Храните у нас и по света най-скъпи за последните 5 г.
Два тренда бележат пазара на храните у нас от началото на пандемията - цените вървят нагоре, но и за първи път от години родното производство, макар и с малко, успява да превалира през определени периоди.
Това показва анализ на “24 часа” въз основа на данните от пазара и бюлетините на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата.
Независимо че през 2020 г. в България нямаше кой знае каква инфлация, цените на основните храни са достигнали своя пик за последните 4-5 години. Върху цените оказват влияние много и разнородни фактори - световната конюнктура, климатът, традициите в храненето, сезонните колебания.
Пандемията например направи така, че се засили търсенето на определени плодове и зеленчуци и това веднага се вижда от цените им.
Прословутият джинджифил, който мнозина си мислят, че може да ги предпази от всякакви инфекции и вируси, е много показателен в това отношение. Той е изцяло вносен продукт, у нас се консумира най-вече китайски, защото малкото количества, които се отглеждат в България, са биоджинджифил.
Вносителите, усещайки надигналата се вълна на търсене, моментално реагираха. От инфографиката се вижда, че дори цената му на едро, която е по данни на частните борси, като че ли
следва плътно
кривата на
разпространение
на коронавируса
Например в самия край на 2019 г., когато пандемията изглеждаше като далечна опасност, цената на едро на килограм джинджифил беше 5,50 лв., а в магазините – най-много 6,50 лв. Но на 1 април – в разгара на първия локдаун, цената на едро бе вече 16 лв., да не говорим, че често и не можеше да се намери по магазините. През лятото цената му падна почти до равнищата от предишната година, но в момента той пак е доста скъп.
Почти същото може да се каже за лимоните и портокалите. През 2020 г. те поскъпнаха с 20% (виж втората инфографика). Цитрусите имат високо съдържание на витамин С и при първото затваряне бяха много търсени, а и също са изцяло вносни.
През април например цената на едро на лимоните бе стигнала дори 3,14 лв., макар че средната за годината е 2,50 лв., но и това е доста по-високо от средната за 2019-а – 2,08 лв.
Но специално при лимоните
ценовите
колебания
традиционно са
много високи
и сега те излизат по-евтино, отколкото например през лятото на 2014 г., когато по магазините цената за кило бе ударила 6 лева.
Въпреки примерите, в които с просто око се вижда, че пандемията е повлияла на цените, при основната група плодове и зеленчуци по принцип има много големи сезонни колебания, а и търговците бързо се ориентират в конюнктурата и най-често светкавично променят доставчици и преорганизират логистичните вериги.
През 2020 г. например въпреки затрудненията от всякакво естество се забелязва тенденция на леко увеличение на дела на българските плодове и зеленчуци на пазара за сметка на вносните (виж третата инфографика).
Засега оптимистичният тренд е крехък, защото увеличението не е голямо, а и тук също се отчитат характерните за сегмента сезонни колебания. Например средно за годината делът на българските домати на пазара през 2020 г. е бил 36%, а на вносните – 64%. Само че през декември родните домати на пазара са били едва 14%, а през август са достигали 53%.
От друга страна, цените на вносните домати, а и на всички импортни плодове и зеленчуци, са по-ниски от българското производство. Затова на хората, които често пазаруват, им прави впечатление, че в разгара на лятото за доматите в никакъв случай не може да се каже, че са кой знае колко по-евтини, отколкото през останалите сезони, както е логично да се очаква.
Като цяло обаче
средногодишните
цени на
зеленчуците през
2020 г. бяха
по-ниски, отколкото през 2019 г., но по-високи, отколкото през периода 2015-2018 г. Плодовете обаче определено са достигнали пиковите си цени за последните 5 години.
При останалите основни храни няма чак такива сезонни колебания, те следват световната конюнктура, но за съжаление в момента тя не е особено благоприятна. В края на 2020 г. храните в световен мащаб достигнаха рекордно високи стойности за последните три години, макар че все още са по-ниски, отколкото са били през 2011 г. поне за повечето продукти.
Изключение правят месото и месните произведения, които като цяло са малко по-евтини в сравнение с 2019 г., но тогава все пак отбелязаха рекордни стойности.
До голяма степен това се дължи на пилешкото, което е с най-голям дял в консумацията на месо на българската трапеза. През цялата година
цената на едро
на целите пилета
се е движела
около 4 лева,
а в магазините – около 6-7 лв. Това е, разбира се, средната цена, тъй като най-качествените се продават за около 8-9 и дори над 10 лв. килото, но средният и по-нисък клас могат да се намерят и за 4-5 лв., особено по време на промоции.
Същото се отнася и за пилешките разфасовки, които по принцип са малко по-евтини. При всички тях, а и изобщо при месата се наблюдава леко покачване на средната цена около празниците, най-вече в коледно-новогодишния период.
След бума при яйцата през 2017-2018 г., когато цените им за кратък период се вдигнаха с 42% и се задържаха така дълго време,
през 2020 г. те
са били стабилни
и на едро се движеха около 20 ст.
При тях обаче има друга особеност – на дребно цените много варират, защото през последните години на пазара на практика има три основни вида кокоши яйца по вида на отглеждането на носачките: клетъчно отглеждани, подово и яйца от свободно отглеждани кокошки. Цените на последните са доста по-високи, често пъти двойно на останалите, а производителите се изхитриха и на етикетите отбелязват вида на яйцата със сигнатури, които нищо не говорят на потребителя. Или отбелязват само размера им, което не е чак толкова съществено при избора.
Освен това търговската надценка на яйцата в България традиционно е най-висока сред всички хранителни продукти. По данни на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата
разликата
между
цената на едро
и на дребно
у нас е
средно 33%
При свинското месо и при говеждото, което плавно увеличава дела си на българската трапеза през последните години, 2020 г. донесе нещо като успокояване на цените, след като през 2019 г. те рязко се вдигнаха. Например при свинското, каквито и колебания да е имало през 2020 г., средната му цена не е по-висока в сравнение с предишната година. Тя е 9,00-9,70 лв. на едро в зависимост от сезона, разбира се, при някои видове разфасовки е много по-висока.
Сравнението между цените на млякото и млечните произведения през 2019 и 2020 г. показва определен ръст, като изключим маслото, което е поевтиняло с 9%. Кашкавалът и сиренето поскъпнаха със 7-14%, прясното мляко с 9%, а киселото с 2%. Това обаче едва ли има връзка с пандемията,
защото е
устойчива
тенденция
през последните години и се дължи на повишаването на изискванията за качеството на влаганите суровини и на промяната на потребителското поведение.
Кравето масло например трайно увеличава присъствието си на трапезата на българина за сметка на маргарина. Това обяснява защо поне в големите супермаркети напоследък се засилва разнообразието от краве масло, а намаляват видовете маргарин.
При останалите основни храни като захар, олио, брашно, варива анализът недвусмислено показва, че цените им са най-високи в сравнение с последните 5 години. На годишна база поскъпването е различно, между 4% за лещата, и 15% за захарта.
За съжаление, в глобален план тенденцията едва ли скоро ще се пречупи. Всички икономисти са единодушни, че
с излизането от
пандемията
инфлацията
ще се засили
Храните няма как да направят изключение, при всяко икономическо възстановяване цените им тръгват нагоре, защото консумацията се засилва, изискванията на потребителите нарастват, а такъв фактор като горивата, които оказват силно влияние върху всички цени, по правило растат. Може някой и друг продукт да направи изключение от правилото, но нищо не го гарантира.
