Вчера отпразнува 60-годишнината си с голям концерт - “Господин Маркиз, честит рожден ден”
Марио е зодия Телец. Много е гръмогласен. Ще стане оперен певец. С тези думи прабабата на Марио Николов го посреща, когато се родил преди 60 години. Дали е орисия, или предсказание, не се знае, но нейните думи се сбъдват и той става световноизвестен оперетен певец.
Авторът и водещ на предаването “Вечната музика” по БНТ е роден в Димитровград, където неговите родители са работили. Живял е там, докато навърши една годинка, а после - в Пловдив и Пазарджик “според свободните баби и прабаби”, които са го гледали.
Въпреки че е роден в семейство на
лекарка и икономист,
Марио Николов цял живот обича музиката. В рода му има много музиканти, особено от страна на майка му, която въпреки че е лекар, пеела много хубаво. “Беше артистична и участваше в самодейни театрални и певчески състави. Лекарите, юристите и учителите са най-големите фенове на класическата музика. Определено гените и средата, в която живее човек, са в основата на това да се занимавам с музика”, разказва Марио Николов. Баща му също обичал театъра и музиката, нищо че се занимавал с финанси. Той много се вълнувал, когато го гледал в спектакли и концерти.
“От Пловдив имам прекрасни детски спомени, макар и да съм бил много малък. Имахме чудесна стара градска наследствена къща в подножието на Бунарджика, под паметника на Альоша. Много хубав, тих и спокоен квартал. Оттам са първите ми музикални спомени. От къщата до нас постоянно се носеше музика и аз обичах да слушам от дете. Всъщност някой свиреше на пиано и това явно много ме впечатляваше. Това беше къщата на Милчо Левиев. Това са първите ми музикални спомени”, разказва Марио Николов.
Още от бебе той обичал музиката.
Майка му го завела за първи път на оперен
концерт, когато бил едва на годинка
Тогава тя седнала до вратата в залата, за да може да излезе веднага, ако той започне да плаче или стане по-шумен. За нейна изненада обаче той не откъснал очи от сцената и слушал в захлас целия концерт.
Музиката е съпътствала цялото му детство. Той не спирал да пее, още докато бил в бебешката кошара, а когато плачел, му пускали радиото, за да се успокои.
Когато станал на 4 години, родителите му искали да му купят пиано. Той обаче категорично настоявал за цигулка. “За мен цигулката е вселена, магия. Обожавам да слушам цигулкови изпълнения. Труден инструмент, но пленяващ. Любимият ми инструмент”, казва Марио Николов. След като му купили цигулката, не я оставил до 7-и клас. Свирил постоянно, но се отказал, защото не искал да учи в музикално училище, където трябвало да продължи, ако смята да стане музикант. След това започнал да свири и на китара, после на други инструменти и затова съвсем се отказал от професията цигулар. Но не и от пеенето. Спомня си, че е пеел непрекъснато. В първия спектакъл, в който е участвал, бил на 6 години и изиграл ролята на дядото в приказката “Дядо вади ряпа".
На тази възраст тенорът се определя и като много палаво дете с невероятно детство. Обичал да кара велосипед, летни кънки, да играе с приятели. “Биехме се с децата, после се прегръщахме и пак бяхме приятели. Беше много забавно. По-късно в училище също. И до днес имам много добри приятели от онова време. И момичета, и момчета”, разказва оперният певец.
В училище бил “малко по-буден и житейски любопитен от повечето деца на неговата възраст”. Бил отличник, по-палав, най-вече с чувство за справедливост и чест. Тогава и средата му била такава - приятелите му приличали на него и затова се разбирали чудесно. Оттогава идва и прякорът му - Маркиз.
Въпреки че не си спомня за какво точно е мечтаел като дете, той винаги искал да стане пътешественик. “Ето това може би е моята осъществена мечта. Благодарение на професията ми пътувам доста по света, а и в България. Обичам да съм на път”, казва тенорът.
Като малък много често пътувал до Велико Търново, където брат му учел в Националния военен университет “Васил Левски”. Същата прабаба, която познала съдбата на Марио Николов, предвещала и бъдещето на брат му Илия, който е с 11 години по-голям от него. Когато се родил, тя го е посрещнала вкъщи с думите: “Илко е зодия Лъв. Той ще стане офицер като дядо си Васил”. Единият от прадядовците на Марио и Илия бил царски офицер с висок чин. Така и станало - брат му завършил военното училище и стигнал до подполковник преди да се пенсионира, но миналата година починал.
“Брат ми беше пример за мен в много отношения, но най-вече пример за мъжество и интелигентност. Имахме много силна връзка независимо дали бяхме заедно, или ни дели разстояние. Когато бях в четвърти клас, той влезе във военно училище и след четири години се върна в Пазарджик като офицер. Спомням си, че пътувахме почти всеки месец до Велико Търново, за да го виждаме, а когато бяхме във ваканция, родителите ми ме оставяха при наши близки, които живееха там, за да може той да ме вижда често. Имах огромен респект от него като дете, но и се разбирахме много. Можех да говоря за всичко с него - за музика, за литература, за история, за живота”, разказва Марио Николов.
Професионалният път на тенора
започва от Ямбол,
където е изпратен в казармата. По време на втората му година обявили прослушване за тенор – солист в оперетния театър в града. Тогава го пуснали, а след това го взели за солист. След няколко концерта го разпределили за централната тенорова партия в ролята на Огнян от оперетата на Димитър Вълчев “Време за любов”. Това е първата му среща с оперетата, която прераства в любов.
Вчера тенорът отпразнува своята 60-годишнина с концерта “Господин Маркиз, честит рожден ден” в компанията на именити свои колеги и приятели - Валентина Корчакова (сопран), Киара Николова (цигулка), Мария Мутафчиева и Миро от култовата група “Мери Бойс Бенд”, Марчо Апостолов (тенор), Христо Сарафов (баритон), квартет “Асгард”, “Симфониета-Видин” с диригент Петър Димитров и др. В програмата бяха включени едни от най-популярните произведения от световната оперетна класика, мюзикъли, емблематични канцонети и поп песни.
