- От бюрокрацията страдат и западат древните Египет и Рим, китайската династия Тан, Османската империя и комунизмът
- Те блокират реформите на султана в Османската империя, оспорвайки властта му. Гърция фалира заради високите им заплати и пенсии
Раздутата и скъпоплатената администрация има немалка "заслуга" за упадъка или дори изчезването на цели общества и цивилизации. Разхищение на средства за многобройната чиновническа маса е имало още в Римската империя, в китайската династия Тан, Османската империя, комунистическия строй, както и в Гърция, Зимбабве, Хаити в съвремието.
Бюрократичната тежест и корупцията подкопават основите на държавата в тези случаи. С тях се борят не един и двама премиери. Успешен е опитът на британския министър-председател Маргарет Тачър от 1979 до 1990 г., на американския президент Бил Клинтън, новозеландския финансов министър Рут Ричардсън и канадския му колега Пол Мартин (повече за тях четете на стр. 16 - 17).
Чиновниците вземат връх в много страни и империи. В Древен Рим например през II в. пр. Хр. тяхната власт е защитавана от едната от двете основни политически групировки. Другата е на т.нар. популари, които бранят интересите на плебса. Естествено, надмощието е на страната на първите. Вследствие на което бюрократите се самозабравят и започват да злоупотребяват с влиянието си. Това води до въстание срещу тях в някои провинции като Тракия, където заселилите се през IV век вестготи се вдигат на бунт срещу служителите на империята с подкрепата на робите и селяните. Разграбват пълните със стока складове и имения на богаташите. Това обаче не слага край на чиновническия произвол. Горе-долу по същото време корумпираните бюрократи са подкупени от остготите, които хитро завземат римски територии.
В този късен период на империята (от края на III до края на V век) синекурните служители се увеличават неимоверно. Икономиката е изтощена от огромния апарат за събиране на данъци и поддържане на армията. Така се стига до стагнация и крах. Подробно описание по този повод прави английският историк Едуард Гибсън в книгата си "Упадъкът и падането на Римската империя". За управлението на Диоклециан (284-305 г. сл. Хр.) той казва, че се е характеризирало с две "злини" - раздута бюрокрация и прекомерно данъчно облагане:
"Броят на министрите, магистратите, служителите и слугите, които работели в различните държавни ведомства, се е умножил повече от предишни времена; и (...) когато делът на получаващите е надхвърлил дела на даряващите, провинциите са били потискани от тежестта на данъците".
Подобно е положението във Византийската империя през VI век, когато на трона е Юстиниан I. Богатите собственици били разорени, а чиновниците просперират. В своя труд "Гърция под управлението на римляните" британският историк Джордж Финли пише, че "накрая цялото богатство на империята беше привлечено в имперската хазна; овощни дървета бяха отсечени и свободни хора бяха продадени, за да плащат данъци; лозя бяха изкоренени, а сгради бяха разрушени, за да се избегне данъчно облагане". Всичко това е трябвало да бъде събирано от чиновниците, които просперират.
Тяхно задължение е било да проверяват мерките и теглилките на търговците, счетоводните книги и качеството на продаваните стоки. Трябвало да преследват тайните запаси, контрабандата, фалшифицирането на пари и спестяването на данъци. А това означава и много власт.
Многобройни правомощия са имали и служителите на фараоните в Древен Египет. Те събирали таксите, управлявали строежите, включително и на пирамидите, съдебните дела и архивите. Организирали обработката на папирусите с данните и доставките на жито, добитък и други стоки. Следели за разпределението на земеделските площи. Част от тях били писари и съдии, архивирали документи, договори и текстове. Контролирали работата по строителството на пирамидите и храмовете. Разполагали със земя, храна и високо социално положение.
Ползвали се с доверието на владетелите и се грижели за техните интереси. Затова някои от тях влияели върху решенията им. Без тях фараонът трудно можел да контролира огромната територия. Затова и заплащането им се е увеличавало непрекъснато. То варирало според периода.
В Старото царство (2686 - 2181 г. пр. Хр.) получават продукти (жито, бира, лен, месо). В Средното царство (ок. 2055 - 1650 г. пр. Хр.) вече започват да придобиват роби, земя и луксозни стоки. В Новото царство (1550 - 1069 г. пр. Хр.) властта им придобива още по-голяма мощ. И макар да не са били част от аристокрацията, стояли близо до елита. Владеели йероглифи, математика и право, което за епохата си е било много рядко.
