Мощите са разкопани в Бачковския манастир, има теории за още 5 места
Още от първите разкопки преди 120 години около предполагаемия гроб на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир се завихрят спорове.
Историята започва от архимандрит Паисий (Димитър Пастирев), игумен на манастира тогава. Учил е в Киевската и Казанската духовна академия, за кратко е следвал право, участвал е в Руско-японската война. Отива в Цариград, за да го назначат в Екзархията, но вместо в нея се озовава в Светия синод. Той пък го назначава за игумен на Бачковския манастир на 24 септември 1905 г. По това време Паисий е 31-годишен. Дни след като заема поста, дочува, че една 90-годишна баба, дошла на поклонение, прави забележка на клисаря да не стъпва до колоната на манастирската църква “Света Богородица”, защото
там постоянно горяло кандило и до нея бил погребан светец
Игуменът на 20 ноември нарежда да се разкопае мястото. На около 85 см под повърхността намират две варовикови плочи, отместват ги и под тях се открива добре изграден гроб от тухли, измазани с хоросан. В гроба се виждат останки от архиерейска мантия, омофор – дълга лента от плат, символизиращи епископската власт, два епитрахила, ходилата на обувки и четири кръста, но няма скелет. При изваждането от гроба мантията се разпада на малки парчета, по омофора са запазени краищата с двата реда сърма с долния плат и пришитите към тях ресни. По двата епитрахила най-добре си личат краищата с пискюлчетата по тях. Игуменът прибира намереното в манастирската съкровищница.
После се копае под дъното на гроба, откриват речни камъни и под тях се отваря дупка. Вляво, но извън нея откриват кости и
“се вижда нещо като тояжка”
Намират части от монашеско облекло, а тояжката се оказва свит на руло плесенясал оловен лист. Почистват го, игуменът свиква всички братя и слуги от манастира и прочитат надпис: “Св(ети) Евтимиу преосвещеному арх(епископу) в(еликаго) гр(ада) Търн(ово) и бълг(аром) патриарх(ут)”.
За откритието си веднага уведомява Светия синод, идва комисия от протосингел Неофит (по-късно Видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски. Тя разглежда и проучва намерените предмети, анализира фактите, предоставени ѝ от игумена Паисий, и
заключава, че са открити мощите на Патриарх Евтимий
Скопският митрополит Теодосий обаче отрича всички твърдения на комисията с мотива, че Евтимий не е бил заточван в Бачковския манастир. Той обаче твърди, че в манастира заедно с няколко пловдивски митрополити бил погребан цариградският патриарх Симеон Трапезундски. Проф. Златарски го оборва, като изтъква, че за изказаното от него няма никакви научни доказателства.
Спорът обаче се пренася на българска почва. Най-напред тръгва мълва, че игуменът Паисий заради славолюбие, се захваща да дири гроба на Патриарх Евтимий и бил сътворил мистификация.
Спорът се подхваща от печата в онова време, пренася се в научните среди и най-накрая
Светият синод се вижда принуден да назначи нова комисия, която да разкрие истината, през 1911 г.
В нея са Богдан Филов и тогава все още доцент, по-късно академик Йордан Иванов.
Те констатират, че след като едната плоча над втория гроб, в който е оловното руло, е счупена, това е ясно доказателство, че гробът е отварян и по-рано. В подкрепа на тезата си те казват още и че всички гробове в района на манастира “са отваряни и тършувани, като съдържащите се в тях ценности са ограбени”. Другият им аргумент е, че църквата, към която принадлежи гробът, е градена през 1604 г., т.е. 200 години след смъртта на Патриарх Евтимий. Новата църква “Св. Богородица” е изградена на мястото на старата “Св. архангели Михаил и Гавриил”, която била разрушена от османлиите през XV в. и би трябвало гробът да е напълно затрупан, а не леснодостъпен и покрит с плочи. Според Филов и Иванов оловното руло е взето от стария покрив на църквата и такива плочи имало много в манастирския склад. Двамата учени изследват и типа букви, начина на изписването и начертанията им и доказват, че са от по-ново време. Приемат, че както гробовете, така и оловното руло са от годините след 1604. И това не решава окончателно спора.
