са все понятия, които знаела от малка. Приета е да учи в някогашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1973 г. в класа на проф. Анастас Михайлов - факт, който навремето впечатлил театрална Стара Загора, тъй като от 10 години преди това жена от града не била избирана да учи в класа на този професор.
"На приемните изпита рискувах и се явих със стихотворението на Христо Ботев "Пристанала", което е популярно и като песен. Помня, че покрай това получих и първия си урок от Апостол Карамитев, който беше председател на изпитната комисия. По това време той се снимаше във филма "Сватбите на Йоан Асен", почина през същата година. Та между третия и четвъртия кръг на изпитите, там кръговете на ада са много, той ми каза: "Ще стане, Галя, само че по-простичко". Малка бях, само на 18 години, после много съм мислила какво искаше да каже с това по-простичко. В последствие разбрах, че сложността се крие в простотата. Не в простотията, нали?
Затова искам да науча моите кандидатстуденти, които сега подготвям за театралната академия, най-напред да говорят простичко, правилно. Много държа на техниката на говор и правоговор, искам да живеят това, което говорят, да играят за партньора си", връща назад лентата на спомените си Галя.
За цял живот тя е запомнила уроците, които е получила не само на Апостол Карамитев. "От кога съм взела най-много в професията? То е комплексно. Много е важно един млад артист при какъв преподавател и режисьор ше попадне, за да се развие. Да се донаучи, макар че тази професия цял живот се учи.
Проф. Анастас Михайлов беше невероятен педагог, той ни учеше на професионална етика и морал, нещо, което в момента го няма. В това как да овлядяваме театралното пространство. От проф. Николай Люцканов, при когото завърших след майчинството си, съм учила как трябва да се възприемат някои ситуации в театъра и на сцената. От режисьора Слави Шкаров, заради когота играх един сезон в Ямбол, запомних съвета: "Работи за партньора си, това работи за теб". Противно на философията на тези, които работят само за себе си на сцената с цел само те да се изяват.
Един актьор може да се учи от по-възрастните и по-опитните си колеги на много неща, дори на най-елементарното. Винаги давам пример с Наум Шопов, с които се снимах някога в "Роялът". От него зная, че като свърши снимачният ден, ти трябва сам да си сгънеш дрехите, а не да ги разхвърлиш и да чакаш гардеробиерката да ти ги оправи. Как да ги сгънеш, къде да си сложиш шапчицата, обувките - това го наблюдавах при него доста време. Но когато на другия ден започваха пак снимките, той искаше да намери всичко точно така, както го беше оставил. Такива дребни неща се учат в подобни общувания", разказва още Галя Александрова.
Днес тя е актриса на свободна практика. Живее в Стара Загора и във Варна. Обучава кандидатстуденти. Очаква нови роли и предложения за участия. И ще бъде така, докато силите я държат, защото нейната философия е, че актьорството е магия, бяла магия, до живот.
