- Любо Пенев се бори с онкологично заболяване на бъбрек в Германия. Отслабнал с 20 кг, състоянието му не позволява химиотерапия
- Боби Михайлов след инсулт е в кома, слухове твърдят, че е с напреднала цироза
- През април събираха пари за Петър Хубчев, който се лекува от коварен рак
- Преди месец Христо Стоичков претърпя тежка операция на рамото
- Героят от САЩ '94 Ивайло Йорданов оживя по чудо след тежка катастрофа, а от 1997 г. живее с множествена склероза
- Единственият, който не е жив от Пеневата чета, е Трифон Иванов. От небето той събра отбора за 60-годишния си рожден ден
“Боби, Любо, Петьо - вие винаги сте били бойци, с които заедно сме спечелили десетки битки! Няма кой да ви уплаши! Цяла България е с вас! Вярвам, че ще се върнете по-силни от всякога! Прегръщам ви!”
Така великият Христо Стоичков подкрепи приятелите си от златното поколение, за които беше съобщено, че са в тежко здравословно състояние. Легендата на националния отбор и ЦСКА Любослав Пенев бе приет по спешност в онкологична клиника в Германия преди броени дни. Бившият вратар на националния ни отбор и бивш президент на Българския футболен съюз Борислав Михайлов пък бе настанен в болница на 24 ноември. Първите му изследвания установили инсулт. А през април хиляди фенове и приятели събраха голяма сума, за да помогнат в коварната битка срещу рака на Петър Хубчев.
Камата сложи началото на вълната на съпричастност към легендарните футболисти от САЩ '94.
“Любо, с теб сме! Пожелаваме ти сили, кураж и бързо възстановяване
Знаем, че ще преминеш и през това изпитание със силата на своя непобедим характер”, гласи съобщението на БФС, публикувано на официалния сайт на централата.
Подкрепа изразиха още от “Лудогорец”, “Левски” и цялата футболна общност. “Пред здравето и живота всичко останало отстъпва - клубните пристрастия, цветовете и емблемите нямат никакво значение - написаха “сините”. - Последните дни са тежки за българския футбол. Един от най-великите вратари в историята на “Левски” и българския футбол - Борислав Михайлов, преминава през сериозно изпитание, а легендарният нападател на ЦСКА и България Любослав Пенев също води своя трудна лична битка. (...) Вярваме, че ще намерите сили да спечелите и този най-важен и труден мач, както сте го правили безброй пъти на терена. Кураж, легенди!”
Веднъж вече големият голмайстор Любослав Пенев доказа пред целия свят какво означава да се изправиш срещу коварно заболяване и да победиш.
През 1994 г. му откриват рак на тестисите
Заради нуждата от спешно лечение той пропусна световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. Тогава се възстановява и досега не е имал други сериозни здравословни проблеми. Заболяването го оставя извън футбола за дълъг период. Това е тежък удар, защото точно тогава той е в разцвета на кариерата си във “Валенсия” и е един от най-силните български нападатели.
По-късно, през 2014-2015 г., след поредица от спорове относно организацията, методите на работа и кадровите решения Пенев е освободен като селекционер на националния отбор.
А новината, че той спешно е настанен в реномирана болница в Германия преди дни и се бори за живота си, шокира цяла България. Причината е, че много малко хора са знаели, че той има рак на единия бъбрек. Според негови близки в последния месец Любо Пенев е отслабнал с над 20 килограма. Организмът му е много изтощен и затова дори не може да бъде подложен на химиотерапия. Лекарите все още нямат единодушно решение какво лечение да приложат на 59-годишния бивш футболист и настоящ треньор, защото
заболяването е в напреднал стадий
Неотлъчно до него са жена му Кристина и двамата му синове, а пожеланията за бързо възстановяване и подкрепата към легендата не спират.
Екипът от нефролози не се наема и с прогноза за шансовете на Любо Пенев да се пребори с коварната болест, но ще направят всичко по силите си, за да се възстанови колкото е възможно.
Тази новина беше поредният удар за българския футбол, след като преди малко повече от седмица стана ясно, че Борислав Михайлов също е постъпил по спешност в болница “Токуда” с инсулт. Първоначално медиите съобщиха, че е бил контактен и адекватен. Някои новини обаче бяха по-подробни и посочиха, че той е интубиран и поставен в медикаментозна кома, защото е в напреднал стадий на цироза. Тази информация обаче не е потвърдена официално нито от болницата, нито от семейството и близките му.
До този момент нямаше данни Михайлов да е имал други толкова сериозни здравословни проблеми в живота си. Скандалите около него бяха свързани по-скоро с дългогодишното му управление на БФС, където
бе обвиняван многократно в корупция, манипулации, съдийски мрежи,
мач фиксове, некоректна работа. Затова и през 2019 г. след мач между България и Англия той подава оставка, но след това се връща. На 27 ноември 2023 г. окончателно напусна поста след масови протести от фенове и граждани срещу ръководството на футбола у нас.
