След като заслужи златния бутон в "България търси талант", младата жена е още по-уверена, че трудът винаги си струва
Да излезеш на сцената на “България търси талант”, не е никак лесно особено когато пред теб стоят авторитетно жури и хиляди зрители и ти не държиш в ръцете си микрофон, четка или инструмент, а… кубчета на Рубик.
Едно 24-годишно момиче разчупи представата за талант – буквално и преносно – като нареди две кубчета на Рубик с двете си ръце едновременно и то за секунди. За това кратко време Кристина Костова впечатли публиката и журито с остър ум и талант и се превърна в тяхна любимка. Затова и един от журито - Николаос Цитиридис, направи нещото, което винаги е най-специално в предаването – натисна златния бутон. А това означава, че Кристина продължава директно на финала на “България търси талант” и ще се състезава за голямата награда от 90 хил. лева.
Кристина Костова е от София, завършила е 51-во средно училище “Елисавета Багряна” и УНСС със специалност “Маркетинг” и магистратура по “Бизнес администрация”. Тя е участвала със завиден успех в много олимпиади по ментална аритметика - изключително популярно състезание за бързо и правилно смятане наум. Нещо повече - амбициозното момиче се е класирало на 11-о място в света и на 2-ро в България на най-голямата онлайн олимпиада по ментална аритметика.
Кристина е имала хубаво детство, но трудните моменти идват в ученическите ѝ години
В училище често била подценявана от съученици и учители. Дълго време потискали самочувствието ѝ и то буквално се сринало заради тях. “Бях най-тихото дете. Мразех да ходя на училище и изобщо не обичах да уча.” Кристина допълва, че са ѝ отнели години усилия да се справи с трудния период и че все още не е излязла напълно от него. Но пък именно реденето на кубчетата на Рубик се превръща в повратна точка за нея.
Баща ѝ е този, който я запалва навремето по играта с кубчето. По-късно, когато Кристина започва да се занимава с ментална аритметика, ѝ хрумва да ги съчетае. Така кубчетата на Рубик стават не само част от изпълнението ѝ в предаването, а нейният голям помощник в справянето с трудните моменти в живота.
В тв шоуто Кристина подрежда кубчетата в комбинация с ментална аритметика. Първо започна с едно кубче, докато разказваше за трудния си период в училище. След това премина към по-сложно предизвикателство - реди 2 кубчета едновременно по едно във всяка ръка, и същевременно обяснява, че човешкият мозък не може да се съсредоточи върху две много сложни неща. Не спира обаче дотам. Подхваща и четвърто кубче, докато членовете на журито ѝ казват произволни двуцифрени числа, които тя трябва да събира и изважда наум. Още незавършила изпълнението, тя обяви точния сбор на числата - 198, и предизвика възторга на публиката и журито. После простичко обясни: “Нашата стойност не намалява само защото другите не я виждат. Когато хората ни казват, че нещо е невъзможно, те говорят за собствените си способности, а не за нашите. Затова нека вярваме в себе си - струва си!”.
“За някои хора кубчето на Рубик е просто пластмасова играчка, но за мен то е символ на упоритост и търпение”, казва младата жена. Редовните тренировки ѝ помагат да стане по-сръчна, да се концентрира и да мисли стратегически. “Когато хората ми казваха, че няма да мога да се справя, именно тогава се доказвах. Виждах, че с постоянство и желание всичко е възможно.”
Никак не ѝ е било лесно в началото. Все не успявала да се справи с кубчетата добре, а резултатите идвали бавно. Но амбицията я тласкала напред. “Когато си поставя цел, се държа здраво за нея, докато не я постигна. Дори когато загубя, знам, че това е урок, който ще ми помогне да стана по-добра”, признава Кристина.
Тези качества я отвеждат и до различни състезания и олимпиади по ментална аритметика, където винаги се стреми към първото място. Именно там осъзнава, че загубите не са краят, а част от пътя към успеха.
Точно тази амбиция я кара да се отдаде и на някои екстремни преживявания в свободното си време - заедно с приятели се качват понякога да пилотират малки самолети.
След години колебания Кристина най-накрая решава да се запише за кастинг в “България търси талант”. Много хора я насърчавали още по-рано, но тя се страхувала, че няма да издържи на напрежението. Решението идва, когато вече е получила достатъчно самочувствие от участията си в математическите олимпиади. Там за пръв път съчетава решаването на сложни задачи с редене на кубчета на Рубик и разбира, че това е нещо, което може да изненада и впечатли публиката.
Подготовката за шоуто не била никак лесна. Сестра ѝ е най-близкият ѝ човек и се превръща в основна опора и критик. “Пред нея изиграх стотици пъти изпълнението си. Тя винаги ми казваше кое мога да подобря и беше до мен във всеки момент на съмнение”, споделя Кристина.
На самата сцена вълнението било огромно. Репетициите минават с много напрежение, а в деня на изявата тя усеща как притеснението я обзема напълно. “Толкова се страхувах, че ще объркам смятането, че
цялото семейство ми помагаше с тренировки
Казваха ми числа, докато редях кубчето, за да се науча да се концентрирам”, спомня си тя.
Така, когато настъпва моментът, Кристина успява да запази самообладание. Но не вярва на очите си, когато получава златен бутон. “Никога не съм си мислила, че ще стигна дотам. Дълго време след това не осъзнавах какво се е случило, докато не видях колко хора започнаха да ми звънят и да ме поздравяват”, разказва тя.
Участието в телевизионното предаване променя Кристина. Тя става по-уверена и решителна, а и хората започват да я разпознават и да я поздравяват на улицата. “Чувствам се по-щастлива и мотивирана. Искам следващия път, когато изляза на сцената, да покажа още повече от себе си”, категорична е тя. Засега обаче не издава какво ново ще изпълни в предаването.
Разбира се, не липсват и критики. Някои хора омаловажават постижението и я обвиняват, че това не е достатъчно впечатляващо. Но Кристина не се поддава на негативизма. “Знам колко труд стои зад всяко редене. Всяко разбъркване е различно и изисква много концентрация. Затова вярвам, че трудът винаги има стойност”, казва тя.
Младото момиче е убедено че най-голямата сила е упоритостта. Точно затова иска да вдъхнови другите да не се отказват. “Съветвам хората, които имат мечти, да не спират да се борят за тях. Ако веднага не се получи, това не означава, че по-късно няма да успеят. Щом аз мога, значи всеки може”, усмихва се тя.
На въпроса какво заглавие би дала на своя книга, тя посочва “Струва си”. Според нея то отразява идеята, че опитите, грешките и успехите са смислени, защото показват стойността на постоянството. Всяко усилие има значение особено когато е вложено в нещо, което човек обича. Вдъхновение за този избор идва и от думите на Николаос Цитиридис след изпълнението, които са запечатани в съзнанието ѝ: “Всичко, което правиш в живота, си струва, когато го правиш с много любов”.
