Главните герои в лентата по Нова тв не са идеализирани - грешат, страдат, търсят изход от собствените си страхове
Може ли човек да избяга от миналото си? Този въпрос е в основата на сериала “Дъждът оставя следи”, който ще видим съвсем скоро по Нова телевизия.
Лентата е по криминалния роман на Александър Чобанов, а режисьори са Петър Вълчанов и Кристина Гавазова. Филмът проследява разследването около една мистериозна находка в тайно скривалище в Рилския манастир. Намерени са човешки кости, които крият дълбоко пазени тайни. Открива ги йеромонах Климент, насочен от анонимно писмо. Разплитането на случая води двамата главни герои - инспектор Ангел Обретенов и бившия полицай Борислав Андреев, към убийства от миналото, които ще променят живота и на двамата.
Главната женска роля в сериала се играе от великолепната млада актриса Христина Джурова, а мъжката - от звездата Герасим Георгиев - Геро.
Историята е силно драматична, като в центъра на сюжета са образи, изградени с психологическа дълбочина от актьорите. Техните герои не са идеализирани - те грешат, страдат, търсят изход от собствените си страхове.
“Знаете ли, аз съм много щастлив човек, защото този сериал е моя сбъдната мечта. Когато прочетох първо романа, после сценария, много се вдъхнових. Авторът Александър Чобанов си е направил труда по детективски начин да намери архиви и работата му е много задълбочена”, започва разказа си главната героиня - актрисата Христина Джурова. Според нея истината е най-добре винаги да се казва, а не да се стаява или да остава недоизказана.
“При моята героиня водещото е чувството за справедливост, по това много си приличаме”, казва актрисата.
Още от малка Хриси я вълнуват разказите за серийните убийци. Имала е дори специална папка в компютъра с профили на подобни хора.
“Опитвах се да вземам отпечатъци и от семейството си, но не ми се получи. Винаги ме е привличала психиката на тези жестоки хора, анализирах какво ги кара да станат такива. Истината е, че ние, актьорите, също се занимаваме с вътрешния свят на човека и опитваме да го изкараме навън, точно като психолозите, които лекуват травмите на хората”, казва още Хриси.
За ролята си на млада полицайка не се е готвила по специален начин.
“Субективна е красотата за всеки човек. Образът ми не залага на външния вид, героинята ми е семпла, несуетна, няма време да се занимава с това как изглежда. Мога да кажа, че дори е неугледна, затова за мен беше хубаво, че не ме ангажираха с това как изглеждам, а се акцентираше върху качествата на героинята ми. Тя не е опитна, новобранец е и досега се е занимавала само с дребни кражби. Но е мечтала за нещо голямо. И ето, получава го”, с усмивка споделя Джурова.
Талантливата 30-годишна жена със сигурност е в добра форма - учила е фехтовка, акробатика, танци, сценично движение...И няма нищо общо със соцфамилията Джурови. “Нямам и не съжалявам”, смее се тя.
В романа ключов момент е създаването на единия от главните герои - бившия полицай Борислав Андреев, с прякор Фишер, в чийто образ влиза Геро.
“Един от най-важните елементи на криминалния роман е образът на детектива. Още на кастинга си партнирах с него и не съм си и представяла, че един ден ще играем рамо до рамо. Той е от най-талантливите актьори, има огромен диапазон и на терен беше превъзходен партньор. Неговите съвети ще помня цял живот, много ми даде, а не беше длъжен. Геро е едно огромно сърце”, хвали партньора си Джурова.
От своя страна актьорът Герасим Георгиев също е въодушевен от факта, че играе с младата актриса.
“Тя е невероятно талантлива. Фишър, моят герой, е пенсионер. Не бях играл досега бивш полицай, но е предизвикателство. Харесва ми, че историята е по действителен случай и засяга събития, за които много хора нищо не знаят. А това, че играем в Рилския манастир, е голямо вдъхновение - ще има убити, търсене, разследване, обрати, както в една добра криминална история, но накрая няма да има хепиенд. Няма хубав край светът, в който живеем”, разказва Геро.
Той също като партньорката си в шестсерийния филм е много критичен към себе си. “Самочувствието се гради с опит. И не е толкова лесно да си актьор, колкото изглежда”, категоричен е Герасим.
Хриси Джурова го допълва: “Ние - целият клас на проф. Атанас Атанасов, сме взели критичността към себе си, но си знаем и цената. Понеже не сме учили кино, а театър, когато съм на снимки и аз, и колегите ми се учим на терен. Различно е и аз осъзнавам колко съм неуверена и имам още много да “вземам”, скромна е актрисата.
Красавицата от малка е възпитана да се придържа към дисциплината, но въпреки сериозната си професия баща ѝ, който е военен пилот, вярва, че човек трябва да работи това, което обича. Да следва мечтите си. “Аз съм от Пловдив. Нашите са широко скроени хора. В училище винаги съм била отличничка, добро момиче. Чудих се какво да запиша за висше и родителите ми ме насочиха към НАТФИЗ. Винаги това си обичала, толкова си артистична”, ми казваха. А аз мислех, че в академията приемат само с връзки. Но реших и кандидатствах. Нямах план Б, разказва Джурова.
