Родители даряват органите на сина си, но сърцето му не издържа – спира 40 дни след трансплантацията

Майката Стефка става приятелка с жената, която живее дълго време с черния дроб на Сашо, през 2020-а обаче Ивка Ганчева умира

На 69 години достойната българка продължава да работи, а за Великден меси козунаци - любимите на сина й

“Ако някога ваш близък загуби битката за живот, направете така, че други хора да продължат живота и да бъдат щастливи.”

С тези думи Стефка Сапунджиева от Велико Търново привлече вниманието на 35 достойни българи, правили добрини през 2010 г., и на събралите се да им изразят признанието си.

В навечерието на 2010-а Стефка и Иван Сапунджиеви загубиха 25-годишния си син Александър. Преодолявайки личната трагедия, те и другият им син - Светослав,  

Пред силата и благородството на семейството се поклони тогава премиерът Бойко Борисов. Той горещо подкрепи призива на Стефка да се даряват органи.

“Тази майка даде личен пример и обясни по възможно най-добрия и човешки начин как биха могли да се спасят хора чрез трансплантация и после да живеят пълноценно.

Трябва да пренесем думите до съзнанието на всеки българин, че с даряването на органи може да има живот след смъртта”, каза тогава Борисов.

Днес Стефка казва, че болката от
загубата на дете
е огромна и
не отшумява
с годините. Просто се научаваш да живееш с нея. Но донорството е кауза, която си заслужава.

“Това беше упованието ни”, категорична е тя.

Жената ясно помни 28 декември 2009 г., когато за последно изпраща Сашо на нощна смяна в куриерската фирма, в която работи.
Младият мъж
внезапно
получава
мозъчен
кръвоизлив,
без нищо да го е предвещавало. Въпреки усилията на лекарите в областната болница във Велико Търново няколко часа по-късно младежът получава втори кръвоизлив.

На 31 декември по обед комисия констатира мозъчната смърт. На родителите е предложена възможността синът им да стане донор и те се съгласяват.

“При нас стана много лесно вземането на това решение, защото аз знаех какво мисли Александър по въпроса за донорството. Даже се смеехме с него, че трябва да запишем някъде, а
той ми казваше:
“На теб кой ще ти
вземе органите,
тук те боли, там те боли”, спомня си Стефка.

Вечерта е откаран в София в университетската болница “Св. Екатерина”, за да бъдат извършени трансплантациите. В онази кошмарна новогодишна нощ Стефка, Иван и Светослав чакат лекаря да се обади, че са пристигнали, че всичко е наред.

Скоро след като са погребали сина си, с тях се свързва българка от САЩ. Леля е на Антонина от Пловдив - момичето, което получава сърцето на Александър.

“Точно на помена за 40 дни от смъртта на Сашо сърцето спряло. Нещо ми подсказваше, че сърцето му няма да издържи. И като се връщаме от гробищата, лелята се обади да ни съобщи”, спомня си майката на Александър. И връзката им прекъсва.

Една година Стефка се надява, че по някакъв начин някой от другите реципиенти ще се обади.

“С това живеех и ме крепеше. Като отидем на гробищата, все търсех знак някой да не би да е ходил”, разказва търновката.
Година след смъртта на Сашо в тв репортаж
вижда жената,
която живее
с черния дроб
на сина
Моли екипа на предаването за нейния телефон. Чуват се на Ивановден.

“Казах: “Обажда се майката на вашия донор”. Отсреща мълчание. Допълних: “Не се притеснявай, нищо не искам, само да знам, че си добре”, продължава разказа си Стефка.

Ивка Ганчева от София е с тежка цироза и благодарение на дарения орган на младия мъж получава втори живот. Оказва се, че майката и столичанката имат някои общи неща - те са астрални близначки, бащата на Ивка е Александър и спасителят е Александър.

Първата им среща е във Велико Търново - на 10 септември, заедно празнуват рождените си дни.

“Обещахме си още щом се видяхме, да не плачем. Вечерта изкарахме в непрекъснати разговори, опознахме се. И двете сме такива, че винаги като се чуем, има за какво да си говорим. Ако един ден не сме разговаряли, на следващия се търсим. Догодина стават 10 години от трансплантацията. Когато аз съм добре, и Стефка е добре, когато съм зле, и тя се чувства така”, разказа пред “24 часа” в началото на 2019 г. Ивка.  

Чуват се по
телефона почти
всеки ден
и Стефка се радва, че болестта вече е зад гърба на Ивка, защото тя живее чрез нейния Сашо. Така бе до миналия април, когато в пандемията Ивка губи битката за глътка въздух.

“Говорихме ден преди да си отиде. Каза, че няма COVID, но не може да диша, беше с кислородна маска и всъщност на другия ден е починала. Разговаряхме с дъщеря , тя не каза нищо по темата със заразата и аз повече не рових. Много ми беше трудно, изживях за втори път загубата на Сашо”, признава Стефка.

Въпреки своите 69 години и различните болежки тя продължава да работи. За нея това е вид терапия.
“Най-вярната
ми приятелка е
болката, никога
не ме оставя,
но щом говоря, щом се движа, щом ходя и на работа, добре е”, успява да се пошегува. Заедно с мъжа си са се ваксинирали срещу COVID.

“Ваксината не е гаранция, но психически е по-добре особено когато имаме хронични заболявания”, казва Стефка.

Така без притеснения посрещнаха заедно Възкресение със сина Светослав и приятелката му. За празника Стефка бе омесила козунаци. Прави го още от времето, когато двете момчета били малки. Дори и да не се получели с добър търговски вид, Сашо винаги я окуражавал, че затова са много по-вкусни от купените.