Ключът е в диверсификацията на стопанските инициативи - туризмът е сериозно затруднен, но се развиват производство, услуги, колцентрове, софтуерни компании, хранителна промишленост
Във Велико Търново само който не иска да работи, той не си е намерил работа.
В града има изключително разнообразен и добре развит дребен и среден бизнес с родни инвестиции, който е по-устойчив и адаптивен в условията на кризата. Ключът е в диверсификацията на стопанските инициативи - туризмът е сериозно ударен, но има други видове бизнеси: производство, услуги, колцентрове, софтуерни компании, машиностроителни предприятия, хранителна промишленост.
Със сигурност има много фирми в града, които изпитват затруднения в ситуацията с COVID кризата, обаче едно нещо като не върви, друго върви и все нещо ще излезе. Така успешни местни предприемачи, обясняват рекордната заетост във Велико Търново.
Подкрепят разсъжденията си с примери от първата вълна на пандемията, когато сервитьори и бармани бяха пренасочени да правят дезинфектанти, а технолози в завод за опаковки започнаха да проектират предпазни маски.
За трета поредна
година Велико
Търново
изпреварва
София
и Софийска област по заетост със 78,7% от хората на възраст 15-64 г. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), базирано върху данните за работната сила на Националния статистически институт.
Това е съчетано с безработица едва 2%. Данните са към 2019 г., но ситуацията се запазва и в COVID кризата, сочат актуални данни на Бюрото по труда. През ноември безработицата във Велико Търново е 4,5% - най-ниската регистрирана след края на извънредното положение, при положение че средната за страната е 6,7%.
Един от факторите е, че Велико Търново е на първо място в страната по най-висок дял на образованото население сред хората в трудова възраст. Регионът е и сред тези с най-малко трудоспособни с основно и по-ниско образование. Затова и модернизацията на детските градини и училищата е сред приоритетите на местната управа.
Кметът Даниел Панов лично лобира за професионално обучение, осигуряващо търсени от бизнеса квалифицирани кадри. (Виж карето.)
Не без значение е и инвестиционната активност от страна на бизнеса. Поне от 2015 г. насам
вложенията
на местните
предприятия в
придобиване
на дълготрайни
активи също
са сред най-
високите у нас
“Критикуват ни, че в града няма крупни западни капитали, ако изключим австрийския завод за дървесни плоскости, но пък той не е фактор на пазара на труда, има 450 души. Затова пък има местни фирми, чиито инвестиции са устойчиви. Ето например тук са две изцяло български пивоварни. Нямаме опции да си местим бизнеса”, казва Милен Георгиев, управител на фабрики за опаковки и нетъкан текстил със 750 души персонал. Според него в града е сравнително трудно намирането на работници за различните видове дейности.
“Вероятно средната заплата във Велико Търново е значително по-ниска от София, но като заетост сме близо”, сравнява той.
Забелязал е и обратен процес - много хора от заводите в Севлиево, които доскоро съсредоточаваха работната сила в Централна Северна България, идват да работят във Велико Търново.
“Не защото търновските фирми предлагат по-добри условия, а защото се промениха нагласите. Хората искат да работят близо до дома си, да си гледат децата. И това е отпреди пандемията. Искат по-удобен живот, а
Търново стана
сравнително
удобен за
живеене град -
има образование,
медицина, места
за забавления, които като ги събереш заедно, дават някаква добавена стойност за хората”, казва Георгиев.
Определено към Търново се наблюдава и вътрешна миграция на кадри. В местните фирми има доста хора от други градове. В Търново работят програмисти от Русе, Ловеч, Севлиево, дори от Варна и София.
Противно на всички икономически прогнози за стагнация, в местните фирми почти не са освобождавани хора.
Например Георгиев казва, че при първата вълна през пролетта и затварянето на държавата имали идеи да намалят персонала, защото западните им клиенти анулирали поръчките.
“Знаех, че ще имаме едни 200 човека, на които няма да можем да осигурим работа, но веднага започнахме първо да шием маски, след това да ги произвеждаме автоматично. При опаковките пък започнахме да правим за куриерските фирми пликове, кашони, бъбълопаковки. Нормално е да има някакви промени, просто успяхме да пренасочим хората от едни дейности към други”, допълва той.
За 12 месеца направили толкова нови неща, колкото обикновено внедряват за 2-3 години. Оборотите им бележат ръст от близо 19%. Смята, че заслугата до голяма степен е на екипа.
“Може би самата криза, като усетиха тази несигурност, че ситуацията е под напрежение, всички започнаха да работят някак по-съсредоточено”, разказва предприемачът. Според местния бизнес коронакризата не е променила дългосрочната перспектива за развитие на градове като Велико Търново. Единственото, от което има нужда градът, а все още не притежава, е голяма, по-подредена индустриална зона. В това отношение има идеи и тяхната реализация ще позволи на местните предприемачи да осъществят много от идеите, които имат.
Кметът Даниел Панов: Инвестираме в обучението на младите, това е нашият шанс
Велико Търново е с коефициент на заетост 78,7% от населението и категорично заема първото място, изпреварвайки редица по-големи градове и дори София за трети път.
Актуалната средна стойност на национално ниво е 70,1%.
Един от факторите е, че градът е на първо място в страната по най-висок дял на образованото население. Именно заради това от години насам образованието е основен приоритет на община Велико Търново, посочва кметът Даниел Панов.
“Само през последните три години с инвестиции по различни финансови механизми обновихме цялостно шест училища и три детски градини, а дори в момента се извършва модернизация на четири държавни гимназии.
В много училища са разкрити професионални паралелки, а взаимодействието с бизнеса е на много добро ниво и това дава ефект и върху пазара на труда.
Модернизацията на образователната инфраструктура, разработването на учебни програми и планове за нуждите на бизнеса и на пазара на труда са сред водещите приоритети и в настоящия мандат”, казва Панов.
Неслучайно Велико Търново е и в топ 6 на градовете, в които са постигнати най-високи резултати на държавните зрелостни изпити по български език и литература. Градът е сред центровете, където заетите в сферата на IT се увеличават постоянно през последните три години и тенденциите са положителни, припомня друго изследване на ИПИ кметът.
Насърчаването на високотехнологичната, информационната и комуникационната индустрия е сред основните приоритети на общината и това също оказва своя ефект върху състоянието на пазара на труда.
