Габровецът прави първия български холдинг
Аз съм 100 процента селянин" – така твърди приживе за себе си роденият през
1873 г. в Габрово Пенчо Семов. Той е син на пътуващия търговец Иван и земеделката Бона от габровското село Цвятковци. След години Пенчо ще е милиардер – със стотици милиони в банкови сметки и останалото до милиарда – в активи на собствените му предприятия. При цялото това богатство в основната му канцелария в някогашната габровска фабрика "Успех" той се задържал само когато имал да подписва договори и да чете официални писма. През останалото време сядал на пейката до входа. Там можел да види всеки работник, да поговори с него, да реши какъвто и да е въпрос, свързан с фирмата, а като собственик в непринуден разговор да разбере настроенията и щенията на работниците си.
През целия си живот
изповядвал максимата, че "Държава без индустрия е колония"
Покрай баща си едва 11-годишният Пенчо подхванал търговия по тутраканските и румънските друмища, паланки, села и градове. По това време такива хора били наричани търговци кърджии. След три години странстване по добруджанските пътища и малко поспестени парици си извоювал в бащините очи правото да отвори дюкян в Тутракан. За да върти собствена търговия, Пенчо завързал полезни връзки в Букурещ и Галац и често ходел до тия градове. След година, като позакрепнали търговските му дела, започнал да задява девойките, но те го отминавали с гробовно мълчание – какъв е този момък, който, вместо да се напери, ходел с потури и калпаче. И като разбрал причината да е пренебрегван, Пенчо си купил три костюма наведнъж, та изведнъж момите видели другото му лице – хем богат, хем добре облечен, и се втурнали да го подкачат. Понеже две добрини на едно място не се сбират, баща му Иван по свои пътища научил, че синът му не си гледа само търговията, ами и се облича алафранга, сиреч по "французките моди". Пристигнал в Тутракан, прибрал костюмите и пак облякъл сина си в потури и нахлузил на главата му калпака. И като връх на всичко впрегнал кончето в каруцата, натоварил стоката и отново пратил сина си да търгува по пътищата.
Тъй Пенчо преживявал, докато станал войник. Веднъж на път от Тутракан за родното си село отседнал в хана на Гъдю Талев в Габрово. Там видял щерката на ханджията и останал поразен от красотата . Тя била 16-годишна, но като практична габровка не държала на изисканото облекло, а гледала човека. На следващата година Аница завършва гимназия, а по това време тя е мома за омъжване, та баща решил да я даде на заможен търговец. Тя обаче твърдо отказва и без никакъв страх заявява името на бъдещия си съпруг – Пенчо Семов. Той пък преброява скътаните за сватба пари –
6000 лева, и с част от тях с тъста си поставят началото на фабриката за сапун "Талев-Семов",
като двамата участват с равни дялове. Продават сапуна из Добруджа и селата покрай Дунава. Скоро младото семейство постига и необходимото условие за щастлив брак – да са отделени от тъст и тъща, от свекър и свекърва, като си купуват собствен дом. Раждат се децата му Иван и Бонка. През 1901 г. Аница и Иван в разстояние само на 4 месеца умират от туберкулоза. След две години същата съдба има и Бонка.
Между двете трагични събития Пенчо Семов се е оженил повторно – за Рада Пантева. Тя е жената, чиито роднински връзки подпомагат всичките му големи финансови и икономически успехи. Този род има и любопитно продължение – Поли Пантев, който бе убит на остров Аруба като наркотрафикант, но имаше 9 фирми в групировката СИК, е праплеменник на Пенчо Семов. Той е правнук на най-малката му сестра Дешка, която се омъжва за Петър Гедев, и по тази линия е внук на дъщеря им Райна.
През 1904 г. известният за времето си габровски кожар Андрей Момерин решава да търси нов бизнес и създава вълненотекстилна фабрика. За начинанието обаче няма нужните пари. И привлича за съдружници Пенчо Семов и зет му Тотю Пантев.
С тяхна помощ уставният капитал на вълненотекстилната фарика "Надежда" става 100 000 лева. Съдружниците закупуват от Германия 7 автоматични стана, задвижвани от водна турбина с мощност 45 к. с. С тези производствени мощности и суровина, която е вносни прежди, започват производството на платовете дубле и габардин - популярни и във времето на соца, както и на двоен балтон и шинели, предназначени за армията.
По време на Първата световна война фабриката спира, но след нея отново се развива успешно и акционерите правят масивна триетажна сграда за около 1 600 000 лева.
