Изнася концерти в САЩ, Корея, Япония с 312-годишна цигулка “Страдивари”
Да бъде пилот на изтребител е голямата детска мечта на Светлин Русев. Години по-късно той лети почти всеки ден със самолет, но не защото я е сбъднал. Сега пътува в различна държава всеки ден, за да изнася виртуозни концерти на цигулка. Той е световноизвестен музикант, професор в престижната Haute Ecole de Musique в Женева, както и в Националната висша консерватория в Париж. А освен това прави майсторски класове по цигулка и камерна музика по целия свят.
В семейство на родители цигулари Светлин Русев е нямало как да поеме по друг път. Той започва музикалното си образование още от малък, като ученик на майка си, която преподава в музикалното училище в родния му град Русе. Детството му е преминало “с много каране на колело и щуротии”, както сам го описва.
Той обаче много рано се отделя от родината си и заминава да учи във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж, където го приемат едва 15-годишен. Това го прави
един от малкото завършили висше
образование, без да имат завършено средно
“Напуснах България в 9-и клас и тогава във Франция беше задължително да се учи до 15-годишна възраст. Тоест нито завърших средно в България като частен ученик, нито отидох във френско училище, тъй като вече бях на 15 и половина. После записах Парижката консерватория, където сега преподавам”, разказва световноизвестният цигулар.
По неговите стъпки са тръгнали и двете му деца- Клои и Жорж. Те живеят в Париж заедно с майка си, докато Светлин Русев непрекъснато пътува. Дъщеря му Клои е студентка в първи курс в консерваторията, където баща ѝ е професор по цигулка. “Насочихме ги към музиката, но и на двамата им се удава. Клои свири на цигулка и пиано, а Жорж - на валдхорна и пиано. Давам същите съвети и на тях, и на моите студенти. Нормално за тяхното поколение, те нямат много търпение и искат всичко да се случва моментално”, разказва Русев. Въпреки че двете му деца не живеят в България, и двамата знаят езика, ходили са на българско училище като малки и често идват на гости при роднините си в Русе.
Световноизвестният ни музикант би искал да си идва по-често в родината. Любимото му място тук е родният му град, но напоследък опознава все повече и София. “Въпреки че дълги години се чувствах като турист, сега вече започнах да се запознавам с имена на улици и различни места. Тази година за първи път свирих в Благоевград. Бях във Варна, Хасково, Пловдив, а в Бургас не бях свирил от 2006 година”, разказва Светлин Русев. Идва си в България на всеки два месеца, защото изнася концерти със Софийската филхармония и всяка година участва в Международния фестивал “Мартенски музикални дни” в Русе. През юни за първи път свири и на пролетния фестивал “Дни на класиката” в Благоевград, където изпълни популярния Менделсонов концерт и други пиеси.
“Не остава много време за ваканция тук, но се опитвам да се видя с близки, роднини и приятели.
Може би някой ден ще си дойда
за постоянно,
много ми се иска”, казва виртуозът на цигулката.
Освен от музикалната сцена Светлин Русев вече е познат на българските зрители и от киното. Той има малка роля в първия пълнометражен филм на Иван Юруков - “До последния каприз”. Един от главните герои трябва да изсвири капризите на Паганини съвършено, затова музиката е изпълнена от Светлин Русев. Ролята му е на цигулар, който разказва на френски за свой колега, решил да се отдаде на музиката и да сложи край на живота си. Иван Юруков го кани по телефона, а срещата им в България е кратка, защото Светлин трябва да изнесе концерт със Софийската филхармония. Налага се снимките да са в кратък промеждутък. Юруков чака Светлин Русев на летището, по пътя му дава сценария, а вечерта преди концерта снимат сцената.
“С Иван се познаваме от неотдавна, малко преди това той снима филма. Докато бях артистичен директор на Софийската филхармония, Иван снимаше някои от концертите, беше включен в програмите за образователни концерти на децата. Той присъстваше често на репетиции в зала “България” и така се сформира много приятна компания”, разказва Русев. Филмът имаше премиера на 27 май.
Концертната му дейност го отвежда из целия свят - Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия. Изнасял е концерти в едни от най-големите зали по света - в Болшой театър в Москва, в Сънтори Хол в Токио, театър Шан-з-Елизе, в Двореца на ООН в Женева и др.
От десет години свири на 312-годишна
цигулка “Страдивари”,
която се казва Camposelice. Тя му е поверена от японската музикална фондация Nippon. Музиката за него е “пътешествие, емоции, общуване и споделяне с публиката”. Въпреки че е получил десетки награди и признания, най-големият комплимент, който е получил, е от мъж, присъствал на концерт в зала “България”.
“След един много дълъг концерт в зала “България” мъж от публиката ми каза, че хората изглеждат по друг начин и тези, които не са присъствали на концерта, са остарели с два часа и половина. Ако мога да помогна на хората да се отделят от всекидневието, от грижите и проблемите вкъщи и на работа, това е най-важно за мен. Музиката е като терапия”, казва цигуларят. Според него влиянието на артистите преди и сега не се е променило. Различен е само достъпът до информация и голямото количество. Той описва музиката като резонанс на вибрации, който влияе не само на слуха, а и на цялото тяло. “Когато сме в малки помещения и аз свиря, държа инструмента, който е мое продължение и част от моето тяло. Може би 30% от нещата, които чуваме, не минават само през слуховия апарат, ами през кожата и костите. Точно този феномен на вибрации и резонанс не може по никакъв начин да се възпроизведе от нещо в ютюб или на запис”, казва Светлин Русев. Затова и концертите на живо са коренно различно преживяване от слушане на музика в интернет.
Виртуозният цигулар прекарва най-много време в Германия, България, Корея, както и в Париж и Женева, където преподава. “Доскоро живях до женевското летище и там няма много директни полети. Имаше период с 15 полета за 15 дни, като се получаваше средно по един на ден”, разказва той. Цялата организация по полетите и пътуванията в различните държави си я прави сам. “Ние, музикантите, сме като туристическа агенция. Аз се занимавам с организацията на пътуванията, по-лесно ми е така. Доста хора се нуждаят от импресарио, за да ги закара на репетиция, да им купи билет, но аз не искам. Животът ми е твърде сложен, за да ми го усложняват други хора допълнително. Така, ако аз сбъркам, сам съм си виновен, но пък знам, че при мен по-бързо и лесно стават нещата”, разказва виртуозният цигулар. Навсякъде той се оправя лесно с езика, защото владее руски, немски, английски, френски и сега учи корейски. Единственото, което го затруднява, е сложната процедура с проверките по летищата, закъснелите полети и загубените багажи.
Въпреки че свободното му време е оскъдно, музикантът обича да гледа филми, да се разхожда, спортува и често кара мотоциклет. Лятната му ваканция предстои от август до средата на септември. На 15-и ще се завърне в България, за да изнесе първия си концерт за новия сезон на Софийската филхармония. Заедно с маестро Емил Табаков ще изпълнят концертта за цигулка на Чайковски.
