Заради метрото, широкия булевард, близостта до центъра и северната тангента предприемачите най-после откриха “Левски В” и “Левски Г”
За 2 години в района са издадени над 90 строителни разрешителни
Столицата е започнала да се придвижва плавно на север-североизток.
Напоследък все по-оживено строителство има в районите, които се намират около източната част на булевард “Владимир Вазов”, близо до мястото, на което той се влива в “Ботевградско шосе” и само на около 300-400 метра от мястото, на което започва северната скоростна тангента на столицата.
Това са главно двата панелни комплекса “Левски В” и “Левски Г”, които десетилетия наред бяха подминавани с пренебрежение от строителните предприемачи.
Презастрояването на южните квартали на столицата обаче наред с факта, че метрото скоро ще стига до “Левски Г” (виж по-долу), плюс широкия булевард “Владимир Вазов”, по който само след 6 светофара се стига до центъра на София, променят коренно нещата.
Справка в регистъра на направление “Архитектура и градоустройство” на Столичната община показва, че от началото на 2019 г. до момента кметството на община “Подуяне” и главният архитект на Столичната община
са издали 90
разрешителни
за строеж
в района
Наред с многобройните случаи на саниране на панелни блокове или преустройства на вече съществуващи обекти има 8 разрешителни за средни и големи жилищни сгради с магазини на приземния етаж и подземни етажи само в района на “Левски В” и “Левски Г” и два пъти по толкова за “Сухата река” и “Хаджи Димитър”, които се намират съответно на юг от булевард “Владимир Вазов” и на северозапад от “Левски В”.
Такива разрешителни губят правното си действие, ако до три години от издаването им инвеститорът не е почнал да строи, но видимо из района се строи усилено, а и много жилищни и офис сгради вече са построени. Неусвоени засега остават само парцелите на север от панелните блокове на “Левски Г”, близо до мястото, през което минава северната тангента.
Според източници от имотния пазар те са оглеждани напоследък настойчиво от логистични фирми, за които са идеални за складове поради близостта си до околовръстното и бързия достъп до три магистрали. През цялото това пространство обаче засега няма нито едно място, на което да има готова пътна отбивка от северната тангента, което прави благоприятното местоположение неизползваемо.
Освен това тази част от района според общия устройствен план на София е за инженерно строителство.
На тезгяха офертите за продажба на жилища в четирите квартала около булеварда са към 700 на брой, почти изцяло в новопостроени или строящи се жилищни блокове. Това е доста много, като се има предвид, че “Левски В” и “Левски Г” са миниатюрни като размер и население. За сравнение - активните оферти за жилища в гигантските “Младост” и “Люлин” в момента са също по около 700.
Средната цена на квадратен метър в района на булевард “Владимир Вазов” в момента
е вече малко
над 1000 евро,
което се получава от това, че преобладават офертите за ново строителство. Почти няма продажба на апартаменти в старите панелни блокове.
Анкета, направена на място в района сред строителни предприемачи и ръководители на обекти, показва, че засега районната администрация в община “Подуяне” откликва сравнително бързо на исканията за разрешителни. По-голям проблем е достъпът до електричество, но поне в районите на “Левски В” и “Левски Г” няма строеж с неуредено присъединяване към електромрежата, нито до ВиК.
Предприемач, който строи едновременно две средни по размер жилищни кооперации в “Надежда” и в “Левски Г”, твърди, че нивото на осъществените вече продажби в “Левски Г”
е почти два пъти
по-голямо
от това в
“Надежда”
Общо взето всички оценяват високо това, че комплексите на практика се намират много по-близо до центъра на столицата, отколкото “Младост” и “Люлин” например. По права линия “Левски” е само на 3 километра, докато “Младост” е на 6.
Парцелите за строителство в района още не са изчерпани, при това има и на първа линия до булеварда, тъй като панелните блокове и на двата миникомплекса са малко по-навътре и не са на самия “Владимир Вазов”.
“Районът безспорно има голям потенциал, защото булевардът е много проходим и с кола от “Левски Г” се стига до Софийския университет само за около 15 минути”, каза пред “24 часа” Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Според него интересът се е засилил едва напоследък по чисто имиджови причини. “В началото на строителния бум се изчерпаха парцелите за строителство в квартали като “Лозенец” и “Изток”, след това дойде редът на “Манастирски ливади”, почна строителство и в “Младост” и “Люлин” и сега по естествен път идва редът на районите около булевард “Владимир Вазов”, каза той. За да е всичко наред обаче, общината трябва да отговори с образователна и социална инфраструктура. В района вече има четири детски градини и четири училища, но с увеличаване на населението очевидно ще трябват още.
