Три изслушвания минала Велислава Панова преди пет години, а традицията за 3 март продължава и до днес
Представяте ли си какво е изживяването, когато застанете пред огромна стена от бушуваща вода, която грее в цветовете на българския трикольор? При това на над 7700 км от България?
Отговор могат да ни дадат българите, които всяка година на националния ни празник се събират пред един от природните феномени в света - Ниагарския водопад, за да видят как той светва в бяло, зелено и червено. За пета година това ще се случи и за този 3 март.
Малцина знаят, но България е една от първите държави, заради която “оцветяват” водопада. Но пък вече 5 г. снимките от това събитие на сънародниците ни от Канада, събират куп лайкове в социалните мрежи и обикалят медиите.
Кой обаче стои зад тази инициатива, която кара българите не само от Канада, но от цял свят да се гордеят? И идеята, и реализацията ѝ са дело на генералния консул на България в Торонто Велислава Панова.
Всичко започва в края на 2020 г., когато Панова стъпва за първи път като дипломат в най-гъстонаселената провинция на Канада - Онтарио. Това е първият ѝ мандат като генерален консул, преди това е била 4 г. част от екипа на консулството ни във Вашингтон. За лош късмет
встъпването ѝ в длъжност съвпада с пандемичната година, в която светът беше в локдаун,
а хората негодуваха от дългото стоене пред екраните затворени вкъщи под карантина.
Това обаче не стряска дългогодишната журналистка. Бивш криминален и политически репортер, тя е видяла и преживяла всякакви ситуации, които са я научили както на бърза реакция, така и на точна преценка. А и не е от хората, които могат да стоят на едно място, без да правят нищо или без да се срещат с други хора. Затова решава да измисли начин да събере българската общност от Торонто и региона, да върне духа и позитивната енергия сред сънародниците ни след пандемията.
Избира магнетично място - Ниагарския водопад, като решава да го “оцвети” за националния ни празник. “Водопадът е символ на Канада и Америка и събира много добра енергия около себе си. Хората идват да му се възхищават, преди пандемията не можеше да се разминеш от туристи. Когато дойдох, всичко беше буквално замряло, беше ужасяващо. Започнах да мисля как да върнем хората до водопада, да съберем позитивната енергия и да ги изкараме от апатията покрай пандемията”, разказа Панова.
Идеята - добра, но как да я реализира? Първо търси за съдействие кмета на град Ниагара Фолс, на чиято територия е водопадът. Джим Диодати кара своя четвърти мандат, но е много енергичен, направил е и прави много за града си. Същевременно има добро отношение и знае много за България, познава се с българи. И се заема да помогне.
Въпреки това процедурата се оказва дълга, защото дотогава подобно нещо не е правено. Панова трябва да получи разрешение от специален борд. Защото
Ниагарският водопад няма... директор, а борд от директори,
който събира представители на Канада и САЩ - двете държави, на чиято територия е. Така българският консул три пъти “държи изпит” - толкова са изслушванията, на които да обясни защо водопадът трябва да е в цветовете на знамето ни, защо на 3 март, защо е важно за българите в Канада. Въпросите били много, но това само я мотивирало да иска още повече идеята ѝ да стане факт. Получава одобрение, след което започва работата - да се отиде на място, да се провери как цветовете ще изглеждат пречупени през водата.
Така в навечерието на 3 март 2021 г. Ниагарският водопад за първи път светва в бяло, зелено, червено. “Винаги ще съм благодарна на хората, които дойдоха първия път, непосредствено след пандемията. Някои пропътуваха 7 часа от Монреал. Всички бяха с маски, ръкавици, ковид още тегнеше над нас, но дойдоха много българи”, спомня си Панова.
Днес няма такива препятствия и се събират повече хора. Идват и от САЩ - от най-близкия град Бъфало, от щата Ню Йорк. “Голяма гордост е за всички - живеят далече от България, а на националния ни празник могат да празнуват с България”, разказва тя.
Помни една година, когато имало силна снежна буря, вятърът бил 130 км в час, но това не попречило на хората пак да дойдат - но церемонията била в малката сграда, в която е контролното табло и от която се палят светлините. Именно тогава Панова лично запалила светлините.
Имало е и конфузни ситуации, най-често поради смяната на персонала на водопада, когато още не е обучен. Например миналата година водите пак грейнали по български, но трите цвята се редували един след друг, а не едновременно.
От инициативата ѝ се заразяват консулите на други държави. Те често си сътрудничат, а от миналия септември Панова е и президент на организацията на генералните консули в Торонто.
Първа я последва представителката на Румъния, после Хърватия, Франция и много други страни. Българката вече е проправила път, процедурата е съкратена наполовина.
Желанието на сънародниците ни да видят на живо водопада се увеличава. Гледката заразява и много други - около тях често има туристи, които питат защо е в тези цветове, а българите, които са там, започват да разказват за родината си, има голям отзвук, разказа Панова.
Тя се е заела с популяризирането на родината ни из Канада. Организира “Дни на България” - обикалят с колеги и представят Пловдив, Пазарджик, Варна, Бургас, Кюстендил и др.
В Онтарио вече има градове, които носят имената на българските Варна и Шипка
Панова работи много с кметовете им и често организират срещи за запознаване на местното население с нашата култура и традиции. В канадската Варна пък ще бъде поставен символ от България, предстои обществено обсъждане какъв ще е.
Всяка година в Канада отбелязват и 1 март. А тази година и мартеничките, и честването на националния ни празник са в най-голямата зала на общината в Торонто. Националното ни знаме ще бъде издигнато пред сградата на парламента на провинция Онтарио. В Британска Колумбия пък в чест на България ще бъдат осветени сградата на общината във Ванкувър и най-старият мост в града.
Тази година 3 март дори ще е обявен за “Ден на българското културно наследство” в градовете Реджайна, Мисисага, Ванкувър, Едмънтън и Ниагара Фолс. Всъщност всички от близо 250-те хиляди жители на последния град вече знаят за България, защото по инициатива на Панова там често се правят изложби и срещи. Миналата година пък организира седмица на народните будители в консулството в Торонто.
И разбира се, срещите с хората. Всички наши сънародници там знаят, че по което време и да я потърсят, Панова ще се отзове. Обръщат се към нея най-често с проблеми, но тя никого не връща. Опитът в журналистиката със сигурност много ѝ помага като консул сега. Защото добрите журналисти знаят, че е важно не само да се слуша, но и да се чува какво говори събеседникът. Също и че отношението към човека срещу теб е важно, а коректността се оценява, независимо на какъв пост си.
Панова е завършила българска филология, а след това и международни политически отношения. Започва работа още в първи курс във вестник и цялата ѝ кариера е в печатни издания. Първо е криминален репортер, а после политически и следват години на интензивна и почти денонощна работа. Преориентира се към дипломацията през 2014 г., когато Даниел Митов - тогава външен министър в кабинета “Борисов 2”, я кани в екипа си. “Това беше най-трудното решение в живота ми, защото трябваше да оставя журналистиката, за която бях мечтала от дете, и да мина от другата страна на барикадата”, признава Панова днес. Но е категорична, че да си журналист е за цял живот.
Във Външно започва да следи с интерес работата на консулите ни по света. Харесва й да може да помага на сънародниците ни в чужбина, затова изкарва курс, полага изпит и става консул.
