Днес тревожност, бърнаут и депресия често се замаскират от налуден стремеж към идеалност
В свят, в който постиженията се измерват с продуктивност, а почивката често се приема за слабост, перфекционизмът е не просто черта на характера, а социална валута. Да бъдеш “перфектен” - организиран, амбициозен, надежден, ефективен - изглежда като висша форма на адаптивност. Но
зад тази безупречна фасада
често се крие неуверен
вътрешен свят,
пронизан от тревожност, страх от провал и непрестанен вътрешен критик. Новите изследвания в областта на клиничната и приложна психология разкриват все по-ясно връзката между перфекционизма, генерализираната тревожност и обсесивно-компулсивните тенденции, пише сайтът mila.bg.
Тревожността на съвременния успял човек е тиха. Тя рядко се проявява под формата на панически атаки или отключена депресия. Много по-често тя се крие зад усмивки, забързано темпо и натрапчиво търсене на контрол. Този тип тревожност е високофункционираща – не парализира, а подтиква към още повече работа. Именно тук се проявява опасната съвкупност от перфекционизъм и тревожност - един психичен механизъм, който в началото изглежда продуктивен, но в дългосрочен план изтощава ума и тялото.
Проф. Пол Хюит и д-р Гордън Флет от Университета в Британска Колумбия са сред пионерите в изследването на клиничния перфекционизъм. В своите трудове те разграничават адаптивния перфекционизъм (стремеж към постижения) от дезадаптивния – този, който се съпровожда с усещане за неадекватност, хроничен стрес и страх от неодобрение. “Перфекционизмът често е маска на дълбока несигурност и нужда от външна валидизация”, казва Хюит. “Когато стремежът към съвършенство се ръководи от страх, а не от стремеж към развитие, той се превръща в рисков фактор за психичното здраве.”
Изследванията на Американската психологическа асоциация (APA) също потвърждават тази тенденция. Проучване от 2023 г. показва, че 67% от хората с високи перфекционистични показатели демонстрират и значими нива на генерализирана тревожност, а 40% имат симптоми, сходни с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това не означава непременно клинична диагноза, но подчертава колко тясно са преплетени тези състояния.
Функциониращият тревожен човек се отличава с високи стандарти, хронична самокритичност, чувство за вина при неуспех и силна нужда от контрол над резултатите. В сърцевината на този профил стои убеждението, че любовта и приемането са условни – трябва да бъдеш добър, за да заслужиш. Това убеждение се формира още в ранното детство и често се подсилва от родителски или културни модели на строгост, съревнование и идеализиране на успеха.
В професионален контекст този механизъм води до бърнаут. Прегарянето при перфекционисти често настъпва внезапно – външно те изглеждат в пълен контрол, докато в един момент настъпва психическо срутване. Те не умеят да почиват, защото почивката поражда вина. Те не се радват на успехите, защото веднага преминават към следващата цел. Това хронично напрежение води до физически симптоми – безсъние, главоболие, гастроинтестинални проблеми, както и до психоемоционална изтощеност.
Различни терапии носят решение
Един от по-новите терапевтични подходи към това състояние е Схема терапията (Schema Therapy), разработена от д-р Джефри Йънг. Тя се фокусира върху т.нар. ранни дезадаптивни схеми – устойчиви мисловни модели, които определят как възприемаме себе си и света. При перфекционистите с тревожност често доминира схемата “непостижимите стандарти” и “условна обич”. Целта на терапията е не просто да се намали симптомът (напр. тревожността), а да се трансформира цялата схема чрез емоционално преживяване и поведенческа промяна.
Друг перспективен метод е подходът на ACT (Acceptance and Commitment Therapy), който насърчава приемане на вътрешните преживявания (вместо борба с тях) и действие в посока на ценности, а не страх. Вместо човек да се стреми към “безупречност”, той се учи да живее в съгласие със значимото за него дори когато усеща несигурност или тревога.
Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) също остава ефективна, особено при работа със самокритични мисли и ирационални убеждения за стойност и постижение. Един от ключовите моменти е да се научи човек да приема провала не като доказателство за неадекватност, а като естествен елемент от процеса на учене и развитие.
Важно е да се подчертае, че лечението и промяната изискват време.
Перфекционизмът често
е структуриран в
самата идентичност
на личността. Изграждането на нова представа за себе си – такава, която допуска грешки и емоционална уязвимост – е процес, който се нуждае от съпричастност, търпение и професионална подкрепа.
В едно общество, което възнаграждава свръхусилието, може да изглежда радикално да избереш почивка, умереност или отказ от перфектното. Но точно в този избор се крие свободата. Свободата да не бъдеш постоянно в режим на постижение. Свободата да бъдеш човек, а не машина за резултати.
Избери несъвършенството
Най-смелото, което един съвременен перфекционист може да направи, е да си позволи да бъде несъвършен – уязвим, променящ се, жив. Не защото се е провалил, а защото е избрал себе си пред страха. И в този избор се ражда истинската устойчивост.
Още интересни теми за живота, хората, здравето, модата и красотата четете на сайта MILA.bg