Няколко години преди това гръцкият митрополит Калиник, който някога е бил послушник, а после и монах в Бачковския манастир, разказва, че виждал короната и жезъла и на него пишело Е.П.Т. – Евтимий, патриарх търновски. Това пък е използвано по-сетне като довод срещу разкритията на Богдан Филов и Йордан Иванов.
В по ново време отец Благой Чифлянов, дълго време свещеник в Торонто, след като проучил историята за погребението на Евтимий в Бачковския манастир, направил заключението, че омофорът е принадлежал на епископ, митрополит, архимандрит или патриарх, което обаче не е безспорно доказателство, че точно Патриарх Евтимий е погребан в Бачковския манастир.
През 2007 г. писателят и публицист Никола Инджов предприе изследователско проучване в село Манастир в Северна Гърция срещу Ивайловград, в което участва и авторът на тези редове. Сред откритите материали бе и ръкописът на Иван Димитров от селото, който след 1944 година се преселва в Кърджали - “История на село Манастир”. Там се лансира тезата, че
Патриарх Евтимий е погребан край родното му село в местността Владикув гроб
И Димитър Керечиев, чиито спомени публикува Христо Караманджуков, твърди, че Евтимий е погребан в с. Манастир. Същото пише в спомените си и учителят в селото в началото на миналия век Димитър Мишев. В местността Селището по това време личали основите на стар християнски храм, от който идва и името на селото. Архимандрит Кирил, ксантийски архиерейски наместник, също в началото на ХХ в. пише, че землището на селото е било притежание на Бачковския манастир – негов метох, и въз основа на стари църковни книги допуска, че именно там е бил заточен Патриарх Евтимий. Това е напълно възможно. Никъде до днес не са намерени данни къде и как е прекарал последните години от живота си той. Константин Костенечки пише, че тръгнал да учи в школата му в Бачковския манастир, но патриархът бил починал и попаднал при ученика му – тракиеца Андроник, което навява на мисълта, че неговите ученици са се върнали в Бачковския манастир след смъртта му. Йоасаф Бдински в своето “Словото на Филоктея” пише, че Евтимий е заточен в Македония. (По негово време под това понятие се разбират земите чак до устието на Марица). Най-достоверен източник е родственикът му Григорий Цамблак в своето “Похвално слово за Евтимий”, писано в Киев между 1414 и 1415 г. Той казва: “Божият човек бе изпратен на заточение в Македония. Когато стигна мястото, където го водеха, и
пустинолюбивата му душа видя пустинята…”
И още: “Но благоволи Бог и в чуждата страна да се прояви така, че възхвалата му да бъде най-истинна, като самите местни жители станат праведници и благохвалители на оня чуждестранен затворник”.
Това описание не съответства на Бачковския манастир и Цамблак не може да го нарече “пустиня (пустош)”. Обител там има от 1088 г., основана от грузинеца Григорий Бакуриани. Тя е във вековна гора и край река. Завоевателите османлии заточват Евтимий от Търново с единствената мисъл да не проповядва християнството. Е, къде е тогава логиката да го пратят в Бачковския манастир, че и да има възможност да открие своя школа. Това навява на мисълта, че мястото на заточението, а и на смъртта му трябва да се търси някъде сред безлюдни скали и камънаци.
Сред другите легенди за смъртта му са Зографската на руския учен Кочановски, който научил от монасите в Зографския манастир, че Евтимий живял като заточеник в Зографския манастир и починал там. В друга своя публикация обаче пише, че “по някое време Патриарх Евтимий живеел в Бачковския манастир, който е близо до Станимака”. Скопското предание пък е огласено от някогашния български търговски консул в града П. Иванов, който чул там от председателя на българската община отец Методий, че Евтимий е погребан в близкия до Серес манастир “Свети Йоан Предтеча”. Търновското предание гласи, че мощите му са в родния му град, а според пирдопската легенда Евтимий починал в манастира “Свети Илия”, някога на Илинската река край града. През 1998 г. вестникарска сензация дори “откри” гроба на Патриарх Евтимий край Кърджали.
