- Актьорът прегърна Юлиана половин година след новата надежда, родена от едно негово интервю в "24 часа" - тогава обяви, че издирва жената, с която имат един и същ баща
- За мен това е последното чудо на света! Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!, написа му тя, след като се видяха за първи път в градинката на храма "Свети Седмочисленици" в София
Чудесата са възможни! 39 години след като разбира, че има сестра, актьорът Димитър Маринов я намери и сбъдна мечтата си да се запознае с нея.
Април 1986 г. - 21-годишният Димитър Маринов отива в Русе, за да намери биологичния си баща и да се запознае с него. На вратата на апартамента му среща момиче, с което си казват само “здравей”. Разбира, че има сестра. Никога повече след онзи ден не вижда баща си. Никога повече след онзи миг не вижда сестра си.
Декември 2024 г. - Димитър Маринов е повече от популярен. Той е първият българин, качил се на сцената на оскарите. Но и известността не помага да се открият със сестра му. В интервю за “24 часа” актьорът споделя мечтата си – 38 г. след онова “здравей” в Русе да се запознае с нея.
Множество хора се ангажират с
мисията на Димитър Маринов и “24 часа”
да тръгнат по следите на семейството на актьора.
Юни 2025 г. - чудото се случи! 39 години и 2 месеца по-късно Маринов намери и прегърна сестра си след сълзи от щастие.
“24 часа” има удоволствието да разкаже щастливия завършек на тази история, на този личен филм за “Оскар”, чийто финал всъщност е начало. За брат и сестра, които вече ще споделят емоциите от живота заедно.
Когато разбрах, че сме я намерили, половин час тихо си поплаках. И после в следващия половин час тихо се посмях. Усетих емоция, която отново и отново доказва, че кръвта вода не става. Цял живот съм мечтал да имам дъщеря, защото знаех, че имам сестра. Имам две прекрасни момчета. Дъщеря не получих, но най-после “получих” сестра си, описва актьорът пред “24 часа” силните чувства след новината, че търсенето е дало резултат.
Дали самият той е вярвал след толкова години? Дали нещо в самия него се е променило след онова интервю за “24 часа” в края на 2024 г. и общата цел – да намерим сестра му?
Възпламени се надеждата. Толкова години съм си мечтал за това, но сякаш надеждата вече угасваше. Сега усетих някакъв вид възраждане. Надеждата оживя отново. Това, което беше озадачаващо за мен, е, че след цялата ми популярност през последните години никой никога не се обади. Това донякъде много ме уплаши. Предположих, че може родният ми баща да е починал, че сестра ми може изобщо да не е в България... Дори през акъла ми мина и най-страшното за нея... Но когато надеждата отново се възпламени, си казах: “Това е Божа работа. Явно нещо ще се случи. Няма начин да не се случи. Поне ще знам”. В момента, в който се оказа, че я намерих, разбрах, че
моята популярност не е означавала
абсолютно нищо, защото сестра ми
никога не е знаела, че има брат
Баща ни никога не ѝ е казал, че има брат. А тя не е от този вид хора, които са фенове на телевизията, на медиите като цяло. Живее много частен, скромен живот. Предпочита да чете и да твори. Толкова съм щастлив, че се намерихме, отговаря Димитър Маринов.
А съдбата наистина си знае работата. Актьорът в момента не е в Холивуд, а в родината си. Изпълнява част от изреченото в онова същото интервю, че все по-често и по-често ще се връща в България, защото самият той иска “да връща” на бъдещите поколения. Димитър Маринов е в родината за националното турне “Идвам при вас”, с което представя книгите си “Към сцената” и “Към екрана”.
На 8 и 9 юни 2025 г. са едни от най-емоционалните моменти от турнето – в Русе. Завръща се в града на своя баща за първи път от онази 1986 г. И сякаш магията се отключва. Именно там долита дълго чаканата новина. Пръстът на съдбата, решила развръзката да е именно в този момент, се оказва среща със заместник-кмета на Русе Димитър Недев, който пък се оказва, че преди доста години е работил с бащата на Димитър Маринов в корабния завод в Русе...
Скоро след ударната вълна от позитивна емоция Димитър има телефонния номер на сестра си. Не иска да се бави повече. Набира я...
“Юлиана...” Да!” Казва се Юлиана, толкова хубаво име. Но още по-хубавото – такъв страхотен човек. Моята сестра, не може да скрие щастието си той.
В първия момент тя затваря телефона. После се обажда и чува: "Аз съм твоят половин брат". "Димитър Маринов" не върши работа по обяснените вече причини, че известността невинаги е достатъчна. Но "твоят половин брат" носи и на нея много сълзи и смях.
Сестра му живее в София. На него му предстои кратко връщане в столицата, преди турнето из страната да продължи. Ясно е, че това прибиране в София ще е незабравимо. За двамата.
13 юни 2025 година - Димитър се срещна с Юлиана. Брат и сестра заедно след 39 г. и 2 месеца, над 470 месеца, 2045 седмици, 14 318 дни. Какъв щастлив петък, 13-и, само!
Единственото, което ми се искаше, е силно да я прегърна. И го направих. Прегръдката в момента, в който се видяхме за първи път в градинката на “Свети Седмочисленици”, сякаш продължи вечност, разказва с треперещ глас Маринов.
Емоцията беше в очите ѝ. Това, което най-много ме шокира, е, че ние страшно си приличаме. Особено в носовете, смее се актьорът. Е, нейният не е толкова голям като моя, но има подобна форма. Двамата имаме много общи черти с баща ни. Но шокиращото беше, когато тя ми показа снимка на дядо си – бащата на баща ни. Моята прилика с този човек вече беше уникална.
