Олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар проговори за връзката си с волейболистката Александра Костадинова. Спортист №1 на България гостува в студиото на предаването "На кафе" при Гала. Той разкрива, че срещата с настоящата му приятелка е била съдбовна.
"Честно казано, не се запознахме нито в залата по вдигане на тежести, нито във волейболната зала, а в един ресторант. Тя беше на отсрещната маса срещу мен. Гледахме се доста романтично, след което се намерихме в социалните мрежи. Установихме, че погледите ни са били доста приятни. Понеже и аз, и тя доста пътуваме, минаха 2 седмици, преди да се видим отново. Дотогава само си пишехме, но доста откровено. Направихме няколко излизания. Виждам, че и тя е доста искрена и с добри намерения към мен, което предразполага и аз да съм такъв с нея.
Когато започнахме по-често да се виждаме, разбрахме, че ни е много трудно, щом сме разделени. Опитваме се постоянно да сме си наблизо. Заедно сме от 4 месеца. За мен най-важното е да преследваме мечтите си. Когато имаме желание, винаги можем да сме достатъчно гъвкави, че да отделяме време един за друг. Моят начин на тренировка е гъвкав, мога да тренирам на различни места. Връзките от разстояние не са приятни, така че трябва да намираме време за себе си", каза Насар.
С видеообръщение към него в предаването се включи и самата Александра, която се състезава за руския клуб "Амурски тигрици".
"Здравей, шампионе! Обръщам се към теб не само като твой близък човек, а и като една от хилядите души, чиито сърца си докоснал. С усилието, с отдадеността ти, с пламъка в очите ти, когато се бориш за всяка една победа. Гледам те и си давам сметка, че спортът за теб не е просто състезание, това е мисия. Ти не печелиш само титли, ти печелиш сърца! Ти не си вдъхновител само за мен, ти вдъхновяваш всяко едно малко дете, което те спира на улицата и те гледа с онези чисти очи, мечтаейки един ден да бъде като теб. Ти вдъхновяваш и големите, онези, които те срещат, стискат ти ръката и в очите има уважение, възхищение и гордост. Имам привилегията да те познавам и отвъд славата, да виждам как в трудните моменти се изправяш, дори когато си уморен. Ти си вдъхновител не само защото побеждаваш, а защото показваш какво значи да си човек с доблест, с обич към това, което правиш и с огромното сърце, което всички около теб виждат. Бъди сигурен - хората не просто те аплодират, те вярват в теб. И с всеки един твой успех ти правиш света по-светъл, по-смел и по-истински. Аз съм горда! Горда съм, че си до мен, горда съм, че те обичам и без значение колко купи и медали ще спечелиш още, ти винаги ще бъдеш моят шампион! Обичам те", разкрива публично сърцето си Александра и изпраща въздушна целувка към любимия си.
Карлос Насар разказа и за своето детство, пътя към спорта и личния живот. Той споделя, че първите му години преминават между Париж, Ливан и България.
"Живях в Париж до около 2-3-годишна възраст, след това за кратко в Ливан и накрая се върнахме в България", разказва Насар. Той пази спомени от Ливан, където е посещавал училище на арабски език в първи клас. „Беше трудно да се адаптирам, защото растяхме в различни традиции и религии, но връщането в България беше по-правилно за нас", допълва той.
Карлос описва детството си като бурно и пълно с приключения. "С брат ми се състезавахме, дори в белот при баба и дядо винаги исках да побеждавам", споделя той. През цялото си детство е спортувал активно, като спортът и дисциплината са били неизменна част от живота му.
За първите си стъпки във вдигането на тежести Насар разказва: "Бях слабичък, но силен за възрастта си. На 9 години можех да направя 15 набирания. Братовчед ми ме мотивираше, а треньорът ми веднага видя потенциала ми".
Той отдава голяма част от успехите си на ранното наставничество и подкрепата на семейството и треньора си, който, макар и вече да не е сред нас, остава жив в неговото сърце.
