Риалити звездите не са артисти и не заслужават пари за авторски права, реши Върховният съд, който за първи път се произнесе по подобен казус.
Артист-изпълнител ли е участникът в риалити шоу? На този въпрос се наложи да отговори ВКС, заради спор между участник в предването „Игри на волята", който съди продуцента на предаването.
Участникът в първия сезон на „Игри на волята" Юлиян Златев, който не успя да спечели формата, а се класира на второ място, предяви серия от искове (частични) срещу продуцента „Олд скул", съобщава сайтът news.lex.bg. Най-общо едно от основните му възражения е, че крайният победител не е определен в „битка", а чрез гласуване от зрителите.
Златев настояваше фирмата да бъде осъдена да му плати 200 000 лв., колкото е наградата за победителя в предаването, а при условията на евентуалност същата сума за положените от него усилия по 14 часа на ден в продължение на близо два месеца през 2019 г. Освен това беше предявил и евентуален иск за неоснователно обогатяване за 50 000 лв.
Най-големият му иск обаче беше за обезщетение от 300 000 лв. за нарушаване на правата му на артист-изпълнител върху изпълнението му в предаването в продължение на 66 епизода, както и върху фотографиите, аудио и видеозаписите и промоционални и рекламни мероприятия.
Както Софийският градски съд, така и Софийският апелативен съд отхвърлиха исковете му, а ВКС допусна делото за разглеждане само по отношение на претенцията за нарушено авторско право.
Какво прие ВКС за участниците в риалити шоута
Върховните съдии Росица Божилова (председател на състава), Анна Ненова и Татяна Костадинова (докладчик) правят детайлен анализ и стигат до извода, че участникът в риалити не е артист-изпълнител.
Според чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) артист-изпълнителят представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков, вариететен или куклен номер, фолклорна творба. „Начините на представяне могат да са различни и са неизчерпателно посочени в закона, но изчерпателно е дефиниран обектът на изпълнението – произведение по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, цирков, куклен или вариететен номер или фолклорна творба. Артист-изпълнителят възпроизвежда някои или всички елементи от този обект, като специфично за изпълнението му е, че то е ограничено от съдържанието на представяното произведение (от текста, музиката, сценария, хореографията и т.н.) и му е подчинено, дори когато съдържа елементи на импровизация. Поради това за артист-изпълнителя възниква не авторско право, а право, сродно на него", обяснява ВКС.
А после се спира и на това какво (според Закона за филмовата индустрия) е риалити шоуто – „излъчвана по телевизията програма, която няма сценарий, представя междуличностни конфликти, емоционални реакции или необичайни събития, участниците в нея взаимодействат помежду си, като се изправят пред предизвикателства и/или се състезават за награда, а участието на професионални актьори не е задължително".
Така ВКС прави три основни извода за риалититата.
Първият е, че основните участници в тях са ангажирани в предизвикателства или са състезатели за награда, но е възможно в предаването да се включат и други, за които участието има професионален характер – например водещи. „Първата група имат за (основна) цел да преминат през предизвикателството или да спечелят обявена награда, а втората изпълняват съдържанието на предварително зададена конкретна творческа задача (напр. водещият коментира събитие, поставяйки акцент на определени от режисьора моменти)", посочват върховните съдии.
Вторият извод е, че риалити шоуто може да бъде определено като произведение (по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП), доколкото създаването му е резултат от различни творчески усилия.
Третият извод е, че това произведение има специфично съдържание – „представя се социална и/или състезателна (спортна) игра, поведението на участниците в която е свободно определяемо от тях самите („няма сценарий" според дефиницията)".
ВКС специално уточнява, че липсата на сценарий се отнася само за играта на участниците и начина, по който те представят себе си. Но подчертава, че тази специфика не отрича възможността предварително да са определени етапите на играта и условията за нейното провеждане, нито изключва режисирането на тези, които участват в предаването „извън" играта, като водещи и коментатори.
„От изложеното може да се заключи, че лице, което участва в риалити шоу по смисъла на § 1, т. 31 ДР ЗФИ като играч в социална и/или състезателна игра и чиито емоционални реакции и конфликти се представят в предаването, не е артист-изпълнител по смисъла на чл. 74 ЗАПСП, защото действията му не са подчинени на сценарий, а са обвързани единствено със спазване на игрови правила с технически характер (време, място и условия на провеждане)", заключава ВКС.
В решението изрично се подчертава, че „дори когато играчът по свой избор (за да впечатли жури, публика, други участници) интерпретира измислен от него образ и го представя пред публиката, той не изпълнява аудио-визуалното произведение „риалити шоу", щом този образ не е част от предварително създаден и задължителен за изпълнение от играча сценарий на шоуто".
Защо първият втори в „Игри на волята" загуби делото
В решението си ВКС изследва договора между Златев и продуцента и посочва: „Участникът е отстъпил на изпълнителния продуцент правото да го фотографира, филмира и записва през целия период от заснемане на предаването, да ползва така създадените материали за целите на предаването и свързаните с него мероприятия от промоционален, рекламен, търговски или друг характер, както и да обработва, монтира, премонтира, редактира и адаптира заснетия материал, като го включва в друг аудио-визуален продукт. Страните са договорили, че за изпълнение на задълженията си по договора и „за отстъпените права за използване на изпълненията на участника в проекта по смисъла на ЗАПСП" на касатора не се дължи възнаграждение (извън паричната награда), а ако „се окаже, че се дължи такова", същото е ограничено до сумата от 10 лв.".
Съдът анализира и концепцията на предаването, която е обективирана в сценарий, наречен „библия". Извън познатите на всеки зрител правила, от нея ВКС прави извод, че участниците са били свободни да изберат такова поведение, каквото са считали за уместно и стратегическо за спечелване на наградата – стига то да не накърнява добрите нрави и правата на останалите участници, без да са били задължени да спазват сценарий.
„Че това е така, личи не само от посочените в библията правила (например решенията относно елиминациите са поставени във властта на самите участници, съдържанието на прощалното послание на отстранения участник не е дефинирано, а се определя от него и т.н.), но и от условията на договора, нито едно от които не вменява задължение на участника да възпроизвежда предварително разписани реплики или роля, а само задължение с технически характер – да спазва игровите правила", пишат върховните съдии.
И допълват, че липсата на сценарий за поведението и репликите на играчите е видна и от правилата, които са приложени към договора им с продуцента.
„Обратният факт – че участниците, включително ищецът, са възпроизвеждали с поведението и репликите си сценарий, не се доказва и от показанията на свидетелите, разпитани относно причината за преиграване на финалната битка", заявява съдът.
Един от свидетелите е посочил, че Златев е бил представен в предаването като „женомразец" и „в негативен план", но е уточнил, че това се дължи на начина, по който са излъчени сегменти от записите с него. „Те са го провокирали и след това са сглобили предаването, за да създадат този негативен негов образ. Негативната нагласа произтича от излъчените материали", е казал свидетелят. „Тоест „образът", който ищецът е „изпълнил" в предаването, не е бил предварително разписан в сценарий, нито му е бил възложен за интерпретация, а е резултат от приложението на режисьорски похват", констатира ВКС.
И заключава, че Златев е изпълнявал типичната роля на участник-състезател в риалити шоуто „Игри на волята" и не му се дължи възнаграждение като на артист-изпълнител
