"Болката отляво" се ражда за два часа
Само преди ден талантливата поетеса и автор на "24 часа" Маргарита Петкова отпразнува своя рожден ден. Радвайки се на близки хора с френски сирена и червено вино, тя разказа историите зад някои от най-емблематичните си стихотворения, като "Шест етажа без асансьор", но и песни по нейни текстове, като "Болката отляво" и "Само за жени".
Шестият етаж на седмото небе
Има ли любими стихотворения Маргарита Петкова? Всъщност няма. Но пък има такива, които “си харесва в определени моменти”. Разказва, че от последната премиера на книгата ѝ “Шест етажа без асансьор” много харесва именно стихотворението, дало заглавието ѝ. “Качвала съм тези 6 етажа без асансьор добре придружена, не сама. На първия етаж просто ще слушаме музика и ще си говорим. На втория етаж вече ти помагат с ръка на лакътя да се катериш по-нататък, после лампите угасват и опираме до Густав Климт. Накрая стихотворението завършва така: На шестия етаж ти ме пренасяш през прага и ми събличаш годините”, сладкодумно разказва Петкова. И признава - никога не знае какво пише, докато го пише.
Но в един момент всичко завършвало точно така, както казва редакторът ѝ Боян Биолчев - просто всички трябва да знаят, че шестият етаж е само нагоре. Няма слизане, ако се качиш до него. А самата Петкова се шегувала, че обитава шестия етаж, който е на седмото небе.
И така от просто стихотворение “Шест етажа без асансьор” вдъхновява още много думи след себе се. Събрали се заедно в книгата на Петкова, озаглавена по същия начин. Пише я за една година, бави се заради падемията и не само. Но толкова се харесва от всички, че сега я издава в цял, завършен вариант.
Не обича да пише текстове по музика, но след обаждане по телефона идва “Болката отляво”
Ако има нещо, което представлява някаква трудност за поетесата, то това е да пише текстове по музика. Казва, че върху нейни стихотворения хитове е правил най-вече Стефан Димитров. Държи да отбележи обаче, че не са нейни, а негови. Казва още, че ѝ е ужасно трудно да влезе в ролята на текстописец, защото се налага да влезе в чужд ритъм - този на мелодията. Докато при стихотворението е друго - то се пише само̀ в собствения си ритъм. И все пак на бял свят се появяват едни от най-обичаните български песни с прекрасни текстове и мелодия. Изпели ги Васил Найденов (“Болката отляво”), Богдана Карадочева (“Само за жени”, “Иване, Иване”), Тони Димитрова (“Балкански синдром”)...
“Васил Найденов спешно се нуждаеше от нова песен за някакво събитие и ме хванаха по телефона вкъщи да напиша нещо. Беше много смешно, защото докато говорехме, свиреха и пееха. Аз съм музикален инвалид, много държа това да се знае”, разказва историята на “Болката отляво” поетесата. Отнема им само два часа да напишат текста, който тя намира за “леко кошмарен”, защото “там се римува “ден” с “мен”. “Римите идват сами, не са така елементарни. Трудно е да се разбере, но думите се подреждат сами. А тук трябваше аз да ги редя, за да пасват на музиката. Песента е прекрасна, но не благодарение на мен”, допълва Петкова.
“Богдана Карадочева може да ме изпее”
Пред изречението “Богдана Карадочева може да ме изпее” Маргарита Петкова не слага “само и единствено”. Но причина любимата на всички времена певица да има песни по текстове на поетесата, е, че двете се познават открай време. Нещо повече - Карадочева ѝ е кръстница. “Богдана ме усеща много добре, тя е най-добрата ми приятелка. Тя е моя кръстница. Толкова години сме заедно. Това е доверие, което имаме помежду си, защото наистина много добре се познаваме”, обяснява Петкова. И допълва, че знае какво Богдана иска да пее, макар тя самата да не пише по музика. “Но когато Богдана каже: “Айде, моля ти се, писна ми вече. Напиши една песен за жените” и аз сядам и пиша “Само за жени”. Това Петкова нарича “по зададена тема”. По такава от Стефан Димитров пише и химна на Нова тв.
"Предпазена съм от несподелена любов"
Първото си стихотворение поетесата пише, когато е в първи клас. Озаглавява го "От небето долетяха пухкави снежинки". "Ясно помня защо го написах - защото заваля сняг и не ме пускаха да изляза навън. И аз ядосано казах: "Добре, бе, щом не ме пускат да изляза, ще си напиша едно стихотворение", разказва поетесата.
Във втори клас пък пише първото си любовно сихотворение - "Писмо до любимия". Посвещава го на съседското момче, което живее през една къща и с което се събират да играят, а в училище я пази от момчетата, които я спъват, и даже ги бие. Той обаче се мести да живее другаде, но остава в мислите ѝ за толкова дълго, че стихотворението, което Петкова пише години по-късно, публикува в книгата си "Болката отляво", която е много търсена и догодина смята да преиздаде, но в допълнен вариант.
"Аз съм по дългите любови. При мен няма да се влюбиш и да консумираш тази любов за два дена. Аз се влюбвам дълго, продължително. Не мога да се влюбя в човек, който е глупав и с когото не мога да разговарям. Съответно съм предпазена от несподелена любов", още по-сладкодумно завършва поетесата.
