Актьорът, основал Варненския театър, е бил близък приятел с Пейо Яворов и Кръстьо Сарафов
Наследнички на два големи рода са Далия и Ружа - близначките на любимия кулинар и тв водещ Ути Бъчваров. От бащина страна те носят гените на големия актьор Стоян Бъчваров, а от майчина - на възрожденския учител и книжовник Христо Г. Данов.
И за двете фамилии Ути Бъчваров пази истории, които разказва на дъщерите си. Води двете момичета из родните места на техните прадеди и съхранява паметта им.
Бъчваровият род е истински балканджийски род, както го описва Ути. Прадядо му е Стоян Бъчваров, който е родом от Медвен, откъдето е и революционерът и писател Захарий Стоянов. Двамата са и братовчеди.
Районът около Медвен е една от люлките на духовното възраждане на България преди Освобождението. Там се носи духът на българина. “Мисля, че съм пренесъл през годините този шовинизъм - това не означава, че мразиш останалите, а много обичаш онова, което ти е завещано. Като кулинарен и емоционален шовинист смятам, че това, което нося в гените си - балканджийска кръв, е много важно”, разказва пред “24 часа” Ути Бъчваров. Неговият род дарява на селото мястото за църквата.
Прадядо му е роден през 1878 г. Той се ражда след смъртта на баща си, който е убит от башибозуци. Когато е на 14 години, през селото минава пътуваща театрална трупа. По това време театралното изкуство тепърва се развива, а актьорите пътуват из селата с каруци. Тогава Стоян Бъчваров решава, че не може повече да остане в малкото си родно село, и тръгва по “друмищата като момче за всичко”. Завършва мъжката гимназия във Варна, а след това учи театрално изкуство в Москва. Пътувал е из България с “театъра на В. Чернодрински” и със “Съвременния театър”. Бил е режисьор в трупата “Смях и сълзи”. За първи път играе на сцената на Народния театър в София през 1904 г. По предложение на кмета на Варна Димитър Кондов общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. Именитият актьор спечелва конкурса за ръководната длъжност “директор – режисьор”. Така сформира трупата и определя репертоарната политика. Първата пиеса - “Инстинктът” от Анри Кистмекер, се играе на 12 март 1921 г.
Варненските актьори обаче дълго време си нямат дом. През 1927 г. обществеността подпомага финансово строежа на театрална сграда. За по-малко от месец се събират 1 милион лева от дарители. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. Проектът е осъществен от изтъкнатия арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия театър на варненци.
“Стоян Бъчваров е будител през следосвобожденските години. Животът тогава не е бил лесен, а
той успява да запали искрата
на изкуството,
на професионалния актьор. През годините мнението за актьорите е било променливо. През 30-те години на миналия век се заражда българският професионален театър и имената на всички актьори са пример за това, че са отдали сърцето и живота си за това професията да не се смята за лековата, а да бъдат възприемани като хора, които дават на останалите светлина”, разказва Ути Бъчваров.
Той пази случки за прадядо си, разказани от неговата майка - Галя Бъчварова, която е директор на телевизионния театър от момента на неговото създаване през 1960 г. до 1990 г.
“Стоян Бъчваров е бил бохем, обичал е да ходи в една от старите кръчми в София, която се е намирала в “Лозенец” - “Под липите”. Там са се събирали хора със сходни възгледи. По това време често са пиели сливова, а не гроздова ракия, но прадядо ми Бъчваров е бил любител на виното. Давали са го в канички.
Бъчваров е разкопчавал
по едно копче на жилетката
си на всяка изпита каничка
Любимият му сервитьор му казвал: Господин Бъчваров, време е да си тръгвате, защото започнахте да ги закопчавате”, разказва Ути Бъчваров. Тази история за него е пример как не е срамно да покажеш, че можеш да “управляваш удоволствието като домакин и сътрапезник, когато събереш хубава компания”.
Точно тези събирания вече се случват много рядко в наши дни според кулинаря, защото всекидневието на хората е прекалено забързано. Затова и съветва читатели на вестника да бъдат напълно отдадени на компанията, в която се събират, а не да “отбиват номера” с различни извинения. “Затова и съветът ми е: Когато ви поканят на вкусна маса, не казвайте, аз съм на диета, о не, аз алкохол не пия, това не ми е вкусно. Хората в подготовката си са изхарчили много средства, което не е без значение, както и време, за да зарадват останалите. Затова бъдете човек с душа и сърце и оценете труда на домакините и желанието им да споделите такъв миг”, разказва Ути.
Той с гордост разказва, че неговите прадеди обичали да ходят по ресторанти, кръчми, защото актьорското съсловие често се е събирало след представление, за да си говори за всичко, което ги е вълнувало - от политика до изкуство. Стоян Бъчваров е съвременник на великия период на българската литература и изкуство, поезия и театър. Бил е близък приятел с Пейо Яворов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, с които са играли на една сцена. До ден днешен Ути Бъчваров пази няколко екземпляра от ведомости за заплати, които са получавали актьори от Народния театър през 1910 - 1915 г. До подписа на Кръстьо Сарафов, както и на неговия прадядо, стои и този на главния драматург на Народния театър към онзи момент - Яворов. Притежава и няколко ескиза с роли на Стоян Бъчваров, които са рисувани от тогавашния художник по костюмите на театъра Константин Щъркелов.
