В стремежа си да намерят любовта хиляди момчета се подлагат на мазохистични процедури, за да отговорят на натрапен от инфлуенсъри идеал за красота - поглед на ловец, плътни устни, много високи скули и долна челюст
Едва 16-годишен, британецът Джеймс започва да се чувства несигурен в тялото си и да изпитва страх, че не е достатъчно привлекателен за момичетата. Започва да тренира и след като заяква малко, решава да сподели резултатите си в мрежата. Намира онлайн форум за бодибилдинг, където споделя напредъка си на съмишленици и в същото време обменя с тях опит и съвети за по-добри резултати.
Всичко вървяло добре, докато в един момент форумът не бил залят от нови потребители, които окуражавали другите да работят върху лицата си, а не само върху телата. Направило му впечатление, че те ползвали странни и непознати думи като “могинг”, “мюинг” и “кантален наклон”.
“От тези хора научавах за проблеми, които дори не бях забелязал, че имам. Казваха ми, че брадичката ми е прекалено къса, че носът ми е прекалено широк, че външният ъгъл на очите ми не е правилен, че линията на косата ми е твърде назад. Не забелязваш много от тези неща, докато някой друг не ти ги посочи, а след това не можеш да спреш да ги виждаш”, разказва Джеймс.
Така младият британец влиза в капана на странна и опасна тенденция, която завладява все повече подрастващи в интернет. Наричат манията им по перфектния външен вид “луксмаксинг”. Той зарибява тийнейджъри и млади момчета в началото на 20-те им години с обещание за по-красива визия и повече сантиметри към ръста. А те все по-често изпитват тревожна несигурност, страдат от телесна дисморфия (изкривена представа за собственото тяло - б.а.) или просто се чувстват неуспешни в романтичен и социален план. С надеждата да станат по-привлекателни, момчетата се подлагат на скъпи козметични процедури, инжекции, строги режими и дори хирургични намеси.
Идеята на луксмаксинга е мъжът да развие максималния потенциал на външния си вид,
за да вдигне възможно най-много цената си на любовния пазар. На пръв поглед това може да звучи напълно безобидно, но трендът полага невъзможни за постигане цели и популяризира опасни навици, които може да унищожат психичното здраве на хората, които го следват. Освен това историята на луксмаксинга е, меко казано, противоречива и почива на нацистки концепции и омраза към жените.
Доскоро луксмаксингът представляваше съществена част от маносферата. Това е тъмна интернет ниша от форуми, блогове, сървъри и страници, където се подвизават емоционално неуравновесени мъже, които често се чувстват изолирани, отхвърлени или враждебно настроени към съвременния свят. Известни са с прозвището “инцели”, което произлиза от английското словосъчетание involuntary celibates. На български то може да се преведе най-общо като
“девственици по неволя”
Инцелите вярват, че са обречени никога да не намерят партньорка поради външния си вид. Склонни са към радикализация и са изпълнени с омраза към жените, които обвиняват за собствените си комплекси. Смятат, че правата на нежния пол трябва да бъдат отнети, и за свой най-голям враг определят феминизма и либералния свят.
През последните години обаче луксмаксингът излезе от черната дупка и влезе в мейнстрийм интернета, набирайки широка популярност в социалните платформи. Онлайн форумите вече преливат от дискусии, посветени на луксмаксинга. В тях младите мъже
споделят снимки на лицето си и чакат аудиторията да оцени атрактивността им в проценти
Съществуват дори приложения, които автоматично “разчленяват” лицевите характеристики и показват къде си в скалата на привлекателността. В тези среди критиката често е брутална - всяка несъвършена черта се заклеймява безмилостно, а неуверените момчета биват съсипвани от обиди и подигравки в коментарите. Стига се до тотални абсурди - призиви за самоубийство към момчета, които не отговарят на стандарта за красота в луксмаксинга.
В същото време младите мъже, които устоят на изпитанието и впечатлят аудиторията, придобиват необикновения статут на “могъри” (мъже на Господа). В езика на инцел културата това означава, че имат доминираща, почти божествена външност и са недостижими в очите на останалите.
За момчетата, които искат да се превърнат в могъри, на разположение са десетки инфлуенсъри с многомилионна аудитория, чиито видеа събират стотици хиляди гледания. В публикации в тикток, инстаграм и ютюб те популяризират псевдонаучни методи за постигане на идеала за мъжка красота (какъв е той според логиката на луксмаксърите ще разберем по-надолу). Освен всичко друго инфлуенсърите, които се занимават с този тренд, използват немалката си популярност, за да печелят пари на гърба на объркани, самотни и обезверени тийнейджъри.
“Луксмаксингът подхранва индустрия от интернет личности, които промотират перфектни тела и перфектни лица. Основната им цел е да напълнят собствените си джобове. На всичкото отгоре това се смесва с мизогинията на маносферата, която често обвинява жените за несигурността на мъжете - това е токсична и много опасна комбинация”, казва анализаторът от британския Институт за стратегически диалог Сидхарт Венкатарамакришнан.
