- Как Георги Чаушов нарисува за "Стършел" другарите дни след 10 ноември
- Схемите за изтичане на 1,5 млрд. долара – в брой, кухи кредити и приватизация за без пари
Само 2 - 3 дни след 10 ноември 1989 г. уволненият 2 години по-рано от в. “Стършел” карикатурист Георги Чаушов рисува прочутото си “Хайдушко хоро”. Водачът Тодор Живков е паднал, но още държи бялата кърпа, а неговите бивши другари са се пуснали от него. Хванали са се един за друг, обаче не си личи кой кой е - лицата им са закрити с куфарчета. Рисунката е публикувана в хумористичния вестник на 24 ноември 1989 г. - две седмици след пленума на ЦК на БКП, свалил бившия Първи от власт. За първи път там се загатва за една от болните и неразрешени теми на следващите десетилетия в прехода - червените куфарчета. С тях
милиони долари са раздадени на номенклатурни кадри,
с които те пък започват частен бизнес веднага след промените.
Но как се стига до този изпреварващ времето шарж? “Седяхме в кухнята и пиехме кафе 2 – 3 дни след 10 ноември, когато се обади приятел на мъжа ми и му каза, че главният редактор предлага да се върне на работа във вестника - разказа пред “24 часа - 168 истории” журналистката и жена на Чаушов Ивайла Александрова. - При което съпругът ми се засмя и каза: “Добре, ще дойда, но държа работата, която донеса, да бъде отпечатана.”
В този момент му е дошла идеята за “Хайдушко хоро”. Хайдутите хем са символ на свободата, хем има ироничен подтекст и към бившия Първи, и към извършителите на дворцовия преврат. Интересното е, че художникът обикновено рисувал графика и карикатури, а тази е цветна и в по-фолклорен стил.
“Той откровено се надсмиваше над ситуацията. Така му е хрумнало, но се оказа, че без да иска, уцели в десетката. Карикатурата е пророческа. Не сме имали предварителна информация за това, което после се говореше. Чак след 1990 г. започнаха приказките, че са раздавани пари в куфарчета”, добавя Александрова.
Георги Чаушов представил рисунката пред редколегията и ги
помолил да гласуват
дали са съгласни да бъде публикувана, за да се работи по демократичен принцип. Всички, които 2 г. по-рано вдигнали ръце срещу неговата позиция вестникът да стане по-остър, през ноември 1989 г. се съгласили да я пуснат. С одобрението на редколегията карикатурата излиза на първа страница и за първи път Тодор Живков е осмян публично. Тайно друг наш карикатурист - Тодор Цонев, е скицирал бившия Първи с ирония, но работите му са оставали само на бюрото му или в Държавна сигурност, които са го следили.
Акцентът на Чаушов върху куфарчетата вместо лица обаче става нещо като предсказание за целия преход. Те са една от най-обсъжданите теми в последните 36 г. Коментирани са и от Павел Найденов - бащата на починалия президент на “Мултигруп” Илия Павлов. В тях имало по около 100 хиляди долара, казва той в свое интервю пред закритата вече телевизия “Канал 3” преди 6 г. По думите му ги е раздавал покойният бивш премиер Андрей Луканов. Найденов обаче не конкретизира кои са били хората, получили заветните пачки. Били уж отпуснати като кредит, но после никой нищо не връщал. “Може би това е била причината Луканов също да не е между живите”, допълва тогава бащата на Илия Павлов.
За такива заеми разказва и журналистът Крум Благов в книгата си “Първият милион”. “Куфарчетата като метафора са самата истина. Има и хора, които са взели директно пари по този начин”, казва Благов пред Би Ти Ви. Получили са кредит при един курс на долара и са върнали при съвсем друг. Негов консултант е Григор Шопов, бившият заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за Държавна сигурност. Синът му Любомир Шопов също намесва имената на Илия Павлов и Андрей Луканов в подобен сценарий в свое интервю пред в. “168 часа” през 2016 г. Тогава той заявява: “Истина е обаче, че Андрей Луканов е провеждал среща с генералните директори на търговско-промишлени и икономически обединения и им е казал, че нещата отиват на лошо. “Създавайте си паралелни структури,
превеждайте пари по техни сметки
и това, което ще започнете сега като дейност, ще се координира от един човек, когото съм избрал - Илия Павлов.” Това са били думите му.” Самият Луканов приживе не е коментирал тази тема, но подобна информация са чували и други.
Методи Андреев, бивш шеф на Комисията по досиетата, разказва за свой познат, партиен секретар на завод в провинцията по времето на Тодор Живков. Споделил, че след 1990 г. са го извикали в Окръжния комитет на БКП и са му предложили да му дадат 300 хиляди лева.
Той ги взел, разработил някакъв частен бизнес и ги върнал. После искали да вземе още, но бившият директор отказал. Въпросният комунистически активист не споменал дали е трябвало да върне сумата с лихви, или само главницата.
Бившият шеф на 6-и отдел на 6-о управление на ДС Димитър Иванов обаче има друга версия по въпроса: “Куфарчетата са фикция, метафора за ограбването на държавата - каза той пред “24 часа - 168 истории”. - Защо е необходимо да се раздават куфарчета, когато държавата е твоя, сметките ѝ в чужбина са твои (на БСП, приемник на БКП – б.р.). Тогава имаше ред дори и в краденето. Наричаха корупцията
“материално облагодетелстване” и “морално разложение”.”
