57-годишният фен на английския отбор посвети 15 г. за съдебни дела, за да носи официално това име, даже си татуира на челото емблемата на “червените дяволи”
В последните 2 години не може да си намери работа, изгубил е майка си и е останал съвсем без пари
Тежки мисли и дълбока депресия мъчат най-известния фен на английския футбол у нас - Манчестър Юнайтед Марин Здравков Левиджов от Свищов.
57-годишният чудак Марин, който посвети 15 години от живота си на безконечни съдебни дела, за да носи официално името на любимия си отбор и дори татуира на челото си емблемата на “червените дяволи”, вече не се радва на играта. Все по-често мисли за самоубийство и
не го мотивира
даже и
окуражителното
писмо от
треньора и
мениджър
на клуба
Оле Гунар Солскяер.
Причината - в последните 2 г. Манчестър не може да си намери работа, изгубил е майка си и е затънал в безпаричие.
“Не съм във форма, от 2 години не съм се усмихвал, а преди в града ми завиждаха, че съм бил най-усмихнатият и с най-ненормалното чувство за хумор. Ако някой беше ми казал какво ще ме споходи, щях да го сметна за луд”, разказва Манчестър.
В града освен със страстта му към английския гранд го знаят като много добър майстор каменар. Занимавал се с каменни облицовки, реставрации на църкви, зидария.
“Допреди 2-3 години излизаше работа 6-7 месеца в годината, взимам някой лев, изкарвам зимата на нокти и пак, но сега тотално няма”, обяснява колоритният фен. Пандемията и смъртта на майка му, след която останал сам, допълнително го сринали.
“Миналата година излезе работа в началото на юли, когато отпаднаха забраните, наложени заради пандемията. Извикаха ме на един обект и
при рязане с
ъглошлайф от
бързане си
срязах крака
- големия пръст и костта навътре. Закараха ме в Плевен, там лежах един месец и това съвсем ме съкруши”, допълва премеждията си мъжът.
След като се разшумя за тъжната одисея на свищовлията, концесионер на плаж на Черноморието му предложил работа. Изглеждало, че нещата се подреждат, но за кратко.
“Отидох за една седмица на морето с тенденция да върша обща работа на плажа. Почиствахме там клони, но на 3-ия ден ми се счупиха последните два зъба, с които можех да ям. Не мога да ям нищо освен банани.
Карах една седмица на банани и се прибрах, защото ще направя някоя беля на собственика, взеха да ми се подгъват краката”, жали се Манчестър.
Уцелил свищовлии с превоз и се върнал в дунавския град. Казва, че ако ще се мре, поне да е в Свищов.
Преди дни му се обадили от общината, че поливач се е разболял, и го повикали на работа. Сега полива трите стадиона в града. Ходи пеша между тях сигурно по 20 км на ден. Дърпа 100-метрови маркучи.
“10 дни съм тук, но какво ще става, не знам.
Щели да ми
платят, но чак
на 10-о число,
сега съм с 2 лв.
в джоба”, обяснява Манчестър. Признава, че местната власт се опитва да го подкрепя както може. През зимата се разболял и общинският съвет му гласувал еднократна помощ от 300 лв. за лекарства.
“Не беше COVID, макар че се моля да ме хване, че да се отърва. Постоянно мисля за смъртта. Страх ме е. Знам, че самоубийството е грях, ама то направо не се живее”, отчаян е Манчестър.
Чуди се как ще продължи напред без зъби. Казва, че с минимална заплата няма да може да спести до края на живота си, за да ги оправи. Кара на банани и попара от хляб с прясно мляко и се надява да се намери стоматолог благодетел в Свищов, който да му помогне.
Равносметката му е, че животът му е пълен провал.
“Лека-полека съм се предал. С течение на времето стана, месец след месец затворен вкъщи на леглото пред тъпия телевизор, взех да качвам и килограми. Преди да тръгна на работа за морето, се претеглих и кантарът показа 98 кг.
Аз съм спортист човек, винаги съм се поддържал - кросове, бягане”, допълва Манчестър.
И на “Олд Трафорд” се разчуло за премеждията на българския Манчестър. Треньорът на “Юнайтед” му написал писмо за морална подкрепа.
“Солскяер ми казва да не се предавам. Ако е искал да ми помогне, футболистите там да извадят по 1000 паунда, дето са 1 лв. за тях, ще си оправя и зъби, и всичко. Нали съм най-известният им фен, но съм стигнал до дъното, какво да направя”, прави опит да се пошегува Манчестър.
Любимият му отбор също е сред преследващите го разочарования.
“Откакто е
напуснал
Фергюсън,
просто аз го
знаех, че отборът
няма да върви
така, и се бях подготвил. Няма я тая тръпка. Гледам ги, но за мен са слаби, не са отбор”, коментира свищовлията.
Размишлява дали да не пусне едно тото, може пък да удари джакпот и това да го спаси. Но пък е сигурен, че вече не е и късметлия. Играел редовно тото в английското първенство. Печелел дребни суми. Спомня си как през 90-те отново заради безпаричие се разминал с едни 15 000 лв.
“Разработвах едни системи за тото 1, приятели ми ги бяха донесли от Норвегия. Обаче се улучи да нямам пари, ставаше въпрос за 48 лв. Ходих при трима приятели, но всички ми отговориха, че в момента не могат да ми помогнат”, разочарован е Манчестър.
Случаен клиент се заинтересувал от прогнозите му, докато увещавал бармана в местна дискотека да пусне готовите фишове. “Ето ти 50 лв., върви ги пусни”, казал му.
“Пуснах ги, дадох му фишовете, а той обеща, ако ударим нещо, 30% да са за мен. В събота слушаме мачовете по Би Би Си. Системата ми дава първа група и само една среща ме “изби” - “Мидълзбро” - “Манчестър Юнайтед”. Аз я играх двойна, а те паднаха 3:2, още го помня. Ако не беше тази среща, щяхме да ударим джакпота и да вземем някъде към 100 хил. лв.
Печалбата беше
към 15 хил.,
но онзи не ми
даде нищо
- изплащал апартамент в София”, разказва ексцентричният българин.
Въпреки всички преследващи го несгоди Манчестър понякога не губи надежда, че може да излезе от безизходицата.
“Месец-два да се закрепя, да се поогледам, да се успокоя, може все отнякъде да излезе работа. Не ме бърка да е тежък труд, физически съм здрав. Само тези зъби са проблем, че не мога да ям”, казва Манчестър.
