Най-големият възход е края на ХIХ и началото на ХХ век, днес пускането му през ноември е знак за грижа към мъжкото здраве
“Без мустаци мъжът не е напълно облечен.” Думите са на Салвадор Дали - притежател на едни от най-известните в света.
Независимо дали ще са дълги и изящно извити като на художника сюрреалист, със засукани надолу краища, мънички (Хитлер и Чарли Чаплин), само по горната устна (Фреди Меркюри), широки и рунтави (Алберт Айнщайн и Марк Твен), тънки (Кларк Гейбъл и Мартин Лутър Кинг), мускетарски (Д'Артанян и Франк Запа) - мустаците винаги са възприемани като символ на мъжественост. Част от харизмата, мерило на силата, зрелостта и мъдростта. А видът на мустака и начинът на носенето му се използвали за тълкуване и на характера.
Мустакът пише история и в България - от Паисий Хилендарски през Панайот Хитов, Георги Бенковски, Георги Раковски до Иван Вазов, брат му ген. Георги Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Никола Вапцаров. Понякога поощрявано, друг път забранявано, отглеждането на мустаци се връща отново и отново на мода през отминалите десетилетия. А в наши дни триумфира дори по лицата на тези, които не са му отявлени фенове през ноември - месеца на мъжкото здраве, през който пускането му е символ на солидарност и грижа.
В края на ХIХ и началото на ХХ век бележи най-големия си възход. Изобилие от мустакати мъже и трендовете в тази мода разкриват снимки, които Държавна агенция “Архиви” ни предостави.
В началото на ХХ век по улиците на София. Мъж с буен мустак среща дама, която “хваща” окото му. Той вади от джоба на жилетката си малка колкото палец четчица и започва да приглажда мустака си. Хем той става лъскав и гъст, хем сърцето на въпросната дама бива запленено. Този сюжет от живота на българина преди 100 г. ни разказва Димо Казасов в “Улици, хора, събития. София през първите години на 20-ия век”.
В мустаците и брадите дамите от тези години виждали омайна красота.
По това време ако си бръснат, си или протестантски пастор, или актьор,
разказва Адриана Попова, главен експерт в ДАА. “Бръснатите мустаци бяха като клеймо, сложено само върху лицето на артистите, на чиято репутация никой не завиждаше”, пише пък Райна Костенцева в “Моят роден град София в края на XIX - началото на XX век и след това”. За това свидетелства и картичката от клона на Българска земеделска банка в Ловеч, на която от 17 портрета няма нито един мъж без мустаци.
Димо Казасов разказва и за сложния ритуал по поддържането им в домашна среда. Всеки уважаващ себе си господин имал еластичен банд за притискане на мустаците и две малки щипки, с които космите се навивали и прищипвали, за да се получи форма ала кайзер Вилхелм. Мъжете ходели на бръснар от събота на събота и взаимно си честители това знаменателно събитие.
В социалистическа България мустаците не са така на мода. Едни от най-емблематичните са на Георги Парцалев - тънки и коцкарски, негова запазена марка. Колегата му Константин Кисимов дори казва, че
лицето на Парцалев прилича на картата на България, а мустакът е Стара планина
Фин и добре поддържан, той се отличава от рунтавите и буйни бради и мустаци, които в онези години са рядкост и се приемат като форма на бунт.
Когато демокрацията избухва, сред знаковите мустаци се нареждат тези на Петър Берон, Кирил Маричков, че и Милко Калайджиев. Днес са атрибут и при младите, особено някои популярни лица от екрана и особено през ноември. “Мовембър” е движение, което се заражда през 1999 г. в Австралия, а една от основните му цели е да насърчи силния пол да ходи по-често на профилактични прегледи. Затова мъже от цял свят пускат мустаци в знак на солидарност.
Знаете ли, че средният мустак
има около 600 косъма и може да задържи 30 мл бира,
преди тя да се разтече по лицето на притежателя му. Мъжете с мустаци си ги докосват средно по 760 пъти на ден.
Това са само част от любопитните факти, които Daily Mirror събра в чест на “Мовембър”. Около 10 млн. мъже в САЩ имат мустаци, но на американските пехотинци е забранено да са над 1,75 см.
Алберт Айнщайн е поддържал мустаците си 50 г. Всъщност Германия има дълга история в носенето на такива - от държавника Бисмарк до философа Фридрих Ницше.
В Южна Индия пък над 80% от мъжете ги отглеждат. Най-дългият регистриран мустак е на индиеца Рам Сингх Чаухан - 4,3 метра, измерен през 2010 г.
