- Певицата напуска България на година и седем месеца, играе на немски, датски, шведски, английски, но никога не забравя майчиния език
- Само на 16 г., пее пред кралицата на Дания Маргарете II
- Дъщеря на оперната прима Елена Стоянова и
балетиста Александър Александров, тя се бори
сама с жестока конкуренция за всяка роля
Звездата на европейския мюзикъл Александра-Йоана Александрова дебютира в Софийската опера и балет и в България изобщо като Козет в "Клетниците". Световният спектакъл, режисиран от акад. Пламен Карталов, се играе на открито пред катедралния храм "Св. Александър Невски" девет поредни вечери до 2 август и събира изключителен състав от актьори и певци.
Във вихъра на сцената се откроява Александра-Йоана, в чийто вени тече любовта към изкуството, а нейният артистизъм се развива във всевъзможни посоки - тя е певица, актриса, модел, фотограф и вокален педагог. Родена в София, напуска България само на година и седем месеца и израства в Германия. Завършва магистратура по театър, филмови и медийни науки във Виенския университет, обучава се и в Университета по приложни изкуства в австрийската столица по филмова режисура и драматургия, а преди това в продължение на година учи актьорско майсторство в Krauss Drama School.
- Каква е за вас емоцията да играете Козет в мюзикъла "Клетниците" под звездите в София?
- За мен това е една магия. Влизаме в един съвсем друг свят, друг живот. Забравям, че съм аз, забравям, че съм в София, забравям кой ден е. С всички колеги са надяваме и публиката да е с нас в тези емоции от любов, щастие, тъга, мъка, надежда. За мен ролята на Козет е вяра, надежда и любов - светлината на този спектакъл. Затова и като малки подаръчета за добър час на всеки подарих свещичка като символ на светлината, за да се почувства всеки така, както аз, когато съм на тази сцена. Вълшебно.
Радвам се, че съм в такъв невероятен колектив, с такива звезди от телевизията, сцената, радиото, които са толкова сърдечни и човечни. Станахме истински приятели. Много съм благодарна и всеки път съм щастлива да мога да ги видя, да ги прегърна и да правя изкуство с тях.
- За вас това е дебют в Софийската опера и балет, макар да признавате, че пъпът ви е хвърлен именно там. С какво точно тази роля и тази продукция ви изкушиха?
- Това е също така дебют за мен изцяло в България и в "Клетниците". За една професионална мюзикъл актриса, аз съм завършила в консерваторията във Виена, това е една от ролите и един от спектаклите на продуцента Сър Камерън Макинтош, които трябва да бъдат в CV-то на всяка мюзикъл актриса. Това е продукция, която е класика. Затова, когато получих поканата за кастинг и след като бях одобрена и за ролята на Козет, и за тази на Епонин - за мен това бе двойно щастие. Обожавам и двата образа - те са много различни и в начина на пеене, и в начина на игра, но съм щастлива, че окончателното решение бе да играя Козет.
- Чувствате ли се като "обещана" на сцената като дъщеря на оперната прима Елена Стоянова и премиер-балетиста Александър Александров? Възможен ли беше изобщо друг път пред вас освен този на изкуството?
- Вярваща съм и според мен този талант ми е даден от Господ. Смятам, че това е задачата ми на този свят - да дам на хората това, което на мен ми е дадено. Да радвам публиката, да я карам да се замисля, да се пренесе в друг свят. Също така, винаги съм си мислила, че ако не е изкуството, бих се занимавала с психология и криминология. Казвала съм, че като стана на 80 г., ще уча криминология в университета. Но сега това е моят път - на сцената. Първоначално исках да се занимавам само с актьорско майсторство, защото не исках да бъда сравнявана с майка ми като певица и с баща ми като балетист и танцьор. Но установих, след като бях приета в държавното училище по актьорско майсторство във Виена, че ми липсва нещо. А именно другите два жанра - да пея, да танцувам. Тогава разбрах, че само в мюзикъла, който комбинира пеене, актьорство и танц, само там се чувствам на 100% себе си и абсолютно пълноценна.
- Притеснявали ли сте се в сянката на родителите ви?
- Не. Те нямат нищо общо с моята кариера. Винаги съм им била благодарна, че съм наследила от тях таланта си. Но никога нито съм имала връзки и контакти, нито някой да ме бута някъде, заради което да съм получавала роля. Много, много рано се изнесох от дома на родителите ми. Баща ми си е живял в Германия, майка ми в България, винаги са пътували да се виждат, защото те са щастливи заедно. Сама съм се борила за абсолютно всичко. Отидох да уча във Виена, откъдето тръгна моята кариера. От кастинг на кастинг. Винаги с много големи колеги съм се борила за роли и съм печелила. Това се дължи на моя труд и на това, че съм козирог и винаги искам да постигам повече и повече.