Имахме чувството,
че сме се познавали цял живот
Много интересно усещане. Говорихме си много лесно. Без напрежение. Имаше много емоция, но не и напрежение. Самата тя каза: “Имам чувството, че ние винаги сме се познавали и винаги сме си говорили”. А аз: “О, боже, точно това си мисля в момента и исках да ти го кажа”.
Такъв момент на емоция. Такова уникално “затваряне” на една глава от книгата на моя живот..., поема си дъх и оставя пауза, място за многоточие, сякаш за да покаже, че това “затваряне” на глава е начало на нова. Но вече с неговата сестра.
А бурята от емоции е и в сърцето му, и пред очите му - в едно съобщение, изпратено от Юлиана: Едно е сигурно - че ще се хваля наляво и надясно, че вече и аз имам брат. Силно се съмнявам, че ще смая някого, защото много хора имат. Но за мен е последното чудо на света! Благодаря ти! Благодаря ти, че те има!
През 1986-а открива баща си, а на прага се разминава с рижаво момиче
Димитър Маринов вече е на 60 г., когато в края на 2024-а разказва в емоционално интервю за “24 часа” как е открил баща си и е разбрал, че има сестра. История от 1986 г.
“Реших да намеря моя роден баща, за когото не знаех нищо. И чрез приятели на майка ми, тя не знаеше, аз успях да го намеря в Русе. И да го изненадам. Беше през април 1986 г. Аз се появих. И каква беше изненадата? Съпругата му нямаше идея. Измислих глупава лъжа: “Здравейте, аз съм колега на вашия съпруг Петьо. Идвам от София, тук съм само за 2-3 дни. Исках само да се отбия да го видя”. Аз съм на 21 г. Пълна глупост. Мисля, че на жената веднага ѝ стана ясно. Като ме погледна... Ние много си приличахме... И в този момент се появи моята половин сестра. Та баща ни е един и същи. Рижаво, много приятно момиче, слънчево, усмихнато. Излизаше. Само си казахме “здравей”.
Жената ме покани на кафе. Бяхме на терасата. Погледна ме: “А сега ми кажете истината”. А аз: “Госпожа, ще ви кажа истината. Аз съм синът на Петьо. От Данчето, учителката. Но искам едно да знаете - аз не съм дошъл да търся нещо, да искам нещо. Не съм негативно настроен, да питам, да търся сметка. Не. Като момче аз просто искам да видя кой е баща ми. Чисто любопитство. Имам си прекрасно семейство. Съпругът на майка ми се грижи прекрасно за мен. Осиновен съм от лелята...”. Тя ми разказа, че когато съм бил на 3-4 години, една от лелите на родната ми майка се е срещнала с него на улицата и му е казала, че има син. Той я е игнорирал, не е искал да говори. По-късно в семейството е забранено да се говори по тази тема. Беше квартал на Русе, в главата ми е останало “Изгрев”. Дори сега да отида, едва ли ще се сетя къде беше точно. Но знам, че имам половин сестра, която никога повече не съм виждал... Тогава оставих телефон, адрес... Когато баща ми се върна, май беше ходил до пазара, изпадна в тотален шок. Влезе. Висок, хубав мъж. Седнахме на масата. Съпругата му се направи на разсеяна. Каза ми аз да му го съобщя. “Някакъв твой колега е дошъл”, каза му и отиде да приготвя вечеря. Много я заболя милата, но и мен - също. Чувствах се отвратително. Аз не исках да им причинявам това, но исках да знам. Излезе милата, а брат ми, с когото сме от една майка и двама различни бащи, чакаше долу в колата. Седнахме на масата. Баща ми остана без думи. Казах и на него, че нищо не желая. Тогава сподели, че били в много трудна ситуация, дъщеря им е на 18 г., иска да излезе от къщи. Оказа се, че тя е на същата възраст като брат ми. Била много влюбена, искала да се омъжва, те били много стресирани, уплашени. Моментът бил много лош. И аз - на всичкото отгоре. Казах, че страшно съжалявам, че уцелвам такъв момент, и затова ще си тръгна: “Благодаря за вечерята, няма нужда. Но ето моя адрес, моя телефон в София. Ако решите да поддържаме връзка, ще бъде прекрасно да си станем приятели. Ще бъда много щастлив да се запозная със сестра ми...”. Говорим за 10-ина минути, прекарани с него. Още веднъж им казах, че съжалявам, но си тръгвам. А ако те решат да сме в контакт, ще се радвам... Баща ми дойде да ме изпрати. Влязохме в асансьора. Беше на 6-ия или 7-ия етаж. Слизахме надолу. Казва ми: “Надявам се, разбирате в каква ситуация сме. Много съм шокиран. Не знам какво да кажа”. Казах му: “Вижте, ако се обадите, с удоволствие ще дойда пак до Русе. Може да отидем за риба. Вие сте добре дошли в София...”. И така остана”, разказа Димитър Маринов.
Телефонът никога не звъннал с чакания глас от Русе в онези години. Нямало сигнал и в последните години, когато името му е познато за почти всеки българин...
“Никога никой по никакъв начин не се свърза с мен. А и сега - въпреки всичко, което се случи с мен в последните пет години. Това си е негово решение. Не знам дали той е все още жив, дай боже, дано да е. Неговата съпруга - също. Но аз съм убеден, че сестра ми е някъде там. И ако наистина е някъде там, за мен ще бъде безкрайно удоволствие и щастие да я срещна един ден”, казва Димитър Маринов пред “24 часа”. И така от декември 2024 г. се ражда новата надежда за мечтата му.
Половин година по-късно чудото се случи!
