Киното го създаде, за да осмее арогантността на 80-те, а интернет го възкреси като спасител в ерата на ниското самочувствие
Манията по перфектния външен вид има свой модел на подражание. Той не е спортист, културист или успешен състезател. И все пак хиляди момчета в мрежите го харесват.
Това е измисленият бизнесмен и сериен убиец на жени Патрик Бейтман. Изигран е от актьора Крисчън Бейл в едноименния филм “Американски психар”. В една от първите сцени на лентата главният герой разкрива изключително сложната си сутрешна рутина, която комбинира широк набор от козметика, хигиенни навици и упражнения. Чрез нея Бейтман поддържа перфектния си външен вид на самоуверен и безскрупулен мъжкар. Извадени от сатиричния си контекст, въпросният кадър и манията на Бейтман по визията му служат за
вдъхновение и отправна точка на луксмаксърите по пътя към мъжката красота
Много потребители в интернет показват, че практикуват луксмаксинг, като си слагат на профила снимката на психопата.
“Харесах филма, но не защото се идентифицирах с Бейтман. Не подкрепям това, което той правеше на жертвите си. Обаче в лентата видях нещо, което ми липсваше - строгата грижа за външния вид”, признава си един от най-успешните луксмаксъри - 22-годишният Карим Шами. Профилите му в ТикТок и инстаграм имат общо над 2 млн. последователи, а видеата, в които споделя методите, с които подобрява външния си вид, имат десетки милиони гледания.
Шами признава, че до 18-годишна възраст не е имал самочувствие, а децата му се подигравали за външния вид. Настоява, че благодарение на луксмаксинга е успял да подобри до голяма степен по естествен начин естетиката на лицето си и иска да сподели опита си със света.
Всъщност присъствието на Бейтман в мъжката култура в интернет не е ново явление. То може да се проследи още от зората на интернет след появата на филма с него през 2000 г. Ако името на психопата бъде написано в търсачките на някои от най-големите форуми като Редит и 4Chan, веднага излизат хиляди дискусии, развивани през последните 20+ години, чиито теми може да се обобщят до това как да бъдеш перфектният мъж.
Но популярността му нарасна отново през 2020 г. покрай пандемията от COVID-19. През първите седмици от наложената карантина започнаха да циркулират поредица от видео колажи с Патрик Бейтман. Например в тях можеше да се види как той ходи със самочувствие, слушайки любимата си музика, докато се абстрахира от околния свят. Това е визуална метафора за човек, който се чувства, все едно че е център на света и не му пука за случващото се около него. Той изпитва пълна липса на емпатия просто защото смята другите за по-нисши от него.
Друг много популярен видеоколаж в социалните мрежи с въпросния измислен персонаж показва как
той се гледа в огледалото и се наслаждава на собствените си мускули, докато напълно игнорира жената, с която в този момент прави секс
Често пъти луксмаксърите изкарват тези сцени от ироничния контекст на подигравка с егоцентричността и ги превръщат в символ на индивидуализма и самодостатъчността на мъжа. Те тълкуват погледа в огледалото от секссцената не като себичност, а като момент на собственото им потвърждение за постигнатия напредък по пътя към перфектния външен вид.
Въпреки това тази привидна ярка демонстрация на самочувствие всъщност компенсира реалната липсата на такова. Мъжете, които взимат колажите с Бейтман насериозно, се опитват да прикрият уязвимостта, която чувстват поради напрежението на заобикалящия ги свят.
Неразбрани и отхвърлени, но все още жадни да подхранват егото си, те се прегръщат с американския психар, защото смятат, че им позволява да оборят статута на аутсайдери.
Луксмаксингът е преди всичко въпрос на доминация, що се отнася до външния вид. Затова той често ходи ръка за ръка с понятието sigma male - мъж, който се противопоставя на социалните правила и черпи увереност единствено от себе си. В тази култура красотата не е израз на здраве или естетика, а инструмент за надмощие. С него се доказва стойност и власт в една конкурентна среда, в която достъпът до романтични връзки и одобрение от страна на нежния пол се възприема като ограничен ресурс. Социалните мрежи, доминирани от идеализирани образи и филтрирана реалност, засилват усещането, че мъжът трябва постоянно да се съревновава с други, по-привлекателни и по-успешни себеподобни.
В този контекст луксмаксингът обещава контрол: ако не можеш да промениш социалните правила, можеш поне да моделираш лицето си, тялото си и личността си.
И все пак зад тази фасада на контрол се крие дълбока несигурност, родена от страха да бъдеш обикновен и изоставен. Така фигурата на Патрик Бейтман се превръща в огледало на мъжете, които в свят на дигитална конкуренция и социална изолация търсят собствената си стойност чрез външността си.
Режисьорката на “Американски психар” Мери Харън е озадачена от новата роля, която заема в съзнанието на някои момчета главният персонаж на лентата ѝ. Според нея първоначално това е една пародия на мъжествеността и патриархалния характер на корпоративната среда в САЩ през 80-те години на миналия век.
“Бейтман е красив, носи хубави костюми, има пари и власт. Но в същото време той е глупав и нелеп човек
Толкова е неловко, когато се опитва да бъде готин. Озадачава ме това, че сега той се е превърнал в идеал за подражание, а не в символ на токсичната мъжественост. Не мисля, че някога съм очаквала Бейтман да бъде приет от момчетата. Това не беше моето намерение”, казва тя.
Харън припомня, че в крайна сметка “Американски психар” е опитът на един хомосексуален мъж да иронизира недостатъците на съвременната мъжественост. (Тя визира автора на книгата, по която създава филма си - Брет Истон Елис, който е открит гей - б.а.).
“Фактът, че Елис е гей, му позволява да види хомоеротичните ритуали сред някои хетеросексуални мъже в ежедневието, в спорта, във всички тези пространства, където мъжете ценят своята екстремна конкуренция, която имат помежду си. Има нещо много, много гейско в начина, по който те фетишизират външния си вид и манията им по фитнеса”, обяснява режисьорката.