Основният фокус на луксмаксинга е лицево-черепната структура на един мъж. За да бъде призната за привлекателна, тя трябва да притежава строго определени детайли - поглед на ловец, плътни устни, много високи скули и изваяна, добре изразена долна челюст.
“Преди да започна да се занимавам с луксмаксинг, вярвах, че жените искат предимно готини мъже, които са и добре сложени, а да са високи и красиви е просто бонус. Обаче осъзнах въз основа на собствения си опит и на опита, споделен от други хора в интернет, че най-решаващите фактори са свързани най-вече с лицето, а не с личността”, споделя млад мъж с интернет псевдонима Уба пред американския сайт за онлайн култура “Дейли дот”.
В офталмологията и естетичната медицина като очи на ловец са категоризирани тези, които притежават положителен кантален наклон. Това означава, че външният ъгъл на окото е разположен по-високо от вътрешния.
Смята се, че хората, които имат това специфично разположение на очите, изглеждат по-млади, по-привлекателни, а особено при мъжете са и по-респектиращи. Подобни очи напомнят на тези на хищниците в природата като лъвовете или тигрите.
Начинът, по който луксмаксърите определят привлекателността, е още по-проблематичен, защото включва и нацистки понятия като фенотипи и френология. Фенотипът се отнася до неизменни физически характеристики като цвят на очите или ръст.
По-светлите очи и височина поне 180 см са едни от най-желаните физически атрибути
в луксмаксинга. Френологията е опровергана теория, според която размерът и формата на черепа определят характера и умствените способности на човек. И фенотипите, и френологията са били използвани от хитлеристите за различаване на арийската раса от останалите и за откриването на хората с еврейски гени по време на Холокоста.
В реалния живот малко хора притежават пълния набор от изброените лицеви характеристики, за да бъдат могъри. Но за трима щастливци в света на луксмаксинга има абсолютен консенсус, че притежават всички качества за “титлата”. В този тренд именно те са идеалът за физическа красота - световноизвестните супермодели Джордан Барет, Франциско Лачовски и Шон О'Прай. Въпреки че самите те не са част от луксмаксинга, мрежата е пълна с десетки хиляди видеа, които анализират лицевите им характеристики чрез измислени графики, вдъхновени от псевдонаучни нацистки изследвания за перфектния човек.
По-леките методи за подобряване на физическата красота в луксмаксинга се наричат софтмаксинг. Те са предимно безобидни и включват обикновени неща като ходене на фитнес, поддържане на здравословна диета, правилна хигиена, носенето на стилни дрехи и намирането на подходяща прическа. Обаче някои луксмаксъри признават, че за да постигнат идеалното лице с хищническите очи, високите скули и изваяната челюст, прибягват до т. нар. мюинг.
Това е противоречива процедура за извайването на лицево-челюстната структура по неинвазивен начин само чрез активното притискане на езика към небцето в продължение на часове. Разработена е от британския ортодонт Джон Мю. Той твърди, че този вид упражнение може да промени формата на лицето и челюстта без медицинска намеса. Американската асоциация на ортодонтите заяви през януари, че “научните доказателства в подкрепа на твърденията, че мюингът може да моделира челюстта на човека, са нищожни”.
“Това е наистина шокиращо. Информацията в ТикТок не се основава на доказателства, но се представя като научна”, възмущава се д-р Стюарт Мъри, директор на Програмата за хранителни разстройства в Университета на Южна Калифорния.
Мюингът е част от “хардмаксинга” в луксмаксинга. С този термин се наричат екстремните методи, до които младите мъже прибягват. Тук говорим най-вече за пластични операции като импланти в челюстта и скулите, трансплантация на коса и дори дистракционна остеогенеза. При нея
костите на краката се прекъсват хирургично
и с помощта на специален апарат или пирони постепенно се раздалечават една от друга. Така в образувалото се пространство се изгражда нова костна тъкан и ръстът на човек се увеличава. Въпреки че процедурата първоначално е разработена за хора с генетични заболявания на костите, сега към нея прибягват все повече мъже в желанието да достигнат заветния ръст на луксмаксинга от 180 см.
Може би най-озадачаващата процедура от хардмаксинга е т. нар. боунсмашинг. Това е метод, при който
човек взима чук и започва да се удря в лицето по немного силен начин,
за да причини миниатюрни фрактури по черепа си. Смята се, че когато се възстановят костите на лицето, ще придобият по-изваян и естетически външен вид.
“Зад луксмаксинга се крие послание, което може да доведе до психологически щети. Ако попаднем в капана на неудовлетвореността и ниското самочувствие, ако се сведем само до обикновен процент, цвят на кожата или ъгъл на очите, това намалява нашата стойност като личности. Искаме мъжете да се фокусират върху по-устойчиви начини за изграждане на самочувствие и идентичност”, смята д-р Мъри.