По-късно Михайлов сам признава, че тези скандали и общественото неодобрение са го сринали психически. Въпреки това стотици футболисти и фенове се молят за живота му, както и Христо Стоичков, който също преди месец претърпя сериозна операция. Футболната легенда паднал тежко, докато карал ски, и е бил подложен на интервенция на рамото. Новината разкриха братя Аргирови, които съобщиха, че Камата няма да може да присъства на концерта “Такъв е животът” на 19 ноември.
Носителят на “Златна топка” сам съобщи във фейсбук профила си, че операцията му е преминала успешно, но му трябва дълга рехабилитация в Испания, заради която е отменил всичките си ангажименти. Очаква се да се прибере в България едва на 18 декември. Той трябваше да бъде и част от дебюта на новата им песен със Стефан Димитров “Българи сме още”.
“Получавам много поздравления заради обявеното ми участие в концерта “Такъв е животът” на 19 ноември. Както казах на любезните домакини, няма да съм в състояние да присъствам, защото още се възстановявам в чужбина от скорошната операция. Благодаря на Стефан Димитров за прекрасната музика на новата ни песен “Българи сме още”. Сигурен съм, че триото ни с братя Аргирови ще грабне сърцата на всички, въпреки че дебютът на песента няма да е на този концерт”, пише Стоичков.
Преди няколко седмици Камата разказа, че е оперирал рамото си при светилото в ортопедичната спортна медицина д-р Рамон Кугат. “Искам да изкажа искрената си благодарност към д-р Рамон Кугат и д-р Ескудеро, специалистите, на които доверяват здравето си мнозина световноизвестни спортисти. Благодаря ви за изключителния професионализъм, грижата и вниманието при операцията на рамото ми. Благодаря и на целия екип за топлото отношение, истински шампиони в това, което правят”, написа футболната легенда, като сподели снимки с лекарите. При Кугат в барселонската му клиника под скалпела са лягали истински знаменитости във футбола като Пеп Гуардиола, Шави, Андрес Иниеста, Карлес Пуйол, Давид Силва, Илкай Гюндоган, Кевин де Бройне и др.
Стоичков беше и един от хората, които подкрепиха своя приятел Петър Хубчев,
за когото през април тази година стана ясно, че се бори с коварно заболяване. Тогава започна благотворителна кампания за набиране на средствата, необходими за лечението на футболиста.
Трогнат от подкрепата на съотборници и фенове, Хубчев каза от Франкфурт: “Моето верую е - моля се всеки ден да има утре. Няма смисъл да се оплаквам и отчайвам. Имам един-единствен изход, той е да продължа да изпълнявам това, което лекарите ми казват, и да имам късмет”.
Тогава защитникът призна, че е имал късмета да попадне на добрите места за лечение на онкологичното заболяване. Хубчев благодари на семейството си за силата, подкрепата и грижите към него. “Малките жестове са най-голямата подкрепа. Имам страхотни приятели и роднини - отбеляза бившият футболист. - Стилиян Петров и съпругата му ни помогнаха изключително много в първите дни, след като чух диагнозата. В момент, в който не знаехме какво да правим. Послушах Стилиян и обявих заболяването си, въпреки че първоначално не исках.”
Оттогава не е ясно точно какво е състоянието на Хубчев, но близките му твърдят, че лечението върви добре. Затова и навременната подкрепа е най-важна в тези моменти според футболните легенди от САЩ '94, които са преминали през тежки изпитания.
Година след световното първенство по футбол, при което тези мъже прославят България, нападателят
Ивайло Йорданов оцелява като по чудо в тежка катастрофа
Диагнозата е смразяваща - счупен първи прешлен. В “Пирогов” искат да го сложат в корито, което означава, че скоро няма да се върне на терена.
Тогавашният му клуб “Спортинг” обаче взема нещата в свои ръце. Прибира го от болницата и след 6 месеца Ивайло започва да тренира отново. Играе със специален корсет, за да пази гърба си.
Две години по-късно обаче съдбата отново го поставя пред голямо изпитание, с което ще се бори цял живот. След лагер с националния отбор той започва да не се чувства добре и трудно движи единия си крак. Влиза в ада, защото започва да обикаля от лекар на лекар, но никой не може да му постави точна диагноза и не знае как да го лекува.
Проверяват го за всички болести на света. “Започна се от съмнения за прищипан нерв от катастрофата, която бях претърпял по-рано - разказва преди години Йорданов. - Последният професор гледа една дебела папка с изследвания, накрая вдигна палеца и каза: “Нагоре! Ще изследваме главата”. Само там не бяха ровили. И на магнитния резонанс се видя за какво става въпрос. А в това време, като си погледнах детето, започнах да мисля, че утре не знам къде ще съм, какво ще съм, дали ще съм до него.”
Оказва се, че футболистът страда от множествена склероза. Това е най-тежкият период за нападателя.
Животът му е заложен на карта
До този момент дори не е чувал за това заболяване и не знае дали ще има утре.
