Осем години, откакто Ники Москов не е с нас. Господ реши да си го прибере навръх Гергьовден 2016 г. Беше само на 60 години, но сърцето му не издържа втория инфаркт.
Заглавието на първата страница на “24 часа” гласеше - “Отиде си Николай Москов - най-добрият човек сред журналистите”. Той заслужаваше такава оценка. Беше талантлив журналист и сладкодумен разказвач, текстовете му и днес имат сила и актуалност.
Ники остава в историята на българския политически живот и журналистика като един от главните герои в аферата “Ловечгейт”. Ето я историята, разказана от самия него в “24 часа” по повод 25-годишнината му:
“По времето на Иван Костов журналистиката не бе приятел с властта. Дори пробва да арестува пишещи. Това стана на 23 септември 1999 г., когато външният министър Надежда Михайлова (сега Нейнски) наби канчетата на актива на СДС в Ловеч преди изборите. След среща с избирателите остана само със синия актив на откровен разговор кого и как да купят. Правили разбор и кой от журналистите е техен.
Тя казала: “Тоя от “24 часа” е голям кокал.” После ги посъветвала: “Нахранете журналистите.” Микрофоните в залата били включени и касета със скандалния запис попадна у журналистите.
Свалих текста и го изпратих в редакцията. Късно вечерта всички бяха прибрани в полицията, където прекараха нощта.
След 22 ч двама униформени позвъниха на вратата и поискаха да ме конвоират
Отказах. Обадих се на двама - Венелина Гочева и на друг голям приятел - Радостина Константинова, която тогава стартираше новия в. “Монитор”. Свързаха ме с Ина Лулчева, но до намесата ѝ не се стигна. Нощта прекарах у приятел.
След дни в Ловеч за касетата дойдоха Любо Дилов и Емил Димитров - Ревизоро. Дадох им я и скоро тя се появи в луксозна обложка с Надежда Михайлова в народна носия.
На премиерата ѝ в София раздаваха касетата на журналисти с ръкавици и маски като на Зоро, за да не ги арестуват. Гафът остана в политическата история на България като “Ловечгейт”.
Пет години по-късно на Сирни заговезни Надежда Михайлова се върна от Мадрид и от летището ми позвъни. Поиска прошка. Простихме се.”
Но прякорът Кокала му остана.
... А тогава, на 6 май 2016 г., Гергьовден, Ники и семейството му се готвели да тръгнат за Варна, където да прекарат празниците. Ники планирал да минат през Ловеч, където да се види с приятели. След това през Велико Търново до родния Нови пазар и оттам във Варна. Така правел винаги, защото наистина имало много хора, които го обичали и които той обичал.
Казват, че Бог дава бърза смърт на любимците си
Един от ресорите на Ники бяха църковните дела и християнските ценности. Беше вещ познавач на тези духовни територии. Владиците го уважаваха, патриарси му даваха интервюта. Обичаше да пише за църквата - не за да размахва поучително пръст, а за да разкаже, та да знаят и другите. Самият Ники беше почтен християнин и убеден привърженик на православието. Кротко и достойно изповядваше религията си, без да натрапва агресивно принципите си.
Пишеше за музиката и естрадата и имаше много приятели и сред хората от тази гилдия. Певците и музикантите му се доверяваха и след разговори с тях се раждаха великолепни журналистически материали. Ники много обичаше да слуша рок и качествена българска музика. Знаеше песните им от юношеските си години, припяваше заедно с тях и познаваше историите им.
Но станаха приятели и заради голямото му сърце. Ники буквално страдаше, когато някой от големите ни певци тихичко му се оплачеше, че парите не стигат.
Беше и тънък познавач на вината и всички признаваха качествата му на енолог.
Той навърши 60 години два месеца преди да ни напусне завинаги. Отпразнува юбилея със семейството и близки приятели.
А преди 10 години за 50-годишния си юбилей събра колеги, приятели и роднини, както и лекарите, направили първата му безкръвна операция на сърцето няколко години по-рано. Усмихнат, щастлив, влюбен в живота - така празнуваше тогава, такъв остава и в сърцата ни.
Ники работи повече от 20 години във вестник “24 часа”. През първите години е кореспондент на вестника от Ловеч, прочул се в страната като един от най-активните журналисти. Именно заради това снимките, направени от него в онзи период, са много повече от фотографиите със самия него.
Без да парадира, намираше начин да помогне на изпаднал в беда човек. Дни наред излизаше от редакцията и отиваше до дома на Тома Спространов в София, за да го закара с колата си в БНР, когато известният радиоводещ имаше предаване. Правеше го, защото Томата му разказал, че краката много го болят и едва стига до радиото.
Ники беше
самоотвержено добър
Не питаше защо, как, кога - трябва ли нещо да помогне, просто ставаше от компютъра и го правеше. Непрекъснато беше в движение и вършеше по 7 неща едновременно. А заради голямото му сърце го търсеха за какво ли не. 90-годишна българка, която от години живее в Канада, бе избродирала гоблен за рождения ден на патриарха и го бе пратила до Москов в редакцията. Той да му го предаде.
Друга българка, пристигнала от Австралия за концерта на Лили Иванова, приготвила шал за рождения ден на певицата. Той да ѝ го поднесе, когато има сгода. Негови колеги правят курбан за здраве в редакцията. Той не е на работа, но идва, за да им дари икона за късмет.
И колкото и да беше натоварен, все умееше да покаже ведрото си чувство за хумор. Смееше се дори на двете си сърдечни операции и само понякога тихо споделяше: “Ех, така ми се иска да мога да поживея още.” Липсва ни не само талантливото му перо, но и ведрият нрав, и сладкодумието му.
Почивай в мир, Николай Москов!
“Бог да го прости”, каза епископ Тихон в края на литургията за Ники на 9 май 2016 г., когато го изпратихме с аплодисменти в последния му път.
Софийската черква “Свети Седмочисленици” бе любимият му храм,
там Москов се изповядваше, там преди години събра и цялата редакция на “24 часа” за обща молитва за здраве на наши колеги, които бяха пострадали тежко в катастрофа. Познаваше лично и всеки от свещениците в нея.
С Тивериополския епископ Тихон ги свързва лично приятелство. “Много журналисти ми се обаждат по телефона, но той единствен ме покани в дома си”, разказа епископът, който водеше службата.
“Много е трудно като духовник да обяснявам как може тъй всеблагият Бог да оставя стари хора да живеят с тежко страдание, всеки божи ден да страдат, а относително млади хора в сили, в съзнание да бъдат изведнъж грабнати. Нашето чувство за справедливост е силно накърнено, но не бива да се гневим на Бога за такова нещо. Истината е, че единственото нещо, което е сигурно в нашия живот, е, че ние всички един ден ще си отидем от този свят. Въпреки всичко смятаме, че е изненада, когато някой бъде грабнат на небето.
Спомняйте си за Николай, вършете много от нещата, сякаш той ви наднича през рамото. Тогава ще бъдете добри, тогава ще бъдете почтени в много отношения и тогава действително неговата памет ще остане...”
Епископ Тихон каза още: “Аз рядко съм виждал някой патриот като него, който е запазил истинската същност на патриотизма. Патриотизмът е дълбоко чувство, всеки го усеща. Когато някой започне да говори за любовта си към България, значи търси нещо да осребри. Аз него никога не го чух да говори с някакъв плам, той просто обичаше България, обичаше всички вас и обичаше нашата църква.”
Дали днешният свят щеше да му хареса?
Ники беше безкрайно честен и достоен човек, всяка несправедливост го изпълваше с болка и гняв.
