От 13-годишна практикува древното тайнство, наследено от баща ѝ
Между нестинарството и балета почти няма допирни точки, ако изключим един от малкото наистина хубави български балети - “Нестинарка” на Марин Големинов.
Макар и малко неочаквана има и друга допирна точка - балерината от трупата на Софийската опера и балет Мария Йорданова е нестинарка. Тя практикува това древно тайнство от 13-годишна, по наследство, тъй като баща ѝ също е нестинар.
Това в никакъв случай не ѝ пречи да играе активно на сцената. Все по-често напоследък публиката може да я види в солови роли – Съдбата в “Кармен сюита”, Повелителницата в “Дон Кихот”, индийската кукла в “Лешникотрошачката”.
Мария е и майка на 3-годишната Йоана, която точно тази неделя ще празнува на морето четвъртия си рожден ден и като всяко дете го очаква нетърпеливо.
Любопитното е, че Мария възвърна формата си доста скоро след раждането и още от следващия сезон започна активно да се включва в спектаклите. А още по-любопитното е, че
е била вече в
шестия месец
бременна,
когато за последен път, преди да роди, е танцувала върху жаравата. Нестинарски обреди е играла освен из цяла България и в чужбина - Италия, Гърция, Германия и Австрия, а баща ѝ освен тези страни е играл и в Турция. Обикновено това става на международни фолклорни фестивали или на събития, свързани с българската култура.
“Нестинарството е дарба и призвание, не е нещо, което специално съм учила, например като балета, защото съм завършила класически танци в Националното училище по танцово изкуство”, разказва Мария.
Едни от първите ѝ смътни спомени в живота са свързани със съприкосновението с хората, обградили жаравата, и нестинарите, носещи икони пред гърдите си и танцуващи върху огъня.
Нейният баща обаче няма предци нестинари. Той е от хората, които са придобили умението, след като са сънували многократно един и същ сън.
“Било е след моето раждане. Разказвал ми е, че многократно сънувал един и същ натрапчив сън: някакъв глас му казва, че трябва да влезе в огъня. И той влиза, без да се изгаря”, разказва Мария.
В нестинарството има много необясними неща. Мария например е обикновено човешко същество, на което се е случвало да се изгаря примерно в кухнята. Боли я като всички хора, надува се, получава белези, дори в момента има такъв малък белег на ръката.
Освен това много мрази и направо не може да стъпва върху горещ пясък на плажа. Неприятно ѝ е и винаги гледа да го избягва. Но танцуването върху жарава не оказва никакво въздействие върху стъпалата ѝ.
“Трудно ми е да го обясня, едва ли някой би могъл да го обясни. А
няма някакви
тънкости или
похвати,
които околните да не знаят и да се налага да ги крия. Просто не изгаряш”, казва Мария.
Нейното лично обяснение е, че изключва съзнанието си, преди да влезе в жаравата, изчиства го.
“Лесно е да го кажа, но е трудно да го обясня. Може би е вид медитация. С времето усетих, че все по-лесно и бързо стигам до това, просто се абстрахирам от всичко. Шумът от жужащите хора, които нещо коментират помежду си, остава като един фон, който ми харесва. Но не различавам отделни лица и гласове, всичко това се слива в едно и на преден план съм аз с иконата в ръцете ми. Чувам звуците на тъпан и гайда и това е всичко”, казва Мария.
На сцената на Софийската опера и балет няма как да постигне абсолютно същото. Но и не съвсем, защото Мария Йорданова е забелязала, че тя и колегите ѝ често изпадат в различни състояния на духа по време на спектакъл. Случвало ѝ се е
напълно да си
изключи съзнанието
и да остане само музиката и това, което трябва да изиграе.
Мария казва, че определено усеща такива състояния по време на спектакли на балета “Зорба гъркът”. Тази постановка, правена от хореографа Лорка Масине преди около 25 години в София, се играе без прекъсване оттогава.
“В този балет е закодирана една философия, която ми е много близка, и при всяко изпълнение между нас протича един особен ток, има някаква странна вибрация”, казва Мария.
Особеното на този спектакъл, освен хубавата музика на вече покойния Микис Теодоракис, е това, че ансамбълът е много важен. На практика той представя гръцкото общество, което не гледа с добро око на завърналия се от Запад Джон и не може да прости на местната девойка Марина нейното влюбване в Джон и това, че му се е отдала. Народът малтретира Джон, на финала дори убива Марина.
“На сцената на този спектакъл винаги е голяма еуфория, ансамбълът е в непрекъснат контакт със солистите и наистина, където и да го играем, усещам нещо странно”, казва Мария.
Може би това е неслучайно. Нестинарството в наши дни е разпространено само в България и в Гърция. “Зорба гъркът”
е най-експортният
спектакъл на
Софийската опера
и балет,
иран е в цяла Европа и са правени дълги турнета в много държави. Хореографът Лорка Масине го е поставял и другаде, но няколко пъти е казвал, че софийският спектакъл е най-сполучливият. Особеното екстатично състояние на духа по време на нестинарски танц съпровожда Мария още от първия път, когато е танцувала върху жарава. Когато била на 13 години, един ден баща ѝ казва, че ще пътува с него. Отиват в село Струмяни, Благоевградско, на празника на Св. Константин и Елена, 21 май.
“Имаше трепет, вълнение от това, че за първи път ще го правя. Преди това говорихме надълго и нашироко с него най-вече за менталната подготовка, защото в изчистването на съзнанието е същината”, убедена е балерината. И двамата родители на Мария са всъщност хореографи на народни танци и тя, както и сестра ѝ от малки са закърмени с фолклора. Когато постъпва в балетното училище в София, не познавала класическия балет. Влязла в раздела по класически танци, защото родителите ѝ преценили, че тя познава достатъчно добре народните танци.
Мария завършила през 2012 г., точно когато в Софийската опера и балет поставят “Баядерка” - сложен и пищен спектакъл, който ангажира доста голям състав. Така
от училищната
скамейка веднага
влиза в ролята
на баядерка,
а във второ действие – една от многото сенки.
След това постепенно влиза във все по-важни роли. През 2019 г. например играе индийската кукла в “Лешникотрошачката” - бавен танц с източен привкус, с особени движения и технически сложности, за чието усвояване се наложило да се потруди доста. Трябвало е просто да овладее по друг начин енергията, която носи в себе си. Помогнала ѝ шефката на балета – Сара-Нора Кръстева.
