Сделките със селски къщи се увеличиха двойно, на мода е имот под наем без наем
Замрелият от дълго време пазар на селски имоти в България тази година по всичко личи, че бележи съществено оживление.
От изследване на Асоциацията на българските села през лятото стана ясно, че сделките за покупка на селски къщи през пандемичната 2020 г. са двойно повече от средното за минали години.
“Купувачите са млади хора, които упражняват свободни професии, главно в сферата на IT и дизайнерските услуги. Дори и след преминаването на кризата заради насадения страх и опасения от зарази хората трудно ще отидат на почивка в големи хотели, където има струпване на множество хора. Това очертава сравнително благоприятна тенденция пред обектите за селски туризъм”, коментира председателят на асоциацията Борислав Борисов.
Но този пазар трудно може да бъде преценен точно. НСИ наблюдава пазара на жилища само в шестте най-големи града на страната, а Агенцията по вписванията показва броя на сключените имотни сделки по населени места, но без да прави разлика дали става въпрос за апартаменти, къщи, ниви, офиси, или магазини.
От друга страна, селски имот е доста широко понятие. В масовия случай това е селска къща - към 150, по-рядко до 200 квадрата, на един или два етажа и двор между 0,7 и 1 декар. Но към този имот много често вървят различни постройки, може да има плевня, малък обор, друга постройка, дори ниви или ливади, които често не са съвсем близо до къщата.
А и в България, въпреки че кадастралната карта на възстановената земеделска собственост е напълно готова, има много хора, които не знаят какво точно притежават на село. Това прави сделките със селски имоти сложни и понякога дори рискови.
И понеже българинът е много изобретателен, напоследък набира скорост тенденция хората, които търсят селски имот, и такива, които са готови да се разделят със своя, да се свързват помежду си във фейсбук и да правят “сделки” без заплащане или със символично такова.
Точно това се случва във фейсбук групата “Имот под наем без наем”, създадена още през 2015 г. от хора, които търсят някой да им опази имота на село от крадци, а двора от подивяване, като отиде да живее в него. Нейните членове са вече близо 49 хиляди, като голяма част от тях са се присъединили през последната година, т.е. откакто има пандемия. А много от търсещите такива имоти са хора, които по един или друг начин са пострадали от кризата и търсят подобна къща, за да живеят в нея.
Обявите и разговорите около тях са много любопитни и очертават горе-долу няколко основни типа хора, които предлагат селски къщи, и такива, които търсят.
Имотите, които се предлагат, са най-често от обезлюдени села, в които живеят малко, и то предимно възрастни хора. Затова собствениците са склонни на много компромиси, включително и да пуснат някой да живее в къщата, без да плаща, но да опази имота от разруха. Съдейки от разговорите между хората в групата, се разбира, че нерядко подобни отношения са преминали на по-късен етап в реална сделка – имотът на село заедно с къщата е бил продаден на този, който известно време е живял там и се е грижел за него.
Много често в обявите има предупреждение, че къщата се нуждае от ремонт или че не всички стаи са обитаеми. Обяви има от цялата страна, но като че ли преобладават тези от Северозападна България – районите на Враца, Монтана, Видин, около Плевен.
Друг район, който е много добре представен, е Тракийската низина, като се почне от Пазарджишко, Пловдивско, Старозагорско, Предбалкана и общините около Стара Загора, Казанлък, Карлово. Там обаче много често става въпрос за големи имоти с овощни и зеленчукови градини, за чието поддържане все пак трябват специални познания и умения.
Удобството на този район е, че той е лесно достъпен с кола от столицата и от другите големи градове в Южна България. Независимо че пътищата по селата може и да не са в добро състояние, част от пътуването е по магистрала “Тракия”.
Има дори наскоро появила се обява за имот в Златни пясъци, в който има къща със зимна градина и много декоративна растителност, за която стопанинът търси някой с умения да живее в имота, но да се грижи за растенията. Но подобно предлагане в районите на Варна и Бургас са по-скоро изключение.
Има и много имоти на север от Балкана, най-често около Велико Търново, Габрово, Дряново.
В групата има немалко адвокати, които дават практични съвети как да се сключват подобни договори. На първо място трябва да се внимава какви ангажименти поемат двете страни и да се впишат възможно най-подробно в договора, тъй като имотите често имат нужда от подобрения.
Много хора в групата питат какво представлява т.нар. придобивна давност и как да се предпазят от нея. Става въпрос за законовото положение, при което някой, живял над 10 години в даден имот, може да го придобие. Но тъй като наемател не може да ползва придобивна давност, е нужно да се подпише именно договор за наем най-често за символични суми и този договор да е нотариално заверен.
Тук обаче често възниква друг проблем – в българските села не е никаква рядкост собствениците на имоти да нямат нотариални актове или друг документ за собственост. Това е така, защото тези имоти най-често са наследствени – на дядовци и прадядовци. Синовете и внуците често живеят в града и дори в чужбина и селският имот не ги е интересувал особено, та да вадят документи за него.
Търсещите селски имот в тази фейсбук група могат условно да се разделят на 2-3 големи групи. Преобладават хора, изпаднали в материални затруднения, които търсят къде да живеят с минимални разходи. Има млади семейства с деца, които търсят селски имот, но не по-далече от 25-30 километра от най-близката община или от града, тъй като у нас по селата обикновено няма училища и детски градини.
За отбелязване е, че животът на село е труден, дори невъзможен без собствена кола, тъй като общественият транспорт по тези места най-често липсва. Търговските обекти също са по-малко, отколкото в големия град, а и медицинското обслужване е дефицит.
Голяма част от хората, които търсят такива къщи, работят в IT сферата или имат професии, които им позволяват да работят дистанционно. Те обаче имат нужда от интернет, а по селата той се осигурява по-трудно.
За отбелязване е, че има и немалко творци, най-често художници, които обаче търсят имоти предимно в планински селища, където няма големи стопанства, изискващи грижи.
За колко пари може да се намери селска къща, е най-трудният въпрос. “Цените варират в много широки граници – от няколко хиляди до и над 100 хиляди евро може да струва селска къща в зависимост от района, големината и нейното състояние”, каза пред “24 часа” управителката на “Бългериън пропертис” Полина Стойкова.
Според имотния специалист Георги Павлов трудно може да бъде преценено дали сегашният интерес би могъл да доведе до промени в цените на селските имоти, най-вече защото няма с какво да се сравнят.
“В много от районите не е имало активен пазар и дори изобщо пазар. Последната такава вълна от значим интерес у нас беше преди повече от 15 години и дойде от англичани. Няколко хиляди британци купиха къщи в малки градчета и села. Но тази вълна изчезна, защото селото не е само земя и чист въздух, не е само дървета. Селото е и място за живот и изисква особено добре развита социална инфраструктура в днешно време”, коментира Павлов. Самият той изкара немалка част от извънредното положение заедно със семейството си в селска къща и твърди, че след първоначалния ентусиазъм много хора като него са преоткрили живота на село. Така че и занапред, ако не отидат да живеят за постоянно, поне ще ползват по-често тези имоти за почивка. И тази тенденция в никакъв случай не се очертава да е краткосрочна.
