Звездата сподели живота си с една и съща жена цели 57 години
Крис Риа никога не е бил типичната рок звезда. Нито в музиката си, нито в живота си. Големият музикант ни напусна в навечерието на Коледа, на 22 декември т.г. Той остави след себе си песни, които станаха част от живота на няколко поколения- The Road to Hell, Driving Home for Christmas, Josephine, On the Beach.
Докато много от неговите съвременници пълнеха страниците на таблоидите със скандали, разводи и зависимости, Риа живееше тихо и скромно– с една и съща жена, далеч от прожекторите и шумната слава.
Крис Риа и Джоан се запознават, когато и двамата са на 16 години, в родния му град Мидълзбро, Англия. Той е син на италиански емигрант, помага в семейния сладкарски бизнес и свири на китара без ясна представа дали музиката ще го отведе някъде. Тя е момичето, което застава до него, когато няма нищо – нито пари, нито сигурност, нито кариера.
Любовта им започва обикновено. И остава такава дори когато успехът спохожда Крис.
Когато Крис Риа пробива през 70-те и 80-те години и се превръща в един от най-разпознаваемите британски музиканти, Джоан не влиза в светлината на прожекторите. Тя не дава интервюта, не гради публичен образ, не става част от шоуто. Избира да бъде партньор, а не „съпруга на звезда".
Двамата се женят млади и остават заедно цели 57 години. Имат две дъщери – Джоузефин и Джулия, които Крис умишлено пази далеч от публичното внимание. Семейството за него винаги е било убежище, с не декор към кариерата.
Тази философия личи и в решенията му.
Въпреки огромния успех, Риа отказва да се премести в Лос Анджелис – нещо почти немислимо за артист от неговия мащаб. Той предпочита Англия, дома, нормалния живот. По-късно ще каже, че не е искал децата му да израснат „в хотелски стаи и на задната седалка на лимузина".
Една от най-обичаните му песни – „Josephine", всъщност е посветена на дъщеря му Джоузефин. Макар мнозина да я възприемат като класическа любовна балада, самият Крис Риа неведнъж е споделял, че това е песен за бащинската любов – нежна, защитна, безусловна. Не за страст, а за присъствие. Не за притежание, а за грижа.
И може би точно затова песента звучи толкова истински.
През 2000-те години животът поставя Крис Риа пред тежко изпитание – рак на панкреаса, последван от сериозни операции и дълго възстановяване. Това е моментът, в който много артисти се опитват да се задържат на сцената на всяка цена. Риа прави обратното.
Той се оттегля, ограничава турнетата и пренарежда живота си около дома и семейството. В интервюта от този период казва ясно, че болестта му е показала кое има значение: "Кариерата може да изчезне за миг. Хората, които обичаш- ако са истински- остават."
Подаръкът, който прави на Джоан в този период, не е показен жест или символична изненада. Най-големият подарък е времето. Изборът да бъде до нея – не като легенда, а като мъж.
Любовната история на Крис Риа не е шумна. Няма драми, няма резки обрати, няма сензации. Това е любов без показност. Вярност без нужда от доказване. Живот, споделен от тийнейджърските години до края.
Може би затова и музиката му е такава – спокойна, меланхолична, човешка.
Защото е писана от човек, който е знаел какво означава да обичаш дълго.