За първи път в София дори ми се случва да ме види някой от по-възрастните колеги на родителите ми и да ми каже например: "Колко беше малка, помня те на една репетиция как си играеше с реквизитите".
- През 2024 г. печелите немската награда "Тони" за най-добра актриса в главна роля за Мария Стюарт в мюзикъла "Кралиците". Поласка ли ви това признание? Или ви задължи още повече?
- И двете. Никога не съм очаквала, че мога да спечеля тази награда. Тя беше огромен подарък и чест. Самите номинации са голяма оценка от бизнеса, защото не публиката решава, а професионална комисия. В момента дори съм номинирана за най-добра актриса в Австрия в музикалния театър - което включва и опера, и оперета. Като съм номинирана с три много големи звезди на операта, а аз съм единствената от мюзикъла, номинирана за Австрия. На 17 септември ще бъде церемонията и ще разберем какъв ще е резултатът.
- Стискаме палци. Трудно ли е човек да блесне и да се съхрани в тази сфера? Жестока ли е конкуренцията?
- Да. Не защото има много хора, а защото има много талант на този свят, което е прекрасно. Смятам, че винаги може да се научи нещо от колеги, а наградите вдигат очакванията и изискват 120% от артиста. Не е лесно, но това е, за което живея.
- Имате и призове от World Championship of Performing Arts (2020 г.) в Лос Анджелис - за пеене, актьорство и като модел. В обувките на певица, актриса или модел най-вече изразявате себе си?
- Никога не съм искала да се фиксирам само в едно. Всичко това е изкуство. Винаги съм била много разностранна. Правила съм фотосесии и все още го правя, работя с най-различни агенции в телевизията, киното и рекламната индустрия. Имам диплома и по фотография. Много колеги съм снимала. Също така преподавам - вокален педагог съм. Изявявам се и като драматург, включително имам нов проект пред себе си. Предстои да направя и своя дебют в оперета през октомври във "Виенска кръв" в ролята на Франциска. Смятам, че един артист трябва да може всичко.
- Изявите ви като модел нещо като почивка ли са на фона на другите ви ангажименти?
- И да, и не. Мога да приемам такива предложения само когато не съм на сцената. Може да се каже, че е почивка, но в същото време те също изискват много физическа сила. Разнообразяват ме от сцената.
- Красотата помага или понякога пречи в музикалния бизнес?
- Това въобще не би трябвало да е от значение. В моделството е важно. Хубаво е човек да има хубаво излъчване. Смятам, че красотата идва отвътре. В мюзикъла много често ролите се получават в зависимост от това какъв типаж се търси. Така че, ако аз обожавам музиката на един образ, който искам да играя, но той не отговаря външно на моята визия - няма как да получа тази роля. За мен всеки един човек е красив, стига да е добър, откровен и да излъчва отвътре.
- Лесно ли сменяте жанра, тъй като пеете поп, рок, опера, оперета?
- От малка винаги съм искала да пея най-различни жанрове. За мен е важно гласът да може да се използва, защото само тогава един артист е 100% ценен. Ще имам майсторски клас в Широка лъка от 4 до 8 август. Искам да предам на учениците си всичките си знания и те да получат един куфар с умения, които могат да използват в зависимост от това какво се изисква от един артист. А не да казват: "О, не, аз пея само опера." Или: "О, не, аз пея само оперета." Разбира се, че трябва да я има и дарбата, но мисля, че упражняването, поддържането на форма и търсенето на нови и нови методи да се постига това е също толкова важно.
- Коя е най-предизвикателната роля, която сте имали досега?
- Всяка роля си има и положителните, и отрицателните моменти. Мария Стюарт беше една от най-трудните. Но също така и Мери Попинз, която играх в Швейцария миналата година. Трябваше да играя над езеро, на открито, да летя, като понякога не беше лесно от вятъра изобщо да се чува. Трибуната беше огромна. Имаше много деца. Чисто емоционално пък главната роля на Мина в "Дракула", която играх в Германия, беше наистина много трудна. Алиса в Страната на чудесата беше интересна роля, с много фасети. Смятам, че всяка една е имала своите трудности. Най-вече ролите, които съм играла по осем пъти на седмица. Като Ула в "Продуцентите" в Дания. Това физически понякога те тласка към един предел.
- Именно с ролята на Мери Попинз дебютирате в Швейцария. Как усетихте публиката там?