Развиването на столицата и на север се очакваше отдавна и като концепция бе залегнало още преди десетина години в новия тогава общ устройствен план.
В наскоро изработената от “Софпроект” “Визия за София” за следващите 30 години има дори акцент върху засилването на инвестициите на общината в северните райони с цел да се привлекат повече предприемачи да строят в този район и дори още по на север.
Очаква се
метрото да
стигне до
“Левски Г”
още през 2024 г.
Изграждането на още три станции след “Хаджи Димитър” трябва да започне още тази година, тъй като търговете за три от четирите обособени позиции минаха и има определени изпълнители.
Първата метростанция, която ще бъде разположена на кръстовището на бул. “Владимир Вазов” с ул. “Станислав Доспевски”, ще бъде изградена от “Монолит София”, която участваше в консорциум с Х.С.С ЕООД.
Фирмата е предложила сумата от близо 63 млн. лв. без ДДС, което е с над 10 млн. лв. по-ниско от прогнозната стойност от 75 млн. лв.
Следващата станция – между улиците “Витиня” и “Бесарабия”, ще се изгражда от “Трейс груп холд” в обединение с “Виа Конструкт груп” и КМС срещу 75,08 млн. лв.
Третата метростанция се планира да бъде разположена встрани от коритото на река Перловска и в непосредствена близост до ул. “Левски Вековен”. Тя ще се прави от “Джи Пи груп” срещу 48,180 млн. лв.
При завършване на тази отсечка пътуването от “Левски Г” до центъра ще се сведе до 12 минути.
Брокери не виждат балон с цените на имотите
През първото тримесечие на 2021 г. цените на жилищните имоти поне в основните големи градове на страната продължават да се вдигат, но брокерите не виждат условия за създаване на балон.
Последните официални данни на НСИ са за края на 2020 г., когато поскъпването бе средно с 5,4% на годишна база. “През първото тримесечие на 2021 г. в столицата и в Пловдив, Варна и Бургас жилищата добавиха нови между 2 и 5% към цените си според нашите данни”, съобщи за “24 часа” Полина Стойкова, управител на “Бългериън Пропъртис”.
“Средната цена на квадратен метър жилищна площ в столицата например вече надхвърли 1100 евро, а това е с 6% повече спрямо година по-рано”, съобщи и Гергана Тенекеджиева, изпълнителен директор на “Адрес”.
Продължаващият ръст на цените се дължи главно на две неща - евтините ипотечни кредити и преобладаващия дял на новото строителство.
Банките вече до такава степен намалиха лихвите по депозитите, че принуждават много спестители да си изтеглят спестяванията, а имотите са един от малкото активи, които са изгодни и в дългосрочен, и в краткосрочен план. Освен това очевидно лихвите по ипотечните кредити са на историческия си минимум и вече са масово под 3 на сто, а много банки ги отпускат на нива 2,7-2,8%.
“Никога в предишни години не сме имали такова нещо - с 1 средна заплата да си купиш един квадратен метър жилище. Само допреди 7-8 години този показател беше 1,42, после падна последователно до 1,3 и 1,2, а сега е най-често между 1 и 1,1”, каза Стойкова.
Опасност от надуване на имотен балон обаче според нея няма.
Едната причина е, че банките няма да го допуснат, а другата - има свръхликвидност и политиката на централните банки в момента е да насочват тези пари към икономиката”, каза тя.
Според нея няма опасност и от това, че една и съща банка може да финансира начинанието на строителен предприемач, а после да финансира покупката на апартаменти в сградата. “Тази практика е нормална и се използва навсякъде, а и финансовите институции отпускат парите на траншове - първо, когато сградата е на кота нула, после - при грубия строеж, и т.н., защото така контролират ситуацията. Това е по-добре, отколкото предприемачът да разчита на вноските на купувачите, което е далеч по-несигурно”, смята Стойкова.
“Имайте предвид, че на пазара почти няма случай или поне аз не съм срещал досега такъв, при който една и съща банка да финансира жилищна кооперация и да отпусне кредит на 100% от купувачите на жилища в нея”, каза пред “24 часа” кредитният консултант Тихомир Тошев.
Обикновено същата банка успява да финансира покупките на около 40% от желаещите да имат апартамент в сградата. Тя обикновено дава преференциални лихви или облекчени условия на купувачите в сгради, чието изграждане е финансирала, но тези преференции важат само при определени условия, а не всички купувачи могат да отговорят на тях.
