- Актьорът Преслав Шипкалиев в британски сериал за мафията у нас, след като проби в продукция на Гай Ричи
- Яйце, което да счупи, за да се изнерви, му помага да спечели кастинга за "Джентълмените"
Зловещи затвори, наркотрафиканти, наемни убийци, корумпирани полицаи и прогнила съдебна система. Това е лицето на България в новия британски трилър "В полет" (In Flight), излъчван по Channel 4 - третата по големина телевизия във Великобритания. Затова тв критикът на британското издание "Гардиън" (Guardian) Луси Манган публикува статия със заглавие: "Българският туристически бранш със сигурност няма да хареса този сериал". Историята се завихря около Джо Конран (Катрин Кели) - самотна майка и стюардеса, чийто син Сони, докато е на посещение в София, попада в затвора за убийство, което твърди, че не е извършил. А за да го спаси, Конран се потапя в мрачен подземен свят, в който дори адвокатите я предупреждават: "София функционира чрез подкупи". Продукцията е заснета предимно в Белфаст, Северна Ирландия, и околностите му, а в актьорския състав се открояват имената на няколко българи. Един от тях е Преслав Шипкалиев, който е и първият наш актьор, който успява да пробие в продукция на Гай Ричи. Колко дълъг е пътят към мечтите от Севлиево до Лондон и трябва ли да се страхува туристическият бранш от новия британски сериал - Шипкалиев разказва в интервю за "24 часа - 168 истории".
- Как стана част от каста на сериала "В полет"?
- Първо се явих на кастинг за един герой. Не ме харесаха. След това за друг персонаж. Пак не ме харесаха. И после направо ми предложиха да изиграя ролята на Hitman - наемен убиец. Позволиха ми да говоря на български. После разбрах, че са избрани българи и за ролите, за които не ме одобриха. Мартин Разпопов например играе детектив Иванов.
- "Гардиън" излезе със статия, че българският туристически бранш със сигурност няма да хареса този сериал. Прекалена ли е в него картината на корупцията у нас?
- Още не съм гледал сериала. Но всичко в него си е истина. Нищо не можем да направим, за съжаление. В целия свят има корупция, но в България това е дълга тема.
- Смяташ ли, че един кинопродукт може действително да навреди на репутацията на една страна?
- В днешно време много лесно се обиждаме от всичко. Радвам се, че познавам много българи в Лондон, които работят на високи позиции и са много уважавани. Затова не мисля, че един сериал може да промени толкова лесно впечатлението за България и българите.
- Как се пребори за роля в сериала на Гай Ричи "Джентълмените" (The Gentlemen)?
- За да стигна до тази роля, трябваха осем години, в които нищо не се случваше. Само ходех на кастинги, на уроци, на различни актьорски класове, инвестирах пари, бях статист, нямах агент много време. Междувременно работех в ресторантьорството. Станах мениджър в една фирма в сграда, която е една от най-големите в Лондон - Excel London. Там знаеха, че съм актьор, и ме пускаха да ходя на кастинги по време на работа. Намерих си агент. С нея бях една година, през която имах само един кастинг, което е ужасно. Един ден на актьорски мастърклас се запознах с Джена Манинг, сегашния ми агент. Разбрах, че тя има връзка с Дан Хъбард и са приятели. Той е кастинг режисьор №1 в Лондон и работи с Гай Ричи. Затова казах на Джена, че искам да ме представлява. Започнах да работя с нея и някак усетих, че е моят човек. Една година по-късно вече имах зад гърба си около 10-15 кастинга. Така в първата седмица на януари ми се обадиха за "Джентълмените". Бях много развълнуван, защото това е първият сериал на Гай Ричи. Той друг и няма. Късмет. След първия кастинг ме харесаха, но после ми се обадиха с напътствия да го направя пак. След седмица отново искаха да променя някакви неща, за да видят дали мога да бъда режисиран. През четвъртата седмица на януари Джена ми каза, че трябва да направим зуум мийтинг: "Харесват те, но искат нещо повече". Опитвах един-два-три пъти, но не се получаваше - трябваше да се изнервя, а не можех. Нямаше емоция.
"Добре, какво ще те изнерви?" - попита ме Джена. И аз казах, че ако нещо е мръсно и трябва да го изчистя, ще се изнервя. Затова тя ме посъветва да счупя някакво яйце у нас, за да трябва да го изчистя. Направих го. И наистина се изнервих. И сцената се получи. Два дни по-късно имах зуум мийтинг с Рори, който е кастинг-асистент на Гай Ричи, нещо като негова дясна ръка. След шест различни изигравания на сцената той ми каза: "Да, човече, ти си невероятен, точно това исках. Благодаря!". И затвори. Вече бях сигурен, че съм аз. Но след няколко дни Джена ми написа съобщение, че за съжаление, са избрали друг. Бях съсипан.
Обаче съдбата си знае работата. В края на февруари имах много лош ден в работата. Дори бях решил да напусна. Никога не ми се беше случвало да ми писне толкова. В същия този момент ми се обади Джена. На майка ми и на Джена веднага вдигам. Тя ме попита: "Свободен ли си на...?". "Да, свободен съм" - отговорих, без дори да ми е казала за какво и кога. Тя ми обясни, че ще съм зает на 26 и 27 февруари. "Получи ролята!" Тази в "Джентълмените". Изведнъж денят ми стана прекрасен. Всички проблеми изчезнаха. Оригинално ролята беше за албанец, но я смениха на българин.
- Предизвикателство ли беше работата в продукцията?
