От американското „сладко момиче" до платинената „ледена кралица", и от Джийн Харлоу до Сидни Суини, красивата блондинка е многопластова и противоречива фигура в популярната култура.
Косата на жените отдавна е надарена с опияняваща сила - от змиеглавата Медуза в гръцката митология, чийто поразителен вид превръщал жертвите ѝ в камък, до викторианските картини на къдрокоси изкусителки и готически хищници с диви, неукротими коси. Въплътени от фатални жени като Теда Бара и Луиз Глаум, преобладаващо тъмнокосата „вампирка" се промъква в ранното кино от 20-те години, когато се появява изрусителя за коса и я изтласква в полза на дръзка нова културна икона - платинената блондинка, чиято безупречна прическа сияе в монохромните филми.
Новата книга „Британската блондинка: Жените, желанието и образът в следвоенна Великобритания" на културния историк Линда Нийд, изследва как изрусената блондинка се превръща в сложен символ на желаност и опасност . от американските ѝ корени, най-известно олицетворени от Мерилин Монро, до разнообразните британски превъплъщения като Даяна Дорс и Барбара Уиндзор. „Да си руса изглеждаше толкова важно - не беше просто малък детайл, който можеш да пренебрегнеш, а сякаш определяше тези познати лица и образи", казва Нийд, професор по история на изкуството в Института „Кортолд", пред Би Би Си.
Западната култура, допълва тя, е изградила цяла митология около русите жени - от религиозна иконография и приказки до изкуство и реклама, разказвайки конкретни истории за това какво означава да си блондинка. В ранните години на киното комедии като Platinum Blonde (1931) и Bombshell (1933) с участието на Джийн Харлоу внедряват в културния речник представата за ослепителната, опустошително красива блондинка. „Идеята, че си красавица - това е почти като оръжие", казва Нийд. „От една страна, тя е някакъв идеал, но в същото време е и заплаха."
Преди Харлоу имало друга, по-естествено изглеждаща, блондинка на сцената: Мери Пикфорд, чиито кехлибарени къдрици ѝ спечелили прозвището „Сладкото момиче на Америка". Но докато Пикфорд играела наивното момиче, чакащо да бъде спасено, изрусената блондинка на Харлоу била по-уверена, проправяйки път за русокосите фатални жени от филм ноар през 40-те като Вероника Лейк и Барбара Стануик, които изобразявали съблазнителни, но коварни жени, използващи чара и ума си, за да манипулират мъжете.
Blonde Ice (1948), с участието на Лесли Брукс като безсърдечна прелюбодейка, измамница и убийца, се възползва от популярността на архетипа „ледената блондинка" - ореолът ѝ от златна коса контрастира с мрачните ѝ намерения. Тази конструкция е пресъздадена в трилъра Basic Instinct (1992), където Шарън Стоун играе пресметливата Катрин Трамел, заподозряна в убийство, която успява да съблазни своя разпитващ.
Русата коса, която обикновено потъмнява с възрастта, внушава сияние и детска невинност, която улеснява измамата на фаталната жена. В The Postman Always Rings Twice (1946) например, Кора Смит (в ролята Лана Търнър) въвлича любовника си в убийството на съпруга ѝ, като безупречният ѝ бял гардероб и „бебешко" русата коса прикриват кроежите ѝ.
„Русата коса е нещо, което е било проектирано като идеал в рамките на западните стандарти за красота", казва Нийд, което в контекста на идеологиите за бяло расово превъзходство, е „проблематично". Само този месец появата на русата актриса Сидни Суини в реклама на марката дънки American Eagle, която използва каламбур с думата „genes" („гени") чрез фразата, че тя „има страхотни гени" (great genes), беше критикувана от някои за предполагаемо използване на език, свързан с евгениката - дискредитирана теория, според която човешкият род може да се „подобри" чрез селективно размножаване. American Eagle отхвърли подобни твърдения, заявявайки, че лозунгът „е и винаги е бил за дънките. Нейните дънки. Нейната история."
Въпреки тези смущаващи подтонове, в следвоенна Великобритания изрусяването на косата се възприемало от много бели жени като пропуск към бляскав, материален свят, който дава чувство за сила и увереност, след години на лишения. Потребителската култура прекосява Атлантика, а рекламите на боя за коса Clairol подчертават властта на блондинката над мъжете и приканват жените да „превключат, за да омагьосат" със слогани като: „Ако имам само един живот, нека го изживея като блондинка".
Въпреки това, боядисаните блондинки трябвало да полагат огромни усилия, за да поддържат впечатляващия си външен вид. Безмилостният режим на постоянно боядисване бил част от интригуващата двойственост на русата коса, която олицетворявала „едновременно абсолютна чистота и пълна изкуственост", пише Нийд в книгата. „Двусмислието е в сърцевината на британската блондинка - повърхност на съвършенство крие, като своя сянка, забраненото и опасното, проявяващо се в тъмните корени на боядисаната блондинка, които издават пукнатината в женската маска - в екрана на съвършената женственост."
За британските блондинки като актрисата и секс символ Даяна Дорс (1931–1984) било трудно да вървят в сянката на Монро. Макар да били важни за оформянето на собствената си идентичност, те, отбелязва Нийд, били обречени да бъдат „вечно втори след американската блондинка". Подложени на разделенията на британската класова система, те придобивали осезаемо различни форми. Дорс, например, била по-дръзка от американските си колежки. „При нея образът на блондинка е доведен почти до пародия, съобщава Daily Mail през 1956 г. Нейната връстничка, закачливата кокни Барбара Уиндзор, най-известна с неприличните комедии Carry On, въплъщавала по-глуповата, жизнерадостна блондинка. Същият вестник (цитиран в книгата) я описва като „поразителна смесица от фалшива невинност и явна сексуалност". Този образ е запечатан в рекламна снимка за комедията Crooks in Cloisters (1964), където ококорената Уиндзор е облечена в бебешка нощничка и пухкави пантофи, а белокосата ѝ прическа е обемна.
Любовната връзка на киното с т.нар. „глупава блондинка" не му е попречила да предизвиква този стереотип. В началото на Legally Blonde (2001), с участието на Рийз Уидърспун като Барби-подобната Ел Уудс, амбициозният ѝ приятел прекратява връзката им заради ниските си очаквания към нея: „Ако ще ставам сенатор, трябва да се оженя за Джаки, а не за Мерилин." Но преценката му се оказва напълно погрешна, тъй като Ел е приета и процъфтява в юридическия факултет.
Въпреки това, много от ролите на Мерилин Монро също намекват за скритите ѝ дълбини, разкривайки нейната чувствителност и интелигентност. В Gentlemen Prefer Blondes (1953), Есмънд Старши - бъдещият тъст на шоугърл Лорелай Лий, изиграна от Монро, е изненадан от бързо мислещата блондинка: „Казаха ми, че си глупава. Не ми звучиш глупаво!" – възкликва той. „Мога да бъда умна, когато е важно", отговаря тя. „Но повечето мъже не го харесват."
Може би именно защото блондинките толкова често са подценявани, те са идеални фатални жени. В To Die For (1995) Никол Кидман играе Сузан Стоун - амбициозна руса синоптичка. Там нейната престорена наивност и чаровен външен вид прикриват безмилостното й амбиция, но когато истината излиза наяве, заглавия като „русата изкусителка" звучат като предупреждение. В крайна сметка културата сякаш застава на страната на блондинката, която пренебрегваме на свой риск. Както изпя Доли Партън през 1967 г.: „Тази глупава блондинка не е ничия глупачка."