В по-късните епохи (след 1069 г. пр. Хр.) са управлявали цели храмови структури като институцията на "Божията съпруга на Амон". Постепенно колкото повече се увеличават чиновниците и влиянието им, толкова повече Египет загубва своето могъщество. В крайна сметка е завладян през 525 г. от Персийската империя.
Доста по-различно е положението в друга древна страна - Елада. В големите полиси Атина и Спарта служителите били избирани или назначавани за определен срок, при това под строгия контрол на гражданите. Функционирането на градовете е зависело изключително много от тези висококвалифицирани експерти.
Занимавали се със събиране на данъци, надзор върху армията, съдебна администрация и религиозни ритуали. Съществувала структурата Буле (Съветът на 500-те) - избирани чрез жребий бюрократи, които подготвяли дневния ред на Народното събрание. Съдебни разпоредители организирали работата на съдилищата и прилагането на решенията, финансовите "бирници" събирали данъци и контролирали държавните приходи и разходи. Имало е и религиозни чиновници - жреци и администратори на храмове.
В Атина служителите били строго контролирани - след края на мандата им са проверявани за злоупотреби с власт. По-късно - след Александър Велики, бюрокрацията се разраснала и се е превърнала в професионална администрация. Това води до корупция и отслабване на държавата.
Всъщност средиземноморските антични държави не са първите, въвели мрежа от чиновници. Това правят още шумерите (4500 – 1900 пр. Хр.). Необходимостта от тях възниква около храмовете, които в тази цивилизация са били не просто духовни центрове, а и места за приемане, съхранение и разпределяне на храната и други стоки като земеделска продукция и инструменти. Там са складирани запаси за години с лоша реколта или наводнения. Писарите и счетоводителите следели кой какво внася и изнася от храмовете. Работата им е включвала още събиране на данъци, търговски сделки, контрол върху складовете и работниците и отчет за даренията за храмовете.
Без тази категория служители управлението на процъфтяващите шумерски градове Ур, Лагаш и Урук е било невъзможно. Археолозите са открили глинени плочки, които показват сложна система за управление на ресурсите, разпределението на храната и организацията на труда - всичко това контролирано от служители.
Шумерската цивилизация загива заради климатична катастрофа, казват днес учените. Но тя също се сблъсква с повярвали си чиновници.
На изток от шумерите раздут държавен апарат съществува и при династията Тан в Китай (VIII - IX век), а заплатите и привилегиите на служителите ѝ са били бреме за бюджета. В Поднебесната империя бюрокрацията контролирала достъпа до работа. Там са въвели специален императорски изпит, който е трамплин за израстване в йерархията. Той е бил толкова труден, че едва 1% от кандидатите успявали да преминат през строгата цедка. Успешното полагане на изпита обаче не им гарантирало място в администрацията, защото трябвало да получат още една оценка от Министерството на церемониите.
Династията Тан, която въвежда практиката, създава централизирана бюрокрация, чийто модел е възприет от корейските кралства и една реформистка група в Япония. Правителството се ръководи от Министерството на държавните въпроси и останалите ведомства - на персонала, на приходите, на войната, на правосъдието и на работата. Отделно има секретариат на двореца и канцелария.
Независим орган над чиновническата власт е Цензоратът, оглавяван от главен цензор и разполагащ с местни бюра. Местните цензори инспектирали чиновниците и оценявали работата им. Този начин на функциониране не предполага силен император. Централната администрация е вършела неговата работа, а той е можел да се отдаде на своя личен живот и да има предимно парадна роля.
Династията Тан запада поради няколко фактора, които имат отношение към чиновниците. Лушанският бунт от 755 до 763 г. отслабва централното правителство. За да го потуши, дворът разчита на регионални военни сили, което пък увеличава властта на провинциалните управители. Те стават все по-автономни и се превръщат в независими владетели на своите райони, което раздробява империята. От 874 до 884 г. избухва въстанието на Хуан Чао, което води до огромни жертви и разрушения и бедност. Отделно страната непрекъснато се бори с природни бедствия, след които идват глад и дестабилизиране на икономиката.
Натискът за поддържане на голяма армия и апарат, както и упадъкът на централната власт отслабват династията. Тя губи и територии, включително и контрол върху важни търговски пътища в Централна Азия.
По-близо до нас - Османската империя, също разполага с огромна машина от чиновници. Макар и тя да не е конкретна причина за разпада на огромната държава, допринася за сериозни проблеми.
Най-важната част от бюрокрацията са бирниците - събирачите на данъци и такси. За да поддържа документацията, Високата порта назначава цяла армия от писари, които да вкарват данните на всяка стока и парче земя, от което може да се извлекат приходи. Чиновниците записват имоти, покупко-продажби, сделки, парични заеми с лихва, търговски договори.
