Албумът "Изповед на един син", посветен на родителите му, събира класика с авторски произведения на композитора, който вече е и с научна кариера – доцент и доктор
Вкъщи винаги е имало музика - говорило се е за нея, слушала се е. Баща ми композираше и пишеше творчеството си. Имам бегли спомени как с майка репетираха дадена песен, а ние сме със сестра ми в другата стая да не пречим, за да си свършат работата. Имали сме грамофон, касетофон, татко носеше записи, за да ме “зарибява” в музиката. После, като седнах на пианото да свиря като дете, и от моите пръсти излизаха вече звуци.
Така забележително талантливият пианист и композитор на джаз музика Ангел Заберски-син си спомня ранните си години. Като дете на истинско музикално семейство - баща му е големият композитор Ангел Заберски, а майка му - естрадната певица Маргарита Радинска, той и сестра му няма как да избягат от изкуството. Вкъщи слушат сериозна музика - оперна, симфонична, класики, но и забавна - например българските естрадни песни от 50-те до 80-те години. “Това са песните и творчеството на всичките колеги на моите родители”, добавя Заберски. Но познавали и американските звезди като Франк Синатра, Нат Кинг Кол, Ела Фицджералд, Сара Вон, Куинси Джоунс.
Впрочем съвсем наскоро Заберски представи последния си албум, наречен “Изповед на един син”. Композиторът вече работи по него, когато майка му си отива от този свят през юни миналата година. След смъртта ѝ той решава за първи път да посвети свой албум на родителите си. “Благодарение на тях аз съм музикант днес”.
Албумът вече беше представен в София и Пловдив с програма от класически, джазови и фолклорни пиеси за голям щрайх оркестър, брас квинтет и популярни солисти. В него са включени освен авторски произведения на Заберски-син и известни световни теми като “Половецки танци” на Бородин, Хофмановите разкази на Офенбах, “Лунната светлина” на Дебюси, както и пиеси с фолклорна насоченост като “Тракийски напеви” и песента “Вода” на Стунджи и Елица, с която се явиха на “Евровизия” през 2007 г. и стигнаха до 5-о място. В програмата участват оркестърът на Пловдивската опера, кавалджията Недялко Недялков, Михаил Йосифов, Стоян Янкулов - Стунджи и Борис Таслев. В края на март Заберски представи албума си и в театър “Българска армия”. “Невероятен концерт стана, великолепна публика.
Нямам нужда от количество,
имам нужда от качествена публика
Пълна зала, имахме 4 биса, не ни пускаха да си тръгнем, видях и млади хора”, разказва композиторът. Очаква се през есента да представят албума и в други градове като Варна, Бургас, Добрич, Русе. Освен това вече има покана да участва с тази програма на джаз фестивала в Банско тази година.
“Мен ме свързват като музикант чисто с изпълнителско творчество. Аз съм пианист, влюбен съм в джаз музиката и все още свиря. Но преди всичко съм композитор, аранжор, оркестратор и музикант”, разказва за себе си Заберски. Обича и симфонична, и оперна музика, винаги го е вълнувала и американската популярна музика.
От творчеството на баща си най обича песента “Лунната соната”, която печели втора награда на “Златният Орфей” през 1968 г. Тя е по текст на Кольо Севов и е изпята от Лили Иванова. Също и “Калиакра”, която взима първа награда през 1965 г. отново на фестивала. Тя е в изпълнение на Мими Николова по текста на Слава Семирова и Емилия Захариева. От песните на майка си любими са му “Кукла на конци”, “Ти идваш като вятъра”, “Първата среща” и много други.
“От майка съм взел фигурата на краката”, шегува се Заберски. Иначе е наследил скромността ѝ - “тя наистина беше скромен човек”. А от баща си безспорно е взел таланта за музика.
Ангел и Маргарита Заберски вземат лесно решение как да кръстят децата си - синът носи името на баща си, а дъщерята - на майка си. Заберски-син е по-голям от сестра си с 2 години и 5 месеца. Като деца двамата постоянно си играят, а като малко по-големи е имало случаи, в които се е налагало Заберски да я защитава на площадката.
Разбира се, случвало се и да се посдърпат, при което тя го портила на родителите им.
“Бях привикван на разговор и на дърпане на ухо
Не са ни били. Майка беше по-мекушава, татко - по-строг в такива случаи и със сериозен поглед”, обяснява Заберски.
Да бъде почтен, морален, честен, трудолюбив и отговорен - в тези качества Маргарита и Ангел Заберски възпитават сина си. “Това са все хубави неща, които изграждат добра ценностна система. И смея да кажа, че съм такъв”, смята Ангел-младши. Като дете е кротък - такъв му бил характерът, а “лудостта” му е била вътрешна. Винаги е имал страхотно уважение и респект към родителите си и никога не си е позволявал да прекрачва граници. “Майка през годините вика: “Ти, ако не беше изпълнителен и послушен, нямаше да си това, което си сега”.
Не е имал тежък пубертет. “Не са били викани родителите ми в училище, за да им се оплакват. Явно от по-малък съм съзнавал, че трябва да пазим родителите си, защото ти правиш бели, ама хората отиват и слушат нехубави неща за децата си. Аз и сестра ми сме правени с любов, появили сме се на този свят и нямаме право да излагаме родителите си, все пак те бяха не кои да е за времето си”, категоричен е той.
Много бързо учил. Майка му казвала: “Ти помнеше, научаваше уроците си”. Не че е бил пълен отличник. “Всичко е било подредено и аз всичко изпълнявах. Учих си уроците, свирил съм на пиано като дете още в Детската музикална школа и имах много време за истинска игра.” Захласва се с футбол, игра на топчета, да кара колело, народна топка, ластик, криеница - всичко, с което децата се забавляваха навремето.
“Не са ме шили в “Пирогов”, но имах
рани по коленете и лактите”
Със сестра му много пътували с родителите си. “Ние с баща ти много-много не искахме да ходим на море, не ни беше чак толкова важно, но го правихме заради вас, защото бяхте деца и естествено имахте нужда”, разказвала майка му.
У тях много важно място заемали семейните празници като Великден, Бъдни вечер, Коледа. “Имаше си традиция. Имаше семейство в истинския смисъл на думата и малко повече патриархат. Имам прекрасни родители, с които много се гордея и, надявам се, те от горе да се радват на това, което правя.”
В момента Заберски-син е част от “Ангел Заберски трио” заедно със Стунджи и Борис Таслев, както и от формациите “Ангел Заберски биг бенд” и проекта “Симфони джаз” с Мишо Йосифов. От 26 години преподава джаз импровизации в Нов български университет, където вече е с титлите доцент доктор.
