Скандалът „Роял Лодж" се разнася все по-надалеч из Уиндзорския парк – и вече заплашва да разклати основите на кралския комфорт, след като парламентът насочи прожекторите към разточителните имоти, обитавани от фамилията. След наказателните мерки срещу принц Андрю заради скандала с „Роял Лодж", британското кралско семейство се изправя пред ново изпитание - парламентарно разследване на начина, по който висшите му членове ползват имоти от Crown Estate, пише "Дейли мейл".
Извън стените на замъка Уиндзор продължава да се усеща топлият отзвук от внимателно планираното държавно посещение – първото на германски президент от 27 години.
Сред акцентите на визитата бяха кадрите от бляскавата официална вечеря, на която принцесата на Уелс привлече вниманието дори повече от една от най-известните германски икони на модата – супермодела Клаудия Шифър.
Сцените на разкош и изискан протокол оставиха силно впечатление, а придворните със сигурност биха искали подобни уверяващи образи да доминират публичното пространство по-често.
Но само на кратка разходка от замъка Уиндзор настроението е съвсем различно.
В пределите на Уиндзорския Голям парк, където живеят няколко високопоставени членове на кралското семейство, нараства усещането за тревога. Привилегиите, които поддържат охолния им начин на живот, изглежда ще бъдат поставени под засилен обществен контрол.
Причината, разбира се, е общественото възмущение от факта, че опозореният Андрю Маунтбатън-Уиндзор е плащал символичен наем за живот в 30-стайната резиденция „Роял Лодж".
Дворцовите служители се надяваха, че решителните действия на краля – принуждаването на брат му да напусне разточителния имот, както и отнемането на титлите и почетните му звания – ще прекъснат нарастващата криза.
Вместо това случаят с Андрю все повече се възприема като крайна проява на по-дълбока култура на разточителство и спорно чувство за кралска привилегия.
И именно поради това доминираният от Лейбъристката партия Комитет по публични сметки към Камарата на общините се готви да разследва условията, при които и други членове на кралското семейство обитават имоти на Crown Estate – институция, задължена да извлича максимална стойност от своя портфейл от земи и недвижими имоти на стойност 15 милиарда паунда в полза на държавата.
Кралят ежегодно предава приходите от Crown Estate на Министерството на финансите в подкрепа на държавния бюджет.
В замяна монархията получава т.нар. Sovereign Grant – средствата, които покриват разходите по функционирането на кралския двор, включително пътуванията, приемите и градинските партита, както и поддръжката на обитаваните кралски дворци.
Засиленото парламентарно внимание върху тези въпроси връща спомени за предишно поколение любопитни депутати, които преди две десетилетия пристигнаха в двореца Кенсингтън, за да проверят как се харчи публичният ресурс, надявайки се да надникнат в апартамента на принц и принцеса Майкъл Кентски. Те бяха категорично отпратени.
Не е чудно, че републиканските среди цяла седмица проявяват необичайна активност – сякаш надушват „свежа кръв".
Сред тези, които сега попадат на прицел, са херцогът и херцогинята на Единбург, които живеят в огромно имение, толкова голямо, че кара „Роял Лодж" да изглежда сравнително скромно. Под scrutiny попада и принцеса Александра – възрастната и крехка братовчедка на покойната Елизабет II, която плаща едва 2 700 паунда годишно за наем на своя исторически имот „Тачд Хаус Лодж", защитен като обект от втора степен.
Дори споразумението на принц Уилям и Катрин за новия им семеен дом „Форест Лодж" вече се намира в папката на комисията.
Но на върха на списъка са принц Едуард и съпругата му Софи, след като данни на Crown Estate разкриха, че те плащат символична сума за 120-стайното имение „Багшот Парк", което обитават още от сватбата си през 1999 г.
Двойката е сключила 50-годишен договор за имота в Съри с годишна такса от 5 000 паунда и е плащала „пазарен наем" до 2007 г., когато – подобно на Андрю – им е предоставен символичен наем.
Принцът и съпругата му, които имат две деца – лейди Луиз (22) и Джеймс, граф на Уесекс (17), са действащи членове на кралското семейство и редовно представляват краля във Великобритания и в чужбина.
Въпреки че принц Едуард и Софи са действащи членове на кралското семейство, все по-често се задава въпросът защо им е необходим толкова огромен имот – резиденция, построена за сина на кралица Виктория, херцога на Конът, разположена върху 51 акра и дълги години използвана от Кралския капелански департамент на армията. (Мястото е прочуто с табела край езерото, която гласяла: „Моля, не ходете по водата.")
Но по-същественият въпрос е защо тези теми се повдигат именно сега. Мнозина смятат, че отговорът се крие в решението да бъде отнето на Андрю правото да носи титлата принц.
Докато отстраняването на херцогската му титла Йоркски се възприема като оправдано, то отнемането на рождената му титла – тази, която фигурира и в паспорта му – според критици прекрачва границата.
Някои приближени до кралското семейство смятат, че това подкопава самия принцип на наследствената монархия.
Както сподели бивш съветник на крал Чарлз III: „Виждайки какво кралят може да направи с едно замахване на своя прочуто капризен химикал, критиците, които искат да разклатят цялата кралска система, се почувстваха по-смели. Те надушват слабост."
