Поздравление за издателя на "24 часа" от основателя на вестника
Венелина беше акушерка на в. “24 часа” още от неговото раждане – започна от ден №1 като обикновен репортер, на другия ден стана завеждащ отдел “Политика” и след още 2 месеца – заместник-главен редактор. През цялото прохождане на вестника тя бе негова движеща сила, но в същото време и опора. Бих я сравнил с проходилките, които помагат на бебето да не падне и да не си разбие носа.
Трябва да е била едва на 28 г., а вече беше като майка на 20-годишните репортери и репортерки, които я следваха, както патенцата следват майка си.
Тези патенца пораснаха и се пръснаха из медиите, някои станаха главни редактори, но всички днес признават, че онова време е било най-щастливото време в живота им, под майчинското крило на Венелина.
В последните години един издател на друг вестник взе да се вълнува на тема кой бил създал “24 часа” и все излиза с най-различни свои номинации. Според мен Венелина има много повече основания да се нарече създател, отколкото тях. В крайна сметка, човек нищо не може да създаде от разстояние – нито бебе, нито вестник. Трябва да си там на място и да вършиш работата.
Венелина точно това и правеше – вършеше работата талантливо, интелигентно, безотказно. Другите вестникарски началства, сред които и моя милост, можеха да си позволят да отсъстват неизвинено, да се заемат с други хобита и увлечения, защото знаеха, че Венелина е на мястото си. А щом е там, работата ще бъде свършена по най-добрия начин и вестникът ще излезе в срок.
Веднъж тя ми даде съвет, който не послушах. И до днес съжалявам. Вярно, ако бях го послушал, пак щях да съжалявам, но много по-малко и бързо щях да забравя. Но това е друга тема.
Днес времената са трудни, вестниците едвам оцеляват и животът ги принуждава да служат някому. И само в “24 часа” излизат най-различни, коренно противоположни гледни точки и мнения. Не чия страна е той? Никой не може да каже. Това значи, че е на страната на читателя.
Честит юбилей, Венелина, пожелавам ти поне още толкова години здраве и успехи в професията. Не само “24 часа”, но и българското вестникарство е щастливо, че те има.