- Тео Джеймс, който е страхотен, ми помогна много, докато снимахме. В първата сцена на първия ден той видя, че съм притеснен, и ми каза просто да продължавам да говоря - български, английски, каквото ми дойде. По принцип аз се стараех да следвам стриктно сценария. Защото в други продукции са ми правили забележки за една изпусната дума. Но в "Джентълмените" искаха просто емоция. И така Тео Джеймс, който има дългогодишен опит в киното, много ме успокои. В крайна сметка нищо от сцените, в които снимахме, не е отрязано. Значи се е харесало.
Иначе всички от екипа бяха невероятни. Нямаше значение, че бях номер 51 от актьорския състав. Това ме направи по-смирен, виждайки тези професионалисти пред камерата и зад нея - включително гримьори, озвучители, сценични работници - какво топ ниво са и как са там за перфектния краен продукт.
- Имаше ли шанс да почерпиш опит директно от Гай Ричи?
- За съжаление, нямах директен досег с него, защото той е продуцент, но режисира само първите два епизода, а аз участвах в третия. Надявам се скоро да работя с него, защото вече имах два-три кастинга за други негови продукции. Искам да се запозная с Гай Ричи, защото е необикновен.
- А с какво бе ценно за теб участието ти в криминалния сериал на BBC - Silent Witness?
- Там по-лесно получих ролята. Първо беше за румънец, но след като ме харесаха на кастинга, я смениха на българин. Режисьорката искаше да прави много близки кадри и ми каза, че страшно харесва лицето и очите ми. И в тази продукция професионализмът беше на ниво.
- С каква емоция напусна родното Севлиево и го замени с Лондон? Амбицията ли те водеше изцяло?
- Бях на 27 години тогава. Бях сменил много различни професии. Живях една година и в Щатите, където също работих какво ли не. Бях готвач в една пицария, миех чинии, сменях гуми на тирове, общо взето мога да напиша книга. Но във всичко стигах до един и същи проблем. Издигам се в йерархията и в някакъв момент си задавам въпроса: "Ами сега накъде? Това удовлетворява ли те?". Парите са окей, но когато не съм щастлив вътрешно - не става. Винаги съм искал да забавлявам хората. От малък това ме зарежда. Гледах един филм, мисля, че беше "Мъж под прицел" с Дензъл Уошингтън, който ми е любим. И ми щукна, че искам да ставам актьор. На 27 години. Реших, че заминавам за Лондон и ще си променя живота. И докато не си изпълня целта, няма да се върна в България.
- Трудно ли беше?
- Когато много искаш нещо, срещаш правилните хора. Работех тогава в една куриерска фирма, а до нея имаше магазин за домашни потреби. Много се сприятелих с жената, която работеше там - Маринка. Дъщеря живееше в Лондон и аз я помолих, ако не я притеснявам, да ми удари едно рамо. През кака Маринка момичето ми изпрати един лист с инструкции и телефони - къде да отида, как и какво да направя. Много ми помогна. И сега, като се прибера в Севлиево, винаги се виждам с кака Маринка. А още не сме се видели с дъщеря на живо.
В Лондон първата година беше кошмар, но устоях и нещата лека-полека тръгнаха.
- Хищническа ли е конкуренцията в индустрията?
- Каквото е за теб, няма да те подмине. Познавам много кастинг режисьори и знам, че за някои роли се борят по 1000 човека. За "Джентълмените" съм бил избран от 800 човека. За един филм, сниман в България, в който играя арабски бизнесмен, за моя персонаж е имало над 1000 души. Гледам да не се фокусирам върху това. Не искам да знам, за да мисля за себе си и за играта си.
Искам да се развивам. Да допринеса към това изкуство. Да докосна хората - емоциите им. Ако стигна до тяхната душа, аз съм си свършил работата.
- Възможни ли са приятелства в този бранш?
- В Лондон имаме една група от артисти - актьори, музиканти, режисьори, казва се Bulgarian Creative Circle. Отначало бяхме четирима човека, а сега сме вече над 85. Постоянно си помагаме, работим и се подкрепяме. Други такива групи няма, освен ирландската. Те също са много сплотени като общност. Всичко започна, когато Мартин Разпопов (който също играе в In Flight) се свърза с мен, след като се беше явил на кастинг за ролята, която аз получих в "Джентълмените". Писа ми, че е искал да види на кого са дали ролята. Видяхме се. Той познаваше вече Габриела Чанова, режисьор и актриса. Тя пък се познаваше с Радина Драндова - също актриса. И така от нас четиримата тръгна всичко. На Габриела е оригиналната идея да разширим групата с всякакви българи, които са креативни и се изявяват в изкуството. Артисти, но преобладаваме актьорите. Правим си срещи всеки месец. Постоянно идват нови хора. Много сплотено общество ставаме. Обменяме опит, преживявания, мнения за този или онзи режисьор, с когото сме работили. Безценно. Много се радвам, че всеки има някакви проекти и се подкрепяме. Растем заедно.
- Има ли завист в тази общност?
- Между българите няма завист. Напротив. Ето и Юлиан Костов ни отвори вратите за "Уест Енд" - първият българин на лондонската театрална сцена. Отидохме от българската общност да го гледаме. Великан. Издига българите и българската култура на високо ниво.
- Колко често се връщаш в България? Какво ти липсва от Севлиево?
- 1-2 пъти на година. Севлиево не ми липсва, липсват ми нашите. И приятелите ми от детството.
- За какво тепърва мечтаеш?
- Някоя роля като на Жокера. Нещо подобно. Много гаден злодей. Да ги побият тръпки хората. Също така искам с нашата българска арт общност тук да допринесем за развитието на българското кино. А най-голямата ми мечта е да играя в театъра тук. Но всичко с времето си.
