Занзибар не смени Китен, а ските в Алпите.
Ходенето на кръчма се преобърна в разточителни домашни вечери с приятели
В началото на декември м.г. от България започнаха масово да излитат чартърни полети с туристи до Занзибар и Малдивските острови. След Нова година тези дестинация станаха още по-популярни и в момента всеки ден от летище София потеглят по два пълни самолета до тях и до още едно-две екзотични кътчета. Стигна се и дотам български предприемач да започне да изгражда селище за почивка в Занзибар.
В това няма нищо чудно. У нас според пресмятания на изпълнителния директор на Института за оценки и анализи в туризма Румен Драганов всяка година между 5500 и 7500 души предприемат екзотично и скъпо пътуване, като посещават най-отдалечени кътчета на планетата и ползвайки туристически продукти, които се рекламират и предлагат на световната публика. Просто в момента заради пандемията повечето туристически центрове по света са затворени, няма и круизи и затова този пътникопоток е съсредоточен единствено в тези две дестинации, които се самообявиха за свободни от COVID-19.
Една такава екскурзия струва минимум 1500 евро, като горният праг варира доста и има българи, които са готови да дадат до 5 и дори до 10 хиляди евро на човек, за да се сдобият с подобно преживяване. С други думи това е пазар, който по груби оценки е за около 15-18 милиона лева годишно. Пандемията в никакъв случай не го е унищожила напълно, а просто е пренасочила тези пари към други места.
Обикновено през януари, февруари и март много българи потеглят на ски в Австрия. Алпийските курорти предлагат стотици километри ски писти, а и забавите там си ги бива - спомняме си как скибаровете се препълваха от народ по това време на годината. Заради което миналия февруари австрийският популярен курорт Ишгл се превърна в развъдник на заразата. Сега обаче скикурортите в Австрия, Италия и Швейцария са затворени и тази публика реши да смени зимната ски ваканция с плажовете в Занзибар и Малдивите.
Други хора пък виждат удоволствие в това да излязат на кръчма с приятели, да хапнат, да пийнат, тези три неща. В продължение на около четири пълни месеца миналата година заведенията в страната бяха затворени и отвориха едва наскоро. В последната година преди пандемията оборотът на всички ресторанти, дискотеки и нощни клубове в България беше 3,285 млрд. лв. Тези пари също не са се изпарили напълно през 2020 г., а са се пренасочили – част от тях към заведенията, които имат разработена доставка на храна, и част - към организирането на домашни партита.
Според представител на кетъринг индустрията търсенето на тази услуга от частни клиенти се е засилило през 2020 г. с около 10-15% и това донякъде е компенсирало силния отлив от корпоративни събития.
“Търсенето на такива услуги се засили през март-април, но особено в навечерието на Коледа и Нова година, макар че тогава клиентите бяха предимно фирми, които организираха корпоративни коледни партита”, каза пред “24 часа” собственик на фирма за кетъринг услуги. През останалото време от годината обаче, особено в месеците, в които заведенията бяха затворени, клиентите са били предимно хора, които организират семейни тържества у дома.
Става дума, разбира се, само за големите градове, където тази услуга е развита. По същество тя спестява време и усилия на домакинята, тъй като фирмата носи в свои съдове приготвената храна, най-често алуминиеви плата за еднократна употреба, покрити с прозрачно фолио за студената храна и с алуминиево за топлата. Предлага се и сервитьор, но повечето хора вече гледат да избягват контактите с външни лица.
Най-често услугата е евтина и храната за десетина души излиза не повече от 270 лв. Някои кетъринг фирми предлагат и напитки, така че домашно посрещане на рожден ден примерно може да бъде прилично евтино и без рожденикът да прекара ден-два като мъкне продукти и приготвя храна.
Но удоволствията са широко понятие, а и много хора имат пристрастености към някои от тях, на които никаква пандемия не може да повлияе. В крайна сметка мнозинството от хората не са се лишили от доходите си и пазарът на удоволствията в никакъв случай не е пострадал особено. В световната финансова криза преди 10 години например на банкерите и на някои висши мениджъри от други индустрии изведнъж бяха отрязани бонусите, което веднага бе усетено от имотния пазар, от производителите на луксозни стоки и от индустрията, която е свързана с туризма, свободното време и развлеченията.
Сега е различно – индустрията, свързана с развлеченията, пострада сама по себе си, но парите са налични и колкото повече напредва ваксинацията и падат ограниченията, толкова повече тези сектори от икономиката ще се съживяват.
Да вземем например хазарта. Ако се съди по данните за приходите в хазната от хазарта, затварянето на залите за залагания не се е отразило кой знае колко на оборотите в сектора. По предварителни данни в бюджета през 2020 г. са влезли 257 135 688 лв., от които данъците са 127 645 383 лв., а таксите - 129 490 305 лева.
За 2019 г. бюджетните постъпления от такси и данъци от хазартния сектор са в размер на 308 686 839 лв., т.е. има спад от 17%. Но има вътрешно разпределение и огромна част от тези постъпления, може би около 80%, идва всъщност от онлайн залагания, а не от офлайн залите, които стояха затворени.
Пазарът на дрога също е променен от пандемията. През 2020 г. той е намалял с една пета просто защото ги нямаше заведенията, а учениците от горните класове не ходеха физически на училище. Но в същото време се вихреха частни партита и според наблюдения на пазара качествените модерни евтини наркотици всъщност са поскъпнали.
В крайна сметка милион и половина българи са на възраст между 20 и 40 години, а на тази възраст човек трудно може да се откаже от удоволствията, както и да спазва някакви мерки и ограничения, казва социологът доц. Иван Чалъков. “Когато сте под 50 и нямате хронични заболявания, коронавирусът за вас е просто един по-тежък грип”, коментира той и това според него обяснява защо младите намираха постоянно всякакви вратички по време на локдауните, за да нарушават правилата, крайният резултат от което е, че са консумирали, т.е. са създавали оборот.
Хората, които виждат удоволствие в самите пари и в тяхното събиране, също няма как да изчезнат от този свят, нищо че по традиция обичат да не се шуми около тях. Според скорошни данни на БНБ милионерите с влог са се увеличили със 151 през 2020 г., а това е рекордно нарастване изобщо откакто централната банка публикува статистика за тях. Основната част от новите доказани милионери се дължи на последното тримесечие на 2020 г. Тогава броят им се увеличава със 110 на годишна база, т.е. всеки божи ден се е появявал по един човек, който си е откривал депозит с над 1 млн. лева в него. Общият брой на такива българи в края на 2020 г. е 1180 и в техните сметки има общо 3 млрд. лева.
А в същото време хората са много по-предпазливи по отношение на тегленето на големи кредити. През декември 2019 г. 135 човека са изтеглили заеми за над 1 млн. лв., а година по-късно те са 132-ма. А хората, които са получили кредити от половин до един милион лева, са 525, т.е. в края на декември 2020 г. те са били само с един повече спрямо година назад.
Правилният прочит на тези данни говори само за едно: хората с възможности обичат и да трупат пари и пандемията с нищо не е повлияла на този навик.
И това не е български навик. Според едно скорошно изследване на Bloomberg Economics за периода между март и май потребителите в най-големите икономики на света са спестили допълнително 2,9 млрд. долара, 1,5 млрд. от които само в САЩ. А това е сума с огромен потенциал да причини сама по себе си икономическо оживление, когато ограниченията най-после паднат напълно.