Васил Златарски: И преданието в Станимака разказва - там е бил заточен
От всичко, което ние чухме, видяхме и усетихме, лично в нас не остана ни най-малко съмнение, че откритият гроб с костите не е никой друг, освен гроб на приснопаметния, многозаслужил на църквата и народа ни, на многострадалния и самоотвержен църковен пастир и български патриарх Евтимий, архиепископ търновски, а намерените в съседния гроб архиерейски одежди са негови, и то на следните доказателства и съображения:
1. Най-силно и необоримо доказателство, разбира се, е оловният свитък - лист с надписа на него, който ние четем така: Свети мощи на Евтимия преосвещеному, архиепископ великаго града Търново и българом патриарх.
2. Преданието, което и днес се разказва между българското население в Станимака и околните села, какво в Бачковския манастир дълго време се пазили патерицата и короната (митрата) на патриарха Евтимия и че те били изпратени в Цариградската патриаршия след Освобождението, ни ясно посочва една реминисценция, че тук е живял последният български патриарх, след като бил изпратен на заточение. Впрочем това предание е съществувало и между гръцките монаси.
3. Най-сетне разказът на самия владика, комуто дълго време гърците са палили кандило, което признава и споменатия архимандрит Калиник, според думите на когото кандилото престанало да гори около 1870 г., т.е. след като патриаршията произнесла анатема над българите и се породи известна схизма между цариградската и българската църква, а също и правото посочване на мястото от населението ни, ясно показват, че тук е бил гробът на български владика…
4. Що се отнася до архиерейските одежди, които са намерени в съседния гроб, то вече самата близост ни показва, че те принадлежат на тогова, който е бил погребан във втория гроб, т.е. на патриарха Евтимия. Освен това присъствието на двата епитрахила право посочва, че това са одежди на патриарх, тъй като да се носят два епитрахила, е право само на патриарсите и е техен отличителен знак.
Искали да го посекат, ръката на палача се вдървила
Патриарх Евтимий е роден около 1330 година (според други сведения - 1320). Послушник е в манастирите около Търново, преди да отиде да учи в школата на Теодосий Търновски в Килифаревския манастир. Той го определя за свой пръв помощник и с Евтимий и още трима ученици заминават за Константинопол, за да се срещнат с Григорий Синаит. Теодосий умира там и е погребан в патриаршеския манастир “Свети мъченик Мамант” в града.
След завръщането си Евтимий основава манастира “Света Троица” край Търново. След това отива в Атон и се обявява срещу идеята на византийския император Йоан V Палеолог за обединение на Източната и Западната църква. Окоро 1375 г. се завръща в Търново и е провъзгласен за патриарх.
След превземането на града от османлиите през 1393 г. избиват голяма част от болярите и духовниците, малка част успява да избяга. Патриархът е отведен на Лобната скала, където трябва да бъде съсечен и тялото му хвърлено в Янтра. Ръката на палача обаче се вдървява, турците, присъствали на изпълнение на присъдата, се разбягват ужасени, а Евтимий е признат от тях за свят човек и освободен. Продължава да проповядва божието слова сред малкото оцелели търновци.
През лятото на 1394 г. заедно с малцината оцелели търновски първенци е изпратен в заточение. Смята се, че е автор на десетки съчинения – похвални слова, жития, църковни книги. Досега са запазени само 15 съчинения на Патриарх Евтимий. Днес се спори и за годината на смъртта му. Тя ту е 1401, ту 1402, ту 1404, та чак 1412 и дори 1416. Канонизиран е през XV в. През 2003 г. Светият синод обяви 600-годишнината от смъртта му.