Други настояват, че Чарлз е имал малък избор. Общественото недоволство около Андрю и връзките му с американския сексуален престъпник Джефри Епстийн не стихваше, а титлите и почетните звания на херцога бяха неразривно свързани с обитаването на разточителна кралска резиденция, която олицетворяваше ексцес.
И все пак в кралските кръгове остава усещане, че ход, направен с цел да успокои общественото мнение, може да се окаже автогол.
Както винаги, решаващо е общественото възприятие. Последни проучвания показват, че сред хората над 65 години подкрепата за монархията остава твърда – цели 81 процента. Но сред по-младите тя осезаемо намалява.
В ключовата група на 18–24-годишните подкрепата е едва 41 процента и спада всяка година.
На този фон, когато монархията изглежда под обсада, допълнително напрежение внася и предстоящ документален филм на BBC, възприеман като открито критичен и с отчетливо антимонархически оттенък.
Фактът, че тази остра критична оценка е представена от Дейвид Димбълби – човек, който се радваше на дълга и доходоносна кариера, коментирайки живота на кралското семейство, а сега, в залеза на професионалния си път, решава да „нанесе удар" – само засилва разочарованието в двореца.
Както отбеляза телевизионният критик Кристофър Стивънс в своя обзор за Daily Mail, архивни кадри напомнят, че именно Димбълби, а не архиепископът на Кентърбъри, реално „председателстваше" сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър, благодарение на телевизионното си покритие.
Докато демонстрира собственото си телевизионно наследство, Димбълби излага своите оплаквания относно „остарелите привилегии" на монархията, церемониалното покланяне, „огромното богатство" и това, което определя като лицемерие на краля – силно изразява лични позиции в частни разговори, но поддържа публичен неутралитет.
Не е изненадващо, че вестник The Guardian, който отдавна поддържа републикански възгледи, дава четири звезди на трилогията.
Макар че моментът на излъчване на подобен документален филм с провокативното заглавие What's The Monarchy For? е любопитен, това вероятно е съвпадение. Но неизбежно възниква въпросът дали BBC би се осмелила да покаже такъв материал приживе на кралица Елизабет.
Ситуацията е удобна и за самата BBC, която продължава да търпи последствията от собствените си скандали, включително фиаското с Panorama, и за Даунинг стрийт, която е изправена пред обществено недоволство заради бюджета. Агажиментът с Андрю продължава да отвлича вниманието на обществото и медиите.
За кралското семейство обаче сагата с „Роял Лодж" е далеч по-разтърсваща. Тя подчерта колко много имоти стоят на разположение на фамилията в цялата страна.
Когато Чарлз стана крал преди три години, се обсъждаше дали ще наложи по-строги правила на своите роднини, които живеят в разкошни имения безплатно или срещу символичен наем.
Очакваше се поне част от обширния портфейл да бъде закрит или замразен.
Това не се случи. Вместо това скандалът около Андрю отприщи пълномащабна жилищна криза за кралското семейство.
Въпросите около условията, при които някои членове на британското кралско семейство обитават свои резиденции, пораждат неудобство в двореца – особено заради 88-годишната принцеса Александра, която в последните години е в сериозно влошено здраве.
Александра, 58-ма поред в наследствената линия и дългогодишен работещ член на кралското семейство, живее в Thatched House Lodge в Ричмънд Парк от 1963 г., когато се омъжва за бизнесмена сър Ангъс Огилви. Сега обаче депутати поставят под въпрос изключително ниския ѝ наем за престижната резиденция.
Източници твърдят, че през последните две години принцесата почти не е посещавала имота и поради здравословни проблеми живее в апартамент в двореца Сейнт Джеймс, който споделя градина с Кларънс Хаус – дома на краля Чарлз III и кралица Камила. Монархът често я посещава, а тя е и майка на неговата кръщелница Марина, чийто дом в Уиндзор Грейт Парк също е сред обектите, които могат да попаднат под парламентарен контрол.
Сложна схема от два лизинга
Наемните отношения около Thatched House Lodge включват два отделни договора – от 1971 г. и от 1995 г.
По първия договор принцеса Александра плаща £3,000 и фиксиран годишен наем от £700.
По втория е заплатила премия от £670,000 плюс наем, променящ се по скала, което общо води до приблизително £2,700 годишно – около £225 на месец.
Депутати поставят въпроса дали този наем и премията отразяват реалната стойност, която би могла да бъде получена за подобен имот, независимо от дългогодишната ѝ служба към короната.
Ефектът „Андрю"
Скандалите около принц Андрю през последните шест години, свързани с обвиненията на Вирджиния Джуфри, засилиха обществения и политически натиск върху кралските привилегии и имоти. Въпреки че Андрю отрича твърденията, спорът около желанието му да остане в Royal Lodge – имот, подарен му от кралицата майка – се превърна в символ на общественото недоволство.
След дълго протакане намесата на краля, макар и решителна, отвори „кутията на Пандора", която сега дава на леви депутати възможност внимателно да разглеждат въпросите около кралските финанси и имоти.
