В началото на Страстната седмица – на Велики понеделник, ще започне деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква. Варенето на светото миро ще се случи в притвора на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски".
14 април - Велики понеделник
В Патриаршеската катедрала ще бъде отслужена Преждеосвещена света литургия, а след нея Българският патриарх Даниил ще отслужи водосвет и ще поръси със светена вода мироварните съсъди и материали и ще влее от светената вода в мироварния казан. След това свещениците ще влеят в казана бяло гроздово вино и маслинен елей. Патриарх Даниил ще прочете Първото зачало от предвидените евангелски четива. Докато се вари мирото свещеници ще четат светото Евангелие, както и по старшинство ще разбъркват казана със съставките.
15 април – Велики вторник
След отслужването на Преждеосвещена св. литургия в Патриаршеската катедрала ще бъдат долети останалите количества вино и елей и мироваренето ще продължи по установения ред до 19 ч., когато е началото на Последованието на Жениха. В същия ден ще бъде съставена сместа от ароматни билки, смоли и етерични масла.
16 април – Велика сряда
След отслужването на последната за църковната година Преждеосвещена св. литургия в Патриаршеската катедрала мироваренето ще приключи, като Българският патриарх Даниил ще прибави подготвените предварително аромати: извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. В 18 часа готовото вече миро ще бъде излято в специалните конкуми за съхранение.
17 април – Велики четвъртък
На 17 април - Велики четвъртък, преди началото на св. Василиева литургия Предстоятелят на Българската православна църква Негово Светейшество патриарх Даниил, архиереите от Св. Синод и свещенството с литийно шествие ще внесат конкумите с новото миро в светия олтар. Там конкумите ще бъдат поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от свети олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото. В същия ден след края на св. Литургия духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия Синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на Синодалния параклис „Св. цар Борис - Покръстител". Съдовете ще бъдат поставени след това в Миротеката на Св. Синод за съхранение.
МИРОХРАНИТЕЛНИЦАТА НА БПЦ
Миротеката е специално помещение, в което се съхранява светото миро. Намира се в приземния етаж на Синодната палата, точно под синодалния параклис, посветен на св. цар Борис - Покръстител.
Конкумите
Конкумите са специалните съдове, в които се съхраняват двадесетлитровите стъкленици със свето миро. Те са осем на брой, но тъй като при различните мироварения количеството на миро варира, то не всичките осем съда се пълнят.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА МИРОВАРЕНЕТО В БПЦ
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През XIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I (+1363) се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара. През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на предстоятеля на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен „алабастър". През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ - 5,5 литра свето миро. С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
Първо мироварене
На 6 април 1950 година, Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни. Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия Синод на Левкийския еп. Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността „викарий на Софийския митрополит" от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия Синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
Второ мироварене
Става през 1961 г., след като през 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква свиква на 8 май църковно-народен събор, на който се възстановява патриаршеското достойнство на родната Църква и за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.
Третото мироварене
Третото мироварене се случва през 1974 г. при първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който заема патриаршеския престол през 1971 г. Освещаването на мирото се извършва на Велики четвъртък - 11 април.
Четвърто мироварене
Четвъртото мироварене се извършва през 1988 г. отново от Българския патриарх Максим, който тогава в съслужение с архиереите от Св. Синод извършва освещаването на мирото на Велики четвъртък.
Петото мироварене
Петото мироварене в историята на БПЦ се случва през 1995 г.
Шестото мироварене
Шестото мироварене се извършва в Страстната седмица през 2002 г.
Седмото мироварене
Седмото мироварене започва на 13 април 2009 г. и е извършено от Българския патриарх Максим и синодалните митрополити. Така в историята на БПЦ патриарх Максим е предстоятелят извършил пет мироварения.
Осмото мироварене
Осмото мироварене се случва през 2018 г. от Българския патриарх Неофит. Освещаването се извършва на Велики четвъртък, 5 април.
Девето мироварене
Деветото мироварене в най-новата история на БПЦ ще бъде първото такова след избора и интронизацията на Българския патриарх Даниил.