“Помня го като бял ден. Беше на стадиона в кабинета на лекаря на “Спортинг” - споделя Ивайло Йорданов. - Човекът със сълзи на очи ми каза, че с футбола приключвам. Множествена склероза! За първи път чух такава диагноза. Не знаех дори, че съществува това нещо. Хората бъркат склероза с множествена склероза. А то е различно. Де факто аз не знаех за какво ми говори. Сигурно затова повече от категорично му заявих, че на следващата година има световно първенство във Франция и аз ще играя! Тогава може би съм разсъждавал първично. Сигурно, защото не знаех за какво става въпрос. И това беше по-добре за мен.
Най-много се притесних за дъщеря си
Тогава Мария беше на 2 години.”
Лекарите го съветват да се откаже от спорта, но той не само че не го прави, но става и футболист на годината през 1998 г. “Започнах лечението веднага. Почивах близо 4-5 месеца. Не ми даваха да тренирам, дори да се затичам. Но после започнах лека-полека и пак заиграх”, казва с усмивка бившият футболист.
Всъщност лечението му е подготвено в специална клиника в Португалия и въпреки че знае, че заболяването е нелечимо, се научава да живее с него. Всеки ден си поставя инжекции, съобразява се със състоянието си и продължава напред.
Но той, както и всички останали от златното поколение, са шокирани на 13 февруари 2016 г., когато цяла България е покосена от новината за внезапната и неочаквана смърт на великия Трифон Иванов. Защитникът, който стряскаше противниковите нападатели и умело си партнираше с Хубчев в центъра на отбраната, умира от масивен инфаркт. Дотогава 50-годишният Туньо беше футболен функционер в Зоналния съвет на Велико Търново, но и след славното американско лято продължи да бъде земен, да живее скромно и да бъде обичан от всички.
Иванов е единственият от този велик отбор, който не е сред живите...
Определят го като най-добрия централен защитник в историята на българския футбол.
Със своята визия Железния често е избиран в идеалните отбори на най-страшните футболисти, а дори малък турнир в Бразилия носи името му. “Веднъж някой ме нарече Вълка и така си остана, не ме дразнеше. Не мисля, че съм стряскал нападателите само с външния си вид. Уважението се печели единствено с играта на терена. А не заради дългите коси и брадата”, категоричен бе Туньо приживе.
През годините той е по-атрактивен за световните медии не с невероятния си шпагат и силната игра с глава, а с дивия си поглед и буйната коса.
Трифон Иванов е от село Горна Липница. Когато е на 4 г., семейството му се премества във Велико Търново. А петима от 22-мата български национали на световното в САЩ са учили точно там. “Тогава имаше 6 спортни училища, а нашето подбираше най-добрите момчета в Северна България”, обяснява Иванов. На 11 г. той постъпва в него. Започва като централен нападател. В училището
Туньо развива у себе си по-голяма любов към самата игра,
отколкото към тренировките, както и склонност към бунтарство срещу авторитарни хора. Треньорите му споделят, че още от дете му личал усетът, който има към играта. Много добре усещал как ще се развие атаката на противника. Предусещал ситуациите и знаел къде да застане във всеки един момент - нещо, което малко футболисти го притежават като качество.
За колегите си в националния отбор, с които стават герои на световното в САЩ, Туньо е авторитет, който с креативния си хумор тушира в зародиш конфликтите, мотивира и нахъсва. Затова и им е тъжно, че той вече не е сред тях.
Но за 60-годишнината си на 27 юли Трифон Иванов събра Пеневата чета от небето. Съотборниците му откриха негов паметник пред родния му стадион “Ивайло”.
“Той е при нас, с нас, гледа ни от горе,
ние сме с него и затова е наш дълг да направим това, което заслужава - да бъде там, откъдето е тръгнал”, каза в Търново Стоичков.
Камата, Краси Балъков, Боби Михайлов, Йордан Лечков, Златко Янков, Пламен Николов, Бончо Генчев, Ивайло Йорданов, Илиян Киряков бяха сред дошлите да почетат Железния защитник с голямото сърце.
“Ние никога не сме се разделяли. Той, за жалост, ни напусна. Трудно е, но ще си останем с неговата чаровна усмивка, обичта. Успяхме да направим нещо, което ще остане вовеки веков. Затова сме му написали това: “Железният защитник”, друга дума няма. Остава уважението спрямо един човек, с когото сме били рамо до рамо толкова години, това ни доведе. Ако някой прави нещо за държавата, както ние го правим, ще се оправим”, каза още Христо Стоичков.
Златното поколение беше подкрепено в този момент и от архитекта на онзи славен отбор - Стратега от Мировяне. Това лято Димитър Пенев навърши 80 години и го отпразнува със стил - голяма сбирка във Военния клуб в столицата.
Няма ден, в който селекционерът да не отиде до “Армията”, да инспектира строежа на новия стадион, да навести отбора на базата в Панчарево. Неслучайно всички го наричат Мистър ЦСКА. Той си е все същият по дух - майтапчия, усмихнат, но не е в най-доброто си здравословно състояние. Преди време започна да се бори със заболяване, заради което посещаваше болници на определен период от време. Поотслабнал е доста, но все още се държи и продължава да гледа футбол.
