- Сила и мотивация винаги съм черпила от любовта. Няма лесно в този живот. Или се бориш, или другото не е опция за мен, казва моделката, която пострада тежко при пътен инцидент през 2018-а
- Не попаднах на правилните доктори още в началото, иначе най-вероятно всичко щеше да е зад гърба ми отдавна
- С Дивна нямаме отношения. Имали сме мисия в този живот, изпълнили сме си я
7 години. 44 операции, от които 43 с пълна упойка. Болка, страх, умора, разочарования... В такъв огън се изковава железният характер на моделката Кристин Илиева, която днес няма нищо общо с момичето, което на 12 март 2018 г. пострада тежко в катастрофа с автомобил, шофиран от певицата Дивна. Днес тя все още не може да сгъва десния си крак, предстоят ѝ още операции, но е готова за всяка буря, защото вече знае, че е несломима. Тежките изпитания - минали и предстоящи, я превръщат в силната жена, която винаги е искала да бъде. Кристин помни всяка секунда от катастрофата и без притеснение говори за всичко, през което е преминала, защото е приела за мисия да показва на хората, че животът е дар и борбата си заслужава.
- Кристин, през март станаха седем години от инцидента, който преобърна живота ти. Как се чувстваш днес?
- Минаха цели 7 години, така е. На моменти сякаш беше преди месец, а на моменти все едно един друг живот. А днес се чувствам повече от прекрасно. Може би сега съм в пика на това да се чувствам добре и в хармония със себе си. Телом и духом.
- Как съумя да преминеш през 44 операции? Какво изпитание беше всяка една - не само физически, но и психически?
- Съзнанието ни така е устроено, че да не помним физическата болка, но психически много пъти ми се е случвало. Дори и до днес имам моменти, в които рухвам, но оставям на емоциите и болката да преминат и продължавам напред. Ако преди съм се усещала слаба и депресирана с месеци, после започнаха да стават седмици, сега повече от ден и половина не си позволявам да се чувствам така.
- Защо се наложиха толкова много интервенции? Предстоят ли още?
- За съжаление, не попаднах на правилните доктори още в началото и не знаеха какво да правят и това доста лоша роля изигра. Така да го кажем: ако бяха компетентни да знаят какво да правят, или най-малкото да кажат, че нямат ресурсите или знанието как да процедират, сега най-вероятно всичко щеше да е зад гърба ми отдавна.
Още в самото начало една от най-големите грешки беше, че не предприеха операция на счупената бедрена кост, а само сложиха външен фиксатор. Така седях около 40 дни, освен това цялото ми дясно бедро беше разкъсано и имам огромна загуба на мускулна тъкан, и вместо да направят трансплантация на кожа, си седях така. Което породи и много голяма инфекция в организма ми. Да не казвам, че бяха и толкова мърляви, че имаше моменти, в които половината ми крак беше гноясал. Пълен ужас!
По някаква случайност родителите ми намират контакт и заминавам за Турция, където при първата ми операция установяват, че има забравено парче плат в мен (отново немарливост на докторите в България) и че CRP-то ми е около 312 при допустима горна граница 5, а в България ме изписват с драстично по-ниски стойности. Общо взето, ако не бях заминала за Турция, най-вероятно нямаше това интервю да съществува, защото щях да направя сепсис, макар докторите да успокояваха и мен, и родителите ми, че “всичко е наред”.
В момента правя консултации с нови специалисти за последващи операции.
- Битката с болката ли е най-страшна и тежка? Откъде черпиш сила и мотивация?
- Тук вече проблемът не е болката, а множеството разочарования, с които съм се сблъсквала по пътя на лечението ми. Надеждата, вярата в един момент остават толкова на заден план, че борбата със страха дали всичко ще е наред, или ще е поредният неуспешен опит, са по-неприятните. Сила и мотивация винаги съм черпила от любовта. За мен тя е най-силното и истинско усещане на този свят. Тя е двигателят на това светът да съществува. Любовта на близките ми, на партньора ми и на хората, които ежедневно ми изпращат подкрепа.
- Имало ли е моменти, в които си се чувствала уморена и обезверена? Измъчвала ли те е мисълта: “Защо на мен?”.
- Много пъти. В началото съм се питала именно този въпрос. Вече разсъждавам по много по-философски начин. Имало е да става, станало е. Спасило ме е от нещо много по-лошо. А умората е станала толкова хронична, че вече съм свикнала с нея.
- Според оценката на лекарите ще можеш ли скоро да сгъваш десния си крак?
- Някои казват да, други не.
- Разбра ли за себе си, че си несломима?
- Абсолютно да! Нищо и никой не може да ме бутне вече. Знам коя съм и през какво съм минала.
- Останало ли е много общо между Кристин преди онзи 12 март на 2018 година и Кристин днес? Какви уроци научи?
- Освен че съм в същото тяло, друго общо нямам. Ставам жената, която винаги съм искала да бъда. Силна, отговорна, независима, целеустремена, обичаща себе си. Уроците са безброй, но един от най-важните е на ТЪРПЕНИЕ.
- Понякога сънуваш ли катастрофата? Има ли момент от нея, който не можеш да забравиш?
- Не, никога не съм я сънувала. Не ме плаши. Мога да отговоря абсолютно свободно за нея и открито. За добро или не - помня всяка една секунда от нея, сякаш беше вчера.
- В какви отношения сте с Дивна днес?
- Никакви и така и ще си остане. Имали сме мисия в този живот, изпълнили сме си я. Надявам се и тя да го приема по този начин и да е намерила мир в душата си.
- В най-трудните моменти кой е бил и е до теб? По-лесно ли се преминава през всичко, когато знаеш, че те държат здраво за ръката?
- Семейството ми. И да, ясно е, че когато имаш близки до теб, е много по-лесно. Имало е моменти, в които съм се борила и сама, но така съм го усещала.
- Как успя през последните години освен всичко да съчетаваш всички операции, болнични престои и дискомфорт с професионалните си изяви и кариера на модел?
- Трудно, но няма лесно в този живот. Или се бориш, или другото не е опция за мен.
- Външната красота нищо ли е без вътрешната?
- Всичко е въпрос на настройка. Ако си красив отвътре, си красив и отвън.
- Какви качества изисква успехът в модната индустрия? Има ли “хищническа” конкуренция в тези среди днес?
- Вече не съм в тези среди, както бях преди.
- Какви цели си си поставила за професионалното си развитие тепърва и какви мечти имаш за бъдещето изобщо?
- Да бъда здрава, това е най-важното за мен. Професионалните цели си остават за мен, като станат, ще се разбере.
- Как си почиваш? Какво обичаш да правиш във времето, което е само за теб?
- Най-много си почивам с книга в ръка, неизменна част от ежедневието ми е. Или в залата, докато тренирам, или в планината. Тогава умът и съзнанието ми си почиват.
- За какво си благодарна и разбра ли каква е тайната на щастието?
- Благодарна съм за възможността да имам втори шанс да го изживея този живот и тайната за мен е да обичаш себе си. Когато започнах да го правя, започнаха да ми се и случват прекрасни неща и да срещам прекрасни хора. Всичко идва от любовта към нас самите.
