- След 8 г. работа в Африка Виктор и Даниел Александрови се върнаха в родното си село заедно със семействата си
- Братята строители са превърнали в малък хотел бащината си къща, гледат и 50 крави
- Съпругата на единия е модел в рекламни клипове, на другия – лекар
Двама братя от Триград са на път да преобърнат съдбата на родното си село. Виктор и Даниел Александрови 8 г. живели в Танзания, но преди месеци се върнали със съпругите и 5-те си деца. Така спасили от затваряне детската градина, която посещавали само 5-6 други хлапета. След години ще живне и училището, а вероятно селото ще си намери и лекар за постоянно.
“Децата на Виктор и Даниел спасяват детската градина. Тя бе заплашена от затваряне заради малкия брой на хлапетата. Това означаваше още семейства да напуснат селото, съкращаване на учители и персонал”, казва кметът на Триград Емил Гогушев.
“Връщането на танзанийчетата е ключово за спасяването и на училището. Сега сме спокойни, тъй като тези деца ще пораснат. В малките отдалечени села в Родопите оцеляването на детската градина и училището е много важно за цялото население, но, за съжаление, те обезлюдяват.
До седми клас
да учат в село –
пак е нещо
Радостно е, че все още децата ни не пътуват до съседните села за училище. На този етап се радваме, че задържаме и училището”, добавя кметът.
Виктор и Даниел Александрови са от Триград. Работели за австрийската компания “Алпине Бау”, която построи язовир “Цанков камък” на река Въча край Девин. След приключването на обекта като добри работници получили покана да се преместят на друг обект. Били първо в Румъния, а след това отишли на обект на компанията в Танзания.
“С брат ми бяхме шефове на работилница за поддръжка на строителна техника. Работили сме за няколко компании в сферата на строителството на 4 различни обекта из цяла Танзания”, казва Даниел.
В Триград са от късното лято на 2020 г. Той от 5 г. живее с танзанийката Елвира. Има три деца -
Лорънс, Румен и
Дейвид, които
са родени в
Дар ес Салаам
До седмица очаква четвърто. Лекарите им казали, че ще е момиче.
“Елвира започна да свиква, децата също. Малките не знаят добре български, но по-големите вече могат да общуват с връстниците си.
Най-трудно им
беше със снега,
но и съпругата ми, и децата му се радват. Преди да се върнем, сме идвали на гости само веднъж в Триград”, споделя Даниел.
Елвира е завършила музикално училище, свири на пиано, но е работила предимно като модел в рекламни клипове в родината си. Тя е от племето хая, родното ѝ място е в подножието на Килимаджаро - най-високата планина на африканския континент.
Петте хлапета са истинска атракция в родопското село. “Радват им се всички.
Туристите
непрекъснато
искат да се
снимат и да си
играят с тях
Все още никой не им се подиграва за цвета на кожата, повечето знаят какъв е характерът ми и не смеят”, подмята бащата.
Според Елвира България е по-подходяща за отглеждане на деца, защото у нас е по-сигурно и по-безопасно за тях, а и в Танзания образованието е доста скъпо.
“Върнахме се по много причини. Най-важното нещо е, че искам спокойствие и сигурност за децата ми. Там има непознати болести и децата са изложени на по-голям риск. Предпочитам да са на сигурно място, да израснат в моето родно село, което много си обичам. По-добре би било и да се образоват в България”, казва 34-годишният Даниел.
Брат му Виктор, който е по-голям с една година, има две деца - Даниел и Алекса. Неговата съпруга Диана е лекарка. Сега те са в Танзания за два месеца, но предстои да се върнат за постоянно. Тя обявила, че е готова да пробва да практикува професията си в България. Децата им обаче са тук и посещават редовно детска градина “Радост” в селото.
“Триград може
да си реши
проблема с
лекар
кардинално,
ако Диана приеме да работи в Девин и няколко дни в селото”, категоричен е кметът.
Триград се прочу, че първи в България преди 11 г. заедно със съседните Жребово и Кестен пусна обяви във вестниците, че търси джипи, на което осигурява жилище. Не случи обаче на мераклия. Сега в селото с над 650 жители лекар идва за два часа в седмицата.
“Няма как за два часа да се обслужва населението на Триград и на другите две села. Като няма лекар, не може да имаме и аптека. Сутрин е страшен сеир, като почнат хората да поръчват лекарства на шофьора на автобуса”, казва Гогушев.
Още докато работели в Танзания, Даниел и Виктор с помощта на родителите си превърнали къщата си в малък хотел с 8 стаи, ресторант, бар и барбекю. Те не работят обаче на пълни обороти. Заради пандемията туристите са малко. Братята се надяват с настъпване на лятото те да се увеличат.
В съседното село Кожари направили и кравеферма, където отглеждат 50 дойни крави. Разстоянието до фермата им е около 10 км през гората.
“В животновъдството нещата не вървят добре. Изкупната цена на млякото е 70 стотинки, колкото струва бутилка минерална вода в магазина. Собственик на мандра в Смолян дори
ми е пуснал
оферта да му
продавам
млякото за
55 стотинки
за литър. Това е несправедливо и унизително. Субсидиите също не се разпределят по честен начин. Не бива да се допуска разни виртуални животновъди да слагат ръка на пасищата и да прибират субсидиите за сметка на реалните стопанства. В сектора има много шашми. Фермерите, които са такива на книга, обират каймака за сметка на истинските”, казва Даниел.
Зарича се, че ще пробват известно време с бизнеса, който са създали в Триград, и ако не се нормализират нещата, ще се върнат отново със семействата си в Африка.
- След 8 г. работа в Африка Виктор и Даниел Александрови
се върнаха в родното си село заедно със семействата си
- Братята строители са превърнали в малък хотел бащината си къща, гледат и 50 крави
- Съпругата на единия е модел в рекламни клипове, на другия – лекар