- Никога не съм очаквала, че толкова сърдечно ще ме приемат. Голям интерес имаше към мен. Не съм виждала толкова щастливи деца и толкова сияещи очи. Тичаха и ме прегръщаха, защото чувстваха, че сънят, който бяха гледали, е бил истина, и след него те могат да пипнат Мери Попинз. В публиката често имаше също така хора от "Дисни"- Лондон и Ню Йорк, както и хора от екипа на Камерън Макинтош. И то в дни, в които не се знаеше кога ще са в публиката. Те се оказаха най-големите ми фенове. Не е лесно да се задоволят именно те.
- А когато сред зрителите има и кралски особи, както ви се е случвало, вълнението още по-голямо ли е?
- Бях само на 16 г., когато пях пред кралицата на Дания Маргарете II. Знаех, че трябва да се докажа. А тя след това бе толкова симпатична и ме поздрави сърдечно: "Страхотно беше, прекрасно!" Въобще не знаех какво да кажа, липсваха ми думите в този момент, само кимах и държах ръката ѝ. Две години по-късно пях пред принца и принцесата на Дания и също трябваше да държа реч. Но вече бях по-голяма, вече бях пяла през кралицата, бях ходила на турне в Ню Йорк и имах по-друго самочувствие.
- Снимали сте в пълнометражни и късометражни филми, но бихте ли искали да се развивате още в киното? Бихте ли режисирали?
- С удоволствие. Режисирала съм 15-минутни филми, пращани на различни фестивали. Но като актриса също бих искала още изяви. Мислила съм си да направя пауза в сценичната си кариера, за да мога да обърна повече внимание на това да снимам. На година играя между 6-7 продукции и това е много, като не ми остава никакво време.
- Като вокален педагог какво на свой ред учите от вашите ученици?
- Научавам много чрез това как обяснявам всичко на студентите. Често един певец просто го прави. Винаги съм била от хората, които знаят точно защо и как да го правят. Майка ми беше моята първа вокална педагожка и след това, когато тя трябваше да играе Таня в мюзикъла "Мама миа", тя се обърна към мен и аз помагах. За нея винаги е било много важно пеенето да е един майсторлък, като чиста математика. Как се разпределя въздухът например, как се случва всичко. Така, обяснявайки на моите студенти, самата аз затвърждавам в себе си как теорията се вкарва в практиката. Радвам се, когато те също печелят конкурси, изпити, кастинги, и това за мен е най-голямата радост.
- Вълнувате ли се, че ще бъдете и асистент-драматург на световната премиера на мюзикъла "Центърът на света" (Die Mitte der Welt) през 2026 г.?
- Започнаха вече първите стъпки в този проект. Имахме уъркшоп и презентация как би изглеждал този мюзикъл юни месец пред важна публика за оценка от драматургична гледна точка. Беше много интересно за мен да бъда в колектива на композитора, либретиста, режисьора, продуцента и да мога да давам мнение. Нашето сценично изкуство не е вечно. Затова бих се радвала след края на кариерата си да мога да работя офстейдж именно над такива неща.
- Какво най-много обичате в България?
- Храната. Искам всички сладки, които съм яла като дете. Обожавам български кашкавал. Даже колегите казаха, че ще ми подарят кашкавал за премиерата тук. Времето също. Обичам да ми е топло, а на север, където съм израснала, винаги е студено. Обожавам морето. Хората, които са отворени и сърдечни. Като стъпя в България, се чувствам, сякаш се прибирам вкъщи.
- Как съхранихте майчиния си език и го говорите така добре?
- Благодарение на родителите ми. Вкъщи те ми правеха диктовки, подчертаваха с червено грешките. За мен е важно да знам колкото се може повече езици, защото те отварят врати. До момента съм играла на немски, на датски, на шведски, на български и на английски. Това е радост за един артист, защото така светът пред него е отворен за кариерата, която иска да изгради.
- Как си почивате?
- Обожавам да пътувам, даже да имам само два дни - сама, с приятели, с моя партньор. Да виждам планини, езера, да пълня очите си с красота. Обичам да снимам и да чета криминални книги.
- За какво мечтаете тепърва?
- В професионален план за мен би било страхотно да стъпя на английска сцена - на "Уест Енд". И също така на Бродуей. В киното - Лос Анджелис. Винаги си слагам високи цели, които също са и мечти, като се надявам един ден целите и мечтите да се съединят в една реалност. В личен план искам един ден да бъда съпруга и майка. Да имам семейство, защото това е нещо, което не бива да се забравя, колкото и голяма да е кариерата. Иначе няма да чувствам, че съм оставила нещо истинско на този свят освен изкуството ми.
