Реставрацията на един от символите на Вечния град струва близо 2 млн. евро
Изкачването по колоната на Марк Аврелий в центъра на Рим не е за хора, които се страхуват от височини. Стъпка по стъпка по тясното вертикално скеле Вечният град остава под мен. Политическият и институционалният Рим, трафикът и шумът в центъра се отдалечават. “Палацо Киджи”, където е седалището на премиера, парламентът и площад “Колона” се смаляват, докато стигам почти на 40-ия метър, лице в лице с мраморния монумент и с физиономиите на хората, изобразени в него. Виждам отблизо гримасите, страданието, ожесточението, примирението, “чувам” виковете на войниците.
Издигната през II век сл. Хр. в чест на победите на император Марк Аврелий над германските племена, колоната е истинска каменна хроника. Спираловидният релеф, който се изкачва нагоре като древен комикс, разказва сцени на битки, походи, ритуали и всекидневие на римските легиони по поречието на Дунав. Но вековете, през които има и природна, и човешка намеса, бяха оставили своите следи, които се виждаха чрез потъмнелия мрамор, микропукнатините, загубата на детайлите.
Колоната, издигната по волята на император Комод, син и наследник на философа император Марк Аврелий, днес е обгърната от метална конструкция. Това си е истински вертикален строителен обект, където времето се реставрира, а не се строи. Вече от няколко месеца скелета крият монумента от погледите на римляните и туристите.
Отблизо камъкът не е гладък, а изглежда по-скоро крехък и “наранен”.
Мраморът от Карара,
от който са изсечени
18-те огромни барабана
на колоната с диаметър 3,70 метра, днес е чувствителен дори на допир. Векове дъжд, вятър, слънце, смог и земетресения, особено тези от IX век, са оставили следи, изкривявания, микропукнатини.
“Целта ни не е да избелим колоната на всяка цена”, обяснява Марта Баумгартнер, научен ръководител на проекта от Специалната служба по археология, изящни изкуства и ландшафт на Рим. “Искаме да запазим патината на времето, защото естественото стареене на камъка е част от неговата история.”
Затова тук главният инструмент не е четката, а лазерът. Екипът от реставратори, които в случая са все млади жени, работят по камъка милиметър по милиметър. Контролираният лазерен лъч премахва черните и сиви кори от замърсяване, без да наранява оригиналната повърхност. Това е хирургическа операция със светлина, чрез която сякаш времето се отлепя от камъка. Под слоевете смог постепенно се появяват лица. Виждат се очите на легионерите, бради, бръчки, изражения на страх, заповед, болка, победа, различават се гънки на тоги, които преди реставрацията не са били видими.
Ако бъде разгъната, спиралата на колоната надхвърля 110 метра. Над 2000 сцени са разказани в 20-23 навивки, наподобявайки каменен филм. Долната част показва войните срещу германските племена, горната - срещу сарматите.
Лице в лице с хората от колоната си давам сметка как детайлите оживяват. Това не е идеализираното изкуство на колоната на Траян, която се намира на няколкостотин метра по-далече в посока към Колизея. В колоната на Марк Аврелий стилът е плебейски, народен, почти груб и представянето на сцените не е в хронологичен ред.
Императорът се появява
често, но хората са в центъра:
войници, носачи, победени племена, жени, старци. Това е като един цял свят, издълбан в камък.
Съвременният реставрационен процес е сложен и многостепенен. Започва с диагностика, което означава 3D сканиране, фотографска и графична документация, картографиране на всички зони на деградация, стари неподходящи намеси от XIX век. Следват дезинфекция и дезинсекция, свързана с мъхове, лишеи, биологични патини. После се преминава към консолидиране на ронещия се мрамор, обезопасяване на елементите с риск от падане. Едва тогава идва лазерът, а накрая и поставянето на финалния защитен слой.
Реставрацията включва и бронзовата статуя на свети Павел, поставена на върха през 1589 г. по волята на папа Сикст V, след като оригиналната статуя на Марк Аврелий е унищожена през Средновековието. Диагностиката разкрива изненади: следи от златна позлата, микроскопични знаци от леенето, корозионни процеси, невидими от земята.
Всичко това е възможно благодарение на програмата Caput Mundi / PNRR, финансирана с около 2 милиона евро от европейските следпандемични фондове. Става въпрос не просто за реставрация, а за цялостна стратегия за опазване и ново осветление на монумента, свързана с юбилейните маршрути на Рим. Предвижда се в първата половина на 2026 г. реставрацията да бъде окончателно завършена.
