Срещата на върха на инициативата “Три морета” ще е два дни в НДК, сравняват я с втори план “Маршал”
За първи път от 2018 г., когато България в продължение на половин година председателстваше Съвета на Европейския съюз, София ще събере на едно място толкова много държавни глави, министър-председатели, ръководители на международни институции и над 400 бизнесмени. (виж карето).
Поводът този път е шестата поредна среща на върха на инициативата “Три морета”, която държавните глави на 12 страни, включително и на България, стартираха преди 6 години.
Ако само до миналата година срещите на върха бяха по-скоро говорилни, на които президентите на 12 държави от Централна и Източна Европа се събираха, за да обсъждат нуждата от по-добра координация при изграждането на инфраструктурни проекти в региона, то от миналата година това не е така.
От края на 2019 г.
вече има
учреден
инвестиционен
фонд
– 3SIIF, чието седалище е в Лондон. Акционери в него са банките за развитие на 12-те държави, а от българска страна това е Българската банка за развитие. Самият фонд активно набира капитали и вече има по сметките си 1 млрд. евро, които активно се инвестират в инфраструктура. Целта е фондът да набере първоначално до 5 млрд. евро, които за 5 години да стигнат до около 15-20 млрд. евро.
Нещо повече – вече има три одобрени проекта,
единият
от които
е в България
Това е инвестиция в придобиването на един от най-големите соларни паркове у нас, който става собственост на австрийската Enery и който се намира в пазарджишкото село Караджалово близо до Първомай.
Другите два проекта са в Полша и в Естония. Става дума за развитие на полската платформа за лизинговане на локомотиви “Каргоюнит”, която е създадена през 2003 г. и е една от шестте най-големи подобни фирми в ЕС. Договорът с нея бе сключен през ноември м.г. и стремежът на новия мажоритарен собственик, който е самият фонд 3SIIF, е компанията да стане най-голямата от своя род в Европа. Следващата сделка бе сключена през декември и е за доизграждане и пускане в експлоатация на талинския Greenenergy Data Center. При тази сделка фондът е изкупил по-голямата част от дяловете на предишните частни собственици на недовършения проект, като им е оставил под 10% от акциите. Очаква се центърът да заработи през септември т.г., като постепенно поеме обработването на данните за корабоплаването и на останалите три държави в региона: Полша, Латвия и Литва, разказа наскоро пред журналисти в София Джо Филипс, изпълнителен директор на 3SIIF.
Трите проекта, а е възможно да има и по-нови, които да бъдат съобщени в НДК, ясно показват какво представлява инициативата “Три морета” - начин да се наберат капитали, за
да се инвестират
усилено в
енергийна,
пътна и
дигитална
инфраструктура
по направлението Север-Юг в Източна и Централна Европа.
Наскоро изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Петър Иванов сполучливо сравни пред “24 часа” инициативата “Три морета” с нещо като втори план “Маршал” за Източна Европа.
През 1948 г. САЩ и Канада решават, че Европа трябва да бъде възстановена, тъй като цялата ѝ инфраструктура от пътища, мостове и предприятия е почти напълно разрушена от войната. САЩ и Канада не са засегнати от военните действия и с помощта на 17 млрд. долара, които днес се равняват на 120 милиарда, успяват да възстановят за няколко години разрушения континент. За съжаление, само Западна Европа, тъй като тогава Сталин не разрешава източноевропейските държави да се възползват от плана.
За още по-голямо съжаление дори след падането на Желязната завеса държавите от Балтийско до Адриатическо и Черно море не могат да се похвалят с кой знае какви добри пътища. Пътуването от София до Талин, което като разстояние е горе-долу колкото от София до Брюксел, с кола или влак е два дни, което е твърде много за днешно време.
А превозът на товари истински кошмар и много по-често стоките минават първо през Амстердам и чак тогава поемат към Полша или до Естония и Литва.
Именно затова САЩ подкрепят инициативата, защото тези 12 държави имат нужда от още икономически стимули, за да доизградят инфраструктурата си, което ще ги приближи по качеството на живот до страните от Западна Европа. Европейските фондове не са в състояние да свършат изцяло тази работа, защото тяхното основно внимание и приоритет са да развиват свързаността в посока Запад-Изток.
Съветският съюз едно време, а и днешна Русия, също не изпитват особен интерес от развитието на свързаността Север-Юг в Източна Европа. Русия се интересува от това да улесни своето свързване със Западна Европа и Китай също. Затова и
САЩ е дарител с
300 млн. долара
в учредяването
на фонда 3SIIF
За първи път в подобен форум като гост ще присъства държавният глава на съседна Гърция. Президентът на южната ни съседка Катерина Сакеларопулу ще говори в рамките на президентския панел, който е в четвъртък следобед. Инициативата да се покани и Гърция, която не е сред учредителите на “Три морета”, е на Румен Радев. Мотивът му беше, че голяма част от важните български инфраструктурни проекти минават и през южната ни съседка.
Правилата на фонда 3SIIF не забраняват изрично инвестиции да се правят и в други държави, стига положителният ефект от тях да се разпростира и върху някоя от 12-те учредителки.
А така или иначе, без Гърция не може да има излаз до Егейско море, от който ще се възползват и държави като Полша, Латвия, Литва, Естония, които са най-активни в “Три морета”.
Една от идеите е например да се изгради пристанище в Ксанти. Оттам до прохода Маказа са само 50 километра, ако се направи и прословутия тунел под Шипка, мине се през Дунав и се тръгне по Виа Карпатия, оттам се стига лесно до Словакия и Полша. Ако всичко това съчетае шосеен и железен път, на практика осигуряваме пряк достъп за товарите от Балтийско до Егейско море, т.е. и до Средиземно море и спокойно може да се каже – до Суецкия канал. Това не съществува сега и стоките от Полша до Егейско море пътуват по заобиколни пътища и изключително бавно. От такава инфраструктура ще имат полза всички държави, включително и България, защото това ще увеличи международния трафик, който носи печалби дори ако вземем предвид само плащаните толтакси.
Ясно е, че такава инфраструктура не е по силите на никоя отделна държава в инициативата, дори на Полша, която икономически е най-силната сред 12-те. Подобни проекти могат да са дело само на обединените усилия за привличане на частни капитали.
US президентът Джо Байдън ще приветства форума
Президентът Румен Радев ще започне посрещането на чуждите делегации в 13,30 часа пред зала 6 на НДК. На форума ще дойдат президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, на Естония Керсти Калюлайд, на Латвия Егилс Левитс, на Полша Анджей Дуда, на Словения Борут Пахор, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, заместник министър-председателите на Чешката република Карел Хавличек и на Словашката република Вероника Ремишова, заместник-министърът на външните работи на Австрия Петер Лаунски-Тийфентал.
Участник в дискусията ще бъде и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Очаква се видео приветствие да произнесе държавният глава на САЩ Джоузеф Байдън. Гост на инициативата тази година е президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу. Чрез видео обръщение в президентския панел на бизнес форума ще се включи и президентът на Литва Гитанас Науседа.
