- Винаги съм мислил филмите си като картини. Киното дава движение на рисунката
- Телевизията днес по-скоро гони гледаемост, не смисъл
Изображенията в киното и в живописта имат подобна енергия, просто си служат с различен език. А художникът, режисьор и продуцент Димитър Митовски говори и на двата. Неслучайно признава, че винаги е мислил филмите си като картини. Според него изкуството не трябва да утешава, а да те поставя в риск, защото ако всичко е ясно и просто красиво - значи не е живо.
- Г-н Митовски, кога се събуди художникът у вас - преди или след режисьора?
- Художникът беше първи. Започнах да рисувам още като ученик. После продължих в художественото училище за сценични кадри. Там срещнах киното и започнах да го приемам като част от изкуството си. Но киното не замени рисуването - просто му даде движение. Всъщност винаги съм мислил филмите си като картини. Нека не забравяме, че киното е визуално изкуство.
- Кога ви остава време да изразявате себе си на платното и какво ви провокира да го правите?
- Не си търся време - то идва само. Живописта е начин да извадя това, което не може да се каже с думи или сцени. Провокира ме същото, което и в киното - търсене на естетика между форма, цвят и движение, които съжителстват както на платното, така и в кадрите.
- Каква беше първата ви творба и останахте ли доволен от нея?
- Не мога да определя точно. Било е много отдавна, а и надали съм осъзнал процеса по създаването ѝ. Предполагам, че е било неосъзнат акт. Сега, след годините натрупан опит, разбирам, че всичко започва от несъвършенството - то е входът към изкуството.
- Създавате изложбата "Dead End", докато работите по сценария на филм - продължение на "Под прикритие". Ще видим ли отпечатъци от тези картини в новия сезон?
- Да, но не директно. Цветовете, образите, усещането за безизходица - те се прехвърлят. Изображенията в киното и в живописта имат подобна енергия, просто си служат с различен език.
- Чистилището - този паралелен свят, който рисувате - ще намери ли място в новите епизоди?
- Предполагам, че чистилището вече е там. Във всеки герой - някъде между репликите, действията и постъпките му. Това е пространството, където човек се сблъсква със себе си и преосмисля екзистенциалното - страха от нашето съществуване, от смъртта, от безсмислието.
- Според вас телевизията у нас може ли да се разглежда като художествена среда?
- Може, но рядко се използва така. Бих казал - много рядко. Телевизията има потенциал, но трябва смелост и вкус. В момента тя по-скоро гони гледаемост, не смисъл.
- Какво ви инспирира за последната ви експозиция "Космически шум" и идеята, че "реалността не е това, което беше"?
- Колкото повече се взирам в реалността, разбирам, че тя се променя постоянно. Тя наистина днес не е това, което беше "вчера". Това усещане идва отвсякъде - технологиите, медийния хаос, социалните мрежи, изкуствения интелект. Всичко е шум и хаос, но в този шум има и красота, и ред. Реалността вече не е осъзната величина, а поток от образи, настроения и донякъде пресилени, неосъзнати действия.
Всъщност "Космически шум" е апроприация на плочата на "Пинк Флойд" - *Animals*. Използвах обложката им, като подмених балона с прасето с такъв на извънземно. Записах на винила - на страна А "космически шум", а на страна В - звук от черна дупка. Така подмених реалностите - символите на времето, в което е издадена плочата на "Флойд", и моята плоча.
- Определяте ли се като художник експериментатор?
- Знам, че експериментът е единственият начин да не заспиш. Изкуството трябва да те поставя в риск.
- Смятате ли, че главната цел на изкуството е да провокира и да бъде в диалог с настоящето и бъдещето, а не да се придържа към традиции?
- Изкуството не трябва да утешава. То трябва да разклаща, да кара зрителя да се съмнява. Ако всичко е ясно и просто красиво - значи не е живо.
- В изобразителното изкуство от кого сте се учили?
- Ако визираме реалните ми учители, с които съм имал най-голямо и реално съприкосновение в живота си - това са Доньо Донев и Георги Божилов - Слона.
Ако трябва да говоря по-метафизично - съм се учил чрез наблюдение. Големите автори в изобразителното изкуство и киното са моите учители и до днес. Всеки един от тях, когото съм изучавал и заимствал от творчеството му, е бил отделен портал към естетиката, която създавам.
- А кои художници и артисти харесвате и припознавате като естетика?
- Фелини, Кубрик, Линч, Ботичели, Бош, Бейкън, Хопър - и, разбира се, много други, които не мога да изредя тук. Харесвам автори, които работят с тревогата, но я превръщат в поезия.
- Продавате ли свои творби? Лесно ли им слагате цена?
- Като всеки автор и аз продавам. Така творбите намират своя собствен живот. Но цената няма нищо общо със стойността. Вълнува ме дали някой е почувствал нещо от съприкосновението си с изкуството ми.
- Критичен ли сте към себе си? Унищожавате ли картини?
- Да, често. Понякога една картина трябва да изчезне, за да се появи по-честна версия. Унищожението е част от процеса.
- Кой е най-ласкавият комплимент, който сте получавали?
- Не се вълнувам от комплиментите. Те най-често не са искрени. Предпочитам интуицията си - тя ми казва кога нещо има стойност.
- Готвите ли нова изложба?
- Работя по важна за мен изложба с художниците от "Диско 95". Тази година се навършват 30 години от основаването на групата. Жалко, че двама от тях вече не са сред нас. "Диско 95" са - Димитър Митовски, Кольо Карамфилов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Румен Жеков - Ремис.
- Художникът Митовски прави ли режисьора Митовски по-прецизен?
- Художникът вижда формата, режисьорът създава ритъма. Когато се срещнат, какво ли се ражда? :)