Издръжката на министрите и военните, както и техните апарати не е била никак малка. Истанбул поддържа поне 30 министри (везири) и 120 маршали (мюшири). За всеки от тях през 1858 г. са похарчени съответно 250 000 франка (над 21 милиона евро днес, тъй като монетите били от злато и сребро) и 200 000 франка годишно (16,7 млн. евро). Добри пари получавали и подчинените им.
Възходът на бюрократичния елит започва по времето на султан Махмуд II (1807 - 1839). Още с първите си стъпки той си проправя пътя да назначи централни служители на заплата в обществените структури в провинциите и така да намали властта на провинциалните елити. Падишахът ги обезсилва, използвайки ги едни срещу други. Лишава ги от титлите и договорите за наем, така че да бъдат принудени да се подчинят. Така връх вземат неговите чиновници.
Около периода на Танзимата - реформи, които започват със султан Абдул Меджид I през 1839 г., чиновниците вече не са чак толкова предани на владетеля. Те блокират намеренията му за промени и това подготвя почвата за разпада на империята. Възприемали се като единствено способни да управляват, защото са ангажирани и с политика, не просто с администрация.
Притежават земи, защитени са от специални закони и разпоредби, които регулират кариерната държавна служба. Към средата на XIX век султанът загубва контрола върху бюрокрацията, като разделя управлението между центъра и периферията. Така намаляват и възможностите му да се разпорежда с икономическите ресурси.
Османската империя все повече запада, падишахът трудно удържа властта. Загубва територии в края на XIX век, между които и България, а накрая е принудена да се превърне в Република Турция през 1923 г.
Докато на Босфора султанатът агонизира, болшевиките са превзели управлението в Русия и постепенно изграждат огромен апарат, за да контролират Страната на Съветите. До голяма степен крахът му 70 години по-късно се дължи на непрекъснато набъбващата и разполагаща с ключови функции бюрокрация, която действа като държава в държавата.
Милиони са ангажирани да крепят върхушката. Централизираната администрация с огромния си брой служители упражнява натиск върху хората. От нея зависи и икономиката заради липсата на пазарни механизми. Апаратът се ползва и с много привилегии - жилища, коли, достъп до стоки в корекома, докато останалите страдат от недостиг.
В Народна република България се копира същият модел. Всеки завод, училище или институция знае кой е неговият партиен секретар, разпореждащ се от името на Българската комунистическа партия. Неговата роля фактически е била паразитна и близка до чиновника, който не създава продукт, а живее на гърба на данъкоплатците.
В по-ново време грешките на администрацията, които водят до срив на обществото, е Гърция. Бюрокрацията в южната ни съседка в продължение на години тежи на бюджета с високите си заплати. Дългът й се увеличи благодарение на техните възнаграждения и пенсионни осигуровки. Това е един от факторите, довел до финансовата криза през 2010 г. и страната до ръба на банкрут. Атина бе принудена да предприеме драстични мерки, за да се справи с проблемите си.
На другия край на света Хаити също страда от администрацията. Проблемът обаче не е големият брой чиновници, а неефективността им, корупцията и намесата на политиците в работата им. Много административни процеси са опорочени от подкупи и липса на законност. Съдебната система е в застой поради насилие, корупция и липса на сигурност за съдиите. Това прави изключително трудно спазването на правилата и законите. Институциите бяха блокирани и от нашествието на банди в столицата Порт-о-Пренс и други големи градове през миналата година. В момента управлява временно правителство, като догодина се очакват редовни избори, но изходът все още не е ясен.
До голяма степен на властта на чиновниците се дължи и упадъкът на Зимбабве, която бе просперираща през 80-те години. Но към средата до края на 90-те държавният апарат вече е пропит с корупция. Бюджетни средства са отклонявани към измамни схеми вместо по предназначение за здравеопазване и образование. Това води до липса на лекарства и лоши условия в училище, както и обществено недоволство и напрежение. Управляващите ценят повече политическата лоялност, отколкото професионализма. В резултат се назначават хора със заслуги към властта. Администрацията е раздута, а печатането на пари води до хиперинфлация и колапс на валутата. За бизнеса е невъзможно да оцелява в такива условия. Страната бе принудена да приложи затегнати икономически мерки, а протести срещу "завладяването на държавата" продължават и през тази година.
Така де факто става ясно, че раздутата и скъпоплатена администрация създава проблеми на всички континенти и на всички цивилизации - от древните до слабо- и високоразвитите.