Само година след "Надежда" Пенчо Семов в съдружие с баща си Иван и брат си Семо основават събирателно дружество "Иван Семов и синове". Именно това дружество печели търгове за военни доставки по време на трите войни от 1912 до 1918 г.
Подкрепа да спечелят
оказват генералите Лукови
– Иван, подписал Солунското примирие на 29 септември 1918 г., и Христо, далеч по-известен днес с "Луков марш". Те са вуйчовци на втората съпруга на Пенчо Семов. За това време изследователката на живота му Красимира Чолакова е открила документи, с които Министерският съвет възлага на фабриките на Пенчо Семов и производството на навуща, шаячни панталони и одеяла за нуждите на армията.
През 1921 година Пенчо Семов преобразува събирателното дружество, от което баща му и брат му вече са излезли, в трикотажна фабрика "Иван Семов и синове". В следващите 10 години тя ще произведе вълнен трикотаж на обща стойност 12 429 000 тогавашни лева.
Пак по това време
бизнесменът насочва икономическия си интерес и към Варна,
защото там с бързи темпове се развива памукотекстилната промишленост. През 1909 г. варненски и габровски предприемачи основават фабриката за ютен текстил "Принц Кирил". Основният капитал на дружеството е 250 000 златни лева, а Пенчо Семов притежава 8 акции на обща стойност 40 000 лева. След 5 години обаче ревизия разкрива, че управителят на фабриката Андрей Екимов върти далавери за лична облага на гърба на съдружниците си, изгонен е от управителния съвет и на негово място застава Пенчо Семов. Благодарение на контактите му в правителството фабриката получава концесия за производство на изделия от юта, което е влакнодайно растение, виреещо в тропиците, и благодарение на това увеличава работниците си на 300 души.
Под влияние на изгонения Екимов и другия голям текстилен бос във Варна по това време Асен Николов се води дело, при което на първа инстанция съдът решава от Пенчо Семов да се отнемат концесиите за Русенски окръг. Габровският индустриалец обжалва, печели и на всичко отгоре прави чифлик за производство на коноп, който е заместител на ютата, край Пловдив. През 1942 г. фабрика "Принц Кирил" има 12 000 000 лева капитал.
През 1917 г. Пенчо Семов предприема най-смелата си стъпка в предприемачеството, която е продиктувана от друга афера. От габровската фабрика "Успех" са били източвани средства и прехвърляни в сметките на едни от акционерите от русенската банкерска къща "Йосиф Р. Цанков" Стефан Милков и Петко Кашев. И това обаче не спасява брокерската къща, която изпада в несъстоятелност в резултат на други финансови машинации, и е принудена да продаде акциите си на Пенчо Семов, свидетелства Красимира Чолакова. Индустриалецът свиква общо събрание, променя устава и увеличава капитала на 750 000 лева, разделени на 750 акции, от които лично притежава 482. Чрез своето икономическо лоби в София собственикът, а чрез него и фабриката, започват да печелят търгове за милиони левове. В нея работят 350 човека, а административният й персонал в различните години е от 5 до 13 души.
"Успех" е първият холдинг в България
Капитали на собственика Семов участват и в дъщерните дружества като вълненотекстилните фабрики "Надежда" и "Александър" в Габрово, както и в "Принц Кирил" във Варна. Известно време част от холдинга е и габровската фабрика "Астраган".
През септември 1917 г. създава и акционерно дружество "Сердика" с основен предмет на дейност търговия и индустрия. В него главни акционери са Пенчо Семов и Петър Хаджипетров с по 10 000 акции и известният за времето си евреин Елиа Арие – търговец и банкер, с 5000 акции. През юни 1919 г. предприемчивият габровец се включва и в тютюневия бизнес и прави дружеството "Ксантийска роза" за производство на цигари. Той и адвокатът Димо Кьорчев притежават в него по 800 акции.
Почти неизвестна подробност е, че най-много - 3400 акции, има братът на народния поет и герой от превземането на Одрин по време на Балканската война, генерал Георги Вазов. Само след три години обаче това предприятие е обявено в ликвидация, като ликвидатор е друг известен брат на Иван Вазов, създателят на Дойранската отбранителна линия по време на Първата световна война и по-късно столичен кмет, също генерал - Владимир Вазов.