В репертоара на Варненския театър, изграден предимно с творби от световната драматургия, Стоян Бъчваров изпълнява главните роли: Аркашка в “Лес” от Островски, Изидор Леша от “Интересът преди всичко” от Октав Мирабо, Албер от “Парижкото кафене” на Пол Гаво, Странджата от “Хъшове” на Иван Вазов, Халерс от “Прокурорът Халерс”, Едип цар от едноименната пиеса на Софокъл и т.н.
“Бъчваровият ми род е типичен пример за бохеми. Никога не съм се притеснявал да кажа, че дядо ми е бил славен в компаниите, вдигал е страхотни наздравици. Имал е удоволствието да вдига чаши с прословути сладкодумници. Има цяло поколение, което сега се притеснява да каже тези неща. Младите, ако кажат, че някой вдига чаша, означава, че е безполезен алкохолик, който се въргаля по масите”, казва известният кулинар.
За него да седнеш да поприказваш с някого очи в очи или дори да помълчиш е огромно удоволствие за разлика от това да си в интернет. “Живият контакт е бил водещият. Дори писането на писмо не е било едносрично с няколко думи, а са писали страхотни поздравителни картички, писма”, казва той. За да запази вълнението от писането на писма на ръка, той помага на дъщерите си да напишат писмо до Дядо Коледа и не го изпращат по мейл, а в пощенската кутия.
Дъщерите на кулинаря са наследнички и на
Христо Г. Данов - създателя на книгоиздаването
Семейството е вкусно тесто, омесено от родовете през годините. Така метафорично го описва Ути Бъчваров. За славните фамилии: своята и на майката на двете му дъщери, той с удоволствие разказва на момичетата, защото най-важното според него е да вървим напред, но и да знаем откъде сме тръгнали.
Прапрадядо на близначките е и Христо Г. Данов - пример за вдъхновител, будител, човек, пренесъл енергията и духа на българина.
Той е роден през 1828 г. в Клисура. Когато е на 15 години, става помощник-учител в Пловдив. По-късно основава първото неделно училище в Стрелча, а от 1854 г. е учител в школата на Найден Геров. След това основава класно училище и читалище в родния си град.
Христо Г. Данов е родоначалникът на българското книгоиздаване. През 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и Нягул Бояджийски учредява “Дружествена книговезница” – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. То снабдява училищата с учебници на говорим български език и разнообразни помагала – глобуси, учебни картини по ботаника и зоология, макети по физика и анатомия. За отпечатването им намира най-добрата славянска печатница във Виена.
Първата си печатница Данов основава във Виена – “Българска печатница на Янко С. Ковачев и Сие”, и след Освобождението прехвърля машините си в Пловдив.
Наследниците на възрожденеца се отказаха от къщата му в Пловдив, в която той е живял от 1862 г. до кончината си през 1911 г., и я дариха на Регионалния исторически музей преди години. Сега там е направен музей, в който се съхраняват уникални образци на печатната възрожденска книга, ценни издания, географски карти и учебни помагала, използвани през Възраждането.
Оставете телефоните, не пускайте
телевизор, не се карайте с роднини -
най-добрите съвети за уютна Коледа
“Винаги около коледните дни човек се сеща за тези хора, които няма да бъдат на празничната трапеза. Бъдни вечер е ритуал, медитация на тема спомени, православие и разбира се, онова, което ти е завещал джинсът - родовият онаследен ритъм и алгоритъм, който е много важен. Такъв тип завещания са част от самотната битка с глобалното обезличаване - онова, което е продиктувал, написал и посъветвал изкуственият интелект. Все пак това е една машина, която едва ли някога ще успее да усети аромата и спомените на Бъдни вечер. В нашата фамилия празникът, завещан от моите прадядовци, изглежда прекрасно”, разказва Ути Бъчваров пред “24 часа”.
За кулинаря е много важно на празничната трапеза да е събрано цялото семейство заедно с по-възрастните. Техните истории, които могат да разказват, са ценни за младото поколение, което ще знае и ще пази спомените за рода си.
“Хора като мен се стараят за това празникът да има лице, а не спомен от детството как сме яли в мола във верига за бързо хранене”, казва той.
Затова дава няколко простички, но важни съвета на читателите как да имат хубава, уютна и споделена Коледа със семействата си.
“Никога не говорете по телефона, защото телефонните разговори провалят духа, настроението и ритъма на обстановката. Телефонен разговор пред цялата маса унищожава всичко. Оставете телефоните, не пускайте телевизор, не се карайте с роднини”, съветва кулинарят. Това са постулати, които той научава през времето.
Много е ценно на семейните събирания да се чуват истории от близките роднини. “Те ще ви разкажат много по-добре за това какво се е случило във вашата фамилия, а не да питате изкуствения интелект кой съм аз и откъде идвам”, казва Ути Бъчваров.