Още в самото начало прави впечатление на проф. Атанас Атанасов, който я забелязва на групови консултации преди изпитите. След това пред комисията е притеснена и не може да покаже истинските си качества, но въпреки всичко успява да влезе точно в неговия клас. Следва преместването - големият град, стресиращият ритъм, раздялата със семейството.
“През втората година от следването си купих саксофон. Дълги години свирех и когато дойдох в столицата, спрях, а ми липсваше”, добавя тя.
В края на обучението си Христина получава бленуваната за всеки студент в НАТФИЗ награда - “Най-най-най”. Гласуването е анонимно. Показва какво мислят колегите ти за теб след всичко, което си показал по време на обучението.
“Не го очаквах, но се зарадвах. Заради големия стрес получих хранително разстройство. Съмнявах се в себе си и възможностите си. Днес се радвам, че съм го преодоляла и говоря за това на всеослушание, важно е за другите, като поука. Хубаво е да се знае, че когато има хранително заболяване, дори близките може да не забележат промяната, затова е важна добрата комуникация в семейството, подкрепата”, смята актрисата.
Само след месец Христина ще навърши 30 години, а мечтата, която още не е осъществила, е да се срещне и поговори с Мая Новоселска. “Обожавам я. Помня я от времето, когато с родителите ми гледахме “Улицата”. Но аз съм притеснителен човек и дори да я видя, не знам как ще реагирам. Защото, знаете, като актьори се крием зад образ, а когато говорим “от себе си”, се налага да “махнеш маската”, разсъждава влюбената Хриси.
За нейните 29 години именно любовта винаги я е водила напред.
“Не съм сгодена, но имам човек до себе си, живея с колега актьор - Богдан Бухалов се казва. И двамата сме отскоро в МГТ “Зад канала”. Но това не е толкова важно”, махва с ръка Джурова и приключва темата.
Герасим Георгиев - Геро също има голяма любов - сцената. И то от малък си пада по нея. “Танцувам, от 6-годишен пея и разказвам. Свикнал съм да се разголвам пред хората. Танцът е голямо нещо, особено българският фолклор. Но много обичах да гледам и филми, да си измислям истории и да се вкарвам в тях.
После в 5-и клас се записах и в театралната школа към Младежкия дом в Русе. Там за първи път чух за ВИТИЗ, за актьорско майсторство. И оттогава не съм си променял и за миг желанието да стана актьор.
Когато кандидатствах, на четвърти кръг проф. Баева ме попита, ако ме скъсат, какво ще правя. Без да се замислям, отговорих, че ще кандидатствам пак. И пак, и пак, докато ме приемат. Всъщност аз съм един щастлив човек - работя това, което обичам, което ме забавлява”, категоричен е Геро.
В “Дъждът оставя следи” той играе пенсионирано ченге, но вече е влизал в ролята на полицай - в комедията “Полицаите от края на града” по Нова тв.
“Забавно беше. Играх с цял куп колеги, с които много се смях - Димитър Рачков, Васил Василев-Зуека, Алексей Кожухаров и Албена Михова. Всички те бяха ченгета, които вместо да решават проблеми, в повечето случаи ги създавахме”, казва Геро.
В “Полицаите...” той изпълнява ролята на инспектор Пламен Пламенов - дългогодишен служител в системата на МВР, амбициозен, упорит. Но и идеален пример за това как да не действа едно ченге.
Перфектен е в това да допуска гаф след гаф. Иначе в работата на Геро няма никакви гафове, защото толкова добре играе образа си, че няма как човек да не се разсмее на забавните му думи и действия. В края на всеки епизод излиза надпис, че героите нямат нищо общо с реалните полицаи. Това се отнася и за образа на Геро. Актьорът няма примери, от които да заимства образа. Досега единственият му близък досег с органите на реда е бил в случаите, когато го спира пътен полицай.
“Всеки го е спирал катаджия. Никакви сблъсъци с полицаи не съм имал и се надявам да остане така”, казва той, като разграничава комедията, в която е участвал, от сериала “Дъждът оставя следи”.
За Геро най-голямото удоволствие от актьорската професия идва с аплодисментите и признанието на публиката. Не му липсват фенове и в ежедневието, а последните му месеци са изпълнени с интензивни снимки и в други проекти, и в театъра. Откакто отслабна с коремна операция, сякаш ролите валят за него.
“Работа има, стига да ти се иска да се включиш. Учудват ме хората, които се оплакват от липса на такава”, твърди Геро.
Той е научил и дъщеричката си Йохана на трудолюбие още от малка. Момичето ходи на актьорски курсове и най-вероятно ще стане колежка на баща си. Тя учи италиански език, свири на китара и на барабани, а с майка си Цвета Гагарова, която е спортна журналистка, гледат всичко, в което участва любимият мъж - Герасим Георгиев - Геро.
Със сигурност ще са и пред малкия екран, за да проследят и премиерата на “Дъждът оставя следи” по Нова тв. Като повечето от нас.