Куфарчетата са символ на власт и авторитет според Димитър Иванов. Преди 1989 г. всички баровци ходели с куфарчета и така той обяснява метафората на Чаушов: “Няма логика да се раздават пари в брой, когато могат да ти позволят да приватизираш апетитно предприятие за без пари или да ти дадат кухи кредити от банките”.
Посочените схеми също са познати от началото на 90-те години, след което много банки фалираха. Бивши служители на ДС създават голям брой частни компании или регистрират офшорки (тогава познати като фирми папки) чрез дирекция “Транзитна търговия” на Министерството на външноикономическите връзки. През тях минават доста средства. Сигнал, че се изнасят огромни суми валута, е получен в Националната служба за сигурност и Военната прокуратура през 1991 г.
Но за куфарчетата говорят и висши комунистически дейци. Преди 19 години в интервю бившият член на тясното ръководство и главен редактор на в. “Работническо дело” Йордан Йотов казва, че Андрей Луканов е раздавал пари на верни партийци именно на ръка, а копие от списъка притежавал дипломатът и бизнесмен Румен Сербезов. Не е ясно къде е оригиналът. Раздали парите от сметките на държавата в западните банки и дружества на 200 - 300 души избрани хора. Всичко това е ставало без документи, така че не може да бъде проследено.
Любопитното е, че по случая има и ревизия на БНБ от 1997 г. Нейните заключения са, че от 1980 г. до 1989-а държавата е създала
388 външнотърговски организации
и дружества, които са работили с бюджетни средства. С тях са се разпореждали точно 705 души, като всеки е имал право да превежда суми в различни сметки. На 10 ноември вечерта е установено наличието на 1 535 200 000 долара.
Следва закриване на всички тези фирми. По данните на доклада един-единствен човек е възстановил сумата от 2,2 млн. долара в България. Останалите $ 1,533 милиарда се губят и 704 души може би знаят къде са. През всичките 36 години политиците не са открили какво се е случило и как са изчезнали.
Подобен опит се прави по времето на Димитър Попов. Неговият финансов министър Иван Костов (впоследствие премиер) разпорежда ревизии в Министерството на външноикономическите връзки и на 17 задгранични дружества. Част от фирмите не дават никаква информация. Така назначената комисия излиза с извода, че няма контрол и самата държава е създала условия за “ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства”. Парите пак не са намерени.
По техните следи тръгва също вицепремиерът в правителството на Филип Димитров и депутат от СДС Илко Ескенази в началните години след промените. Но умира, преди да разкрие тайните, до които се е добрал.
Никой от близките му не вярва в официалната версия, че е загинал случайно при разходка с джет в морето край тогавашната правителствена резиденция “Ривиера”. Според разследването машината е била напълно изправна, но политикът, който иначе е отличен плувец, е мъртъв. Експертизата заключава, че се е опитал да направи завой с несъобразена скорост, което е предизвикало ударна вълна в лицето му и е бил зашеметен.
Изпаднал в безсъзнание и се удавил
По тялото не са открити следи от насилие.
Има обаче едно интересно съвпадение - инцидентът се случва малко след като Ескенази обявява, че вече притежава сигурни данни къде са потънали парите на част от външнотърговските фирми и кои са хората, контролиращи тези финансови потоци. Казвал е още, че натрупването на огромния външен дълг в края на 80-те е станало чрез няколко мафиотски линии и че ще ги разкрие публично. Ескенази обаче не успява.
Други фигури от някогашното СДС също са говорили за милионите в куфарчета. Едвин Сугарев казва, че именно на тях се дължи “първият милион” на Илия Павлов, а не на нарязани за скрап съветски подводници.
“Сиреч на бонусите, осигурени от бившата комунистическа партия за хората, на които е поверено управлението на партийните пари - пише Сугарев. - (...) 2 милиарда са най-вероятно “спастрените” пари, с които партокрацията трябваше да се прероди в олигархия - казва Едвин Сугарев. - Това са парите, които – метафорично или буквално – се раздаваха с куфарчета на определени другари, за
да започнат бизнес
в полза на столетницата; парите, с които се основаваха банки и финансови пирамиди; с които проходи и заякна българската мафия; които играха при касовата и масовата приватизация – за да регламентират посткомунистическата власт над всичко – в условията на псевдодемокрацията.”
Но последните коментари на Едвин Сугарев по темата са от 2014 г. Оттогава тя като че ли минава на заден план.
Карло Луканов, синът на човека, когото смятат за мозъка на операцията - Андрей Луканов, е категоричен, че не е получавал куфарче с пари и не е виждал такива. “Ако е помагал, е било със съвети, постоянно го търсеха, не го оставяха на мира. Ако прецени, че нещо е полезно за България, използваше контактите си на Изток и на Запад, изпращаше съответния човек точно при хората, с които може да реализира бизнес проекта или идеята си. Като никога не е искал заплащане за това. Може би ще ви прозвучи странно, но баща ми нямаше отношение към парите.”
Вече 36 години темата за куфарчетата с пари, получени от доверени на властта хора, витае и предизвиква спорове. И няма признаци за политическа воля да се стигне докрай и да се сложи точка.
