На 21 януари се навършиха 22 години от смъртта на Йордан Радичков. Той си отиде от този свят през любимия си месец януари и както казва на съпругата си Сузи в последните си дни с много неразказани истории..
Ще почетем паметта му с няколко весели истории от живота му.
Редакцията на сп. “Септември” посреща новата 1985 година. Вдигат се наздравици, настроението расте. Йордан Радичков седи в единия ъгъл, обменя мисли, пийва лимонада и зобва по някой фъстък. Безучастен е към общата врява. Но го карат и той да вдигне наздравица. Радичков става като примерен ученик и казва:
- Какво мога да кажа аз, който пие гола лимонада. Когато работех във в. “Литературен фронт”, Славчо Васев (главен редактор на вестника) ни събираше преди Нова година да мислим заедно за новогодишния брой. Получаваше се най-сивият брой.
На фона на миналото не виждам нищо утешително в настоящето. От ученическите си години помня майката на присъстващия тук Боян Ничев. Тя беше учителка в Берковица. Невероятно интелигентна. И аз не знам - Боян Ничев, който е професор, доктор, дали ще достигне нейната интелигентност.
На маса в Съюза на българските журналисти седят големият художник Борис Ангелушев, Йордан Радичков, Любомир Левчев и Здравко Мавродиев.
Обсъждат спряната от печат втора стихосбирка на поета “Но преди да остарея”, от която те имат сигнален екземпляр.
В един момент писателят грабва от ръцете на Мавродиев, който е оформител и илюстратор на стихосбирката, сигналния брой и започва да го “дорисува”.
Накрая Радичков слага финалната резолюция:
- На поета да му се ударят 100 тояги на голо!
Група български творци посещават “Експо 70” и на връщане част от тях отлитат за Хонконг. Самолетът попада в силна турбуленция и нашите хора давят страха си в много уиски.
Окопитват се чак в транзитната зала на летището. Радичков вижда едно барче и казва на Любомир Левчев:
- Сега ще ги побъркам тия китайци. Ще им поискам кронебургска бира, да ги видя какво ще правят!
Отива на барчето и казва на облечения в смокинг барман.
- Гибен зи мир юн Кронебург бир, бите.
Барманът се покланя, отваря хладилника и подава на Радичков студена кронебургска бира.
9-10 март 1989 г. Върви Шестият конгрес на Съюза на българските писатели. За първи път има честни, справедливи, прозрачни и демократични избори за членове на управителния съвет. Кажи-речи половината от присъстващите 323-ма писатели попадат в разширената листа.
Броенето на гласовете се протака, пишещите братя и сестри дремят до среднощ в очакване.
Жив класик, постоянен член на УС, обзет от съмнение дали пак ще бъде избран, се прозява: “Е, ние каквото можахме - направихме...” Радичков го чува и казва:
- По този повод да ви кажа един виц. Старец си пасе биволицата, а наблизо войници правят учение. Изведнъж старецът вижда, че биволицата му затъва в тресавището.
Паникьосва се, започва да вика за помощ. Дотичват войници, докарват танк, закачват стоманено въже за танка, от другата страна на въжето правят ласо и го мятат на врата на биволицата. Машината потегля, въжето прерязва биволския врат и довлича отрязаната биволска глава.
- Какво направихте бе, момчета?, проплаква старецът.
- Е, дядо, каквото можахме - направихме...
Радичков участва в обсъждане на въпроса за културното общуване на народите. След края на обсъждането пред 4-5 човека писателят разказва следния виц:
- Магарето видяло коне на селската мера, изтичало при тях и казало:
- Готово!
- Какво готово?
- Това, за което сме се събрали...
Конете му казали, че се събрали, за да се надбягват.
- Ех, мама му стара! А аз си мислех, че ще си ги мерим...
Радичков и по друг повод се произнася за магарето. Преди някакво заседание на писателския съюз по запалянковски разпалено се обсъждало срамното ни представяне на световното първенство по футбол в Мексико през 1986 г.
Радичков се намесва и внася смисленост дори в запалянковщината:
- Нашата работа е все едно на конни състезания да бягаш с магаре. Магарето - храни го, зоби го, пои го, то си е магаре и кон не може да стане.
Радичков е избран за кандидат-депутат в Михайловград в родния му Берковски край.
На едно предизборно събрание става човек от публиката и пита:
- Другарю Радичков, говорите срещу досегашната комунистическа власт, но и вие ходехте на лов с Тодор Живков. Ще отречете ли?
- Не, няма да отрека - спокойно отговаря писателят. - Тя, властта, е като леката жена - всички я одумват, но всеки иска да си легне с нея. Та и аз така...
Група “отговорни другари” разглеждат новооткритото в София училище на името на писателя Емилиян Станев. Йордан Радичков, който беше много близък с него, гледа диаграмите, мониторите, телевизорите, киномашините, екраните, фотокамерите и други “екстри” и казва на Пенчо Кубадински:
- Пенчо, добре, че завърших обикновено четирикласно училище с вероучение. Такова училище не бих могъл да завърша...
От книгата на Пенчо Ковачев “Тая жена Животът. Йордан Радичков от Дописник до Класик” на издателство “Труд”.