Наред с това Пенчо Семов участва и в акционерни дружества в Русе, София и Габрово. Сред тях има барутна фабрика в Русе и кожарска в Габрово. Създава и три банки в София – "Розова банка", която финансира производителите на рози и розово масло. Едни от активите са 4 декара рози и розоварна. Другите банки са "Съединение" и Българска банка, както и застрахователните дружества "Родина" и "Звезда".
Индустриалецът вкарва за сефте хладилни кораби в Българския морски флот
Сред големите дела на Семов в областта на предприемачеството е и укрепването на Българското търговско параходно дружество, създадено още през 1893 г. Той купува първите си акции в него през 1931 г. След две години е избран за председател на управителния му съвет и като такъв първата му работа е да направи изцяло нова програма за развитие на дружеството. Като най-важно за развитието му той определя създаването на търговски отдел за търговия с различни видове стоки. Сред осъществените му начинания е създаването на 25 агенции в чужбина, които трябва да се развият като търговски дружества на самостоятелна сметка. Негова е и идеята за преустройство на два от съществуващите тогава кораби на дружеството в хладилни, за да започне износ на българско месо и риба. Идеята му е осъществена и това са първите български хладилни кораби. Преди обаче да се реши на тази стъпка, той прави подробно проучване на пазарите в Италия, Испания, Франция и Англия, а за производството на месо за износ се договаря със селските кооперации и всяка от тях се задължава да отглежда поне 10 прасета, които ще изкупува параходното дружество.
За развитие на Българското търговско параходно дружество Семов купува от Марсилия и употребяваните кораби "Феликс Фресине" и "Луи Фресине", които още при акостирането им във Варненското пристанище прекръщава на "Балкан" и "Мария Луиза".
Скоро обаче се оказва, че Асен Николов, подпомогнал навремето Екимов при делото срещу Семов, също има апетити към параходното дружество. Това не е чудно, тъй като в него дял има и държавата и като това е така, то съобразно политическите промени се променя и ръководството му. Асен Николов е от ловешкото село Микре, обича лукса, за да компенсира недоимъка в детските си години, и дори е направил завод за расови коне в родното си село. Търсейки начин да измести Пенчо Семов от ръководството на холдинга, той измисля ход да уведоми БНБ, че председателят на управителния съвет е теглил заем от чужда банка, без да я уведоми, и не е декларирал авоарите на дружеството за изплащане на закупените параходи. Банката завежда дело срещу Семов. На процеса се установява, че габровецът не е теглил никакъв заем, а е вземал парите от чуждестранните агенции на Българското търговско параходно дружество. В съдебната зала тъжителят БНБ оттегля обвиненията си, а адвокатите се извиняват на предприемача с думите, че не са проучили докрай сериозността на обвиненията и го молят да им прости за причинените неприятности и главоболия. Това е първото дело в България, което частно лице печели срещу БНБ, но независимо от това габровецът напуска дружеството.
"Най-социалния индустриалец на Балканите"
Голяма част от милиардното си състояние Пенчо Семов дарява за различни благородни каузи. Съвременникът му сръбският професор Дмитри Антич го определя като "най-социалния индустриалец на Балканите". През 1943 г. Семов прави фондация в помощ на работниците си от всички свои фабрики в България и две суперсъвременни училища в Габрово с преподаване на два западни езика. В първото си завещание, още от 1928 г., той предвижда "старопиталище" за бившите си работници. За построяването му дарява 16 000 000 лева и купува място, на което да се построи. Днес това е известната не само на габровци сграда "Кораба" над града, която дълго време е инфекциозна болница. Пенчо Семов построява сградата със собствени средства и напълно я обзавежда с мисълта престоят на бившите му работници там да бъде напълно безплатен. В старопиталището той настанява и 15 художници, журналисти и писатели. Малко преди смъртта си през 1945 година оставя и 100 000 лева, с които да се финансира издаването на списание на индустриална тематика в България.
По време на обсъждане на клаузите на Ньойския договор предприемчивият габровец спонсорира двамата преподаватели Жерве Кенан и Херман Гислер в пловдивския колеж "Свети Августин", за да отидат в Париж и да защитават България.
Освен "Кораба" и училищата прави и многобройни други дарения за Габрово. Изцяло на негова издръжка е чешкият скулптор Йозеф Шквара. Верен на идеята, че без образование и наука не може да има напредък, издържа бедни, но будни ученици.
Дарения за милиони левове прави на благотворителното габровско дружество "Майчина грижа", както и на Рилския, Троянския, Дряновския и Соколовския манастир. А чифлика и лозето си край Варна дарява на Съюза на българските журналисти. На това място е почивната им станция.